Rio di San Francesco della Vigna

"la foto è scattata dal Ponte del Fontego a Castello" è stato così gentile e sacente di informarmi Fausto e gli ringrazio per ciò visto che io non sapevo nè il nome del ponte nè il nome del rio

Rio de San Boldo

due foto scattate la mattina del 7 novembre 2009 verso le 8 e mezza su richiesta di mio mari mentre eravamo sul ponte del Forner detto de Sant'Antonio, lì dove finisce rio terrà secondo, finisce anche Rio della Pergola che passa sotto la pentafora del palazzo Agnusdio, ha il suo inizio dal Canal Grande e confluisce nel Rio di San Boldo

sullo sfondo della foto Rio di San Boldo si incontra con Rio de la Torre (questo nome si può leggere sul "nissoieto", Sergio dice "ninzioleto") e lo stesso rio che sulla pianta di Venezia è nominato Rio delle due Torri e l'inizio accanto l'incurvata facciata laterale di Ca Pesaro

Rio del Santissimo

Fausto, Anna Livia,
e' questo rio Malatin che passa sotto la chiesa di Santo Stefano? Vi faccio la domanda perché nella pianta di Venezia che ho e nella guida di Touring Club Italiano per Venezia si chiama Rio del Santissimo.

Rio di San Luca

Проследила съм цялата му дължина, този рио сменя няколко имена, започва като рио ди Сан Лука при големия рененасансов палацо Гримани на Канал Гранде, зад който е църквата Сан Лука, после след срещата му с Rio Menuo o de la Verona до хотел Сан Моизе се нарича Rio dei Barcaroli и завършва като рио ди Сан Моизе като се влива отново в Канал Гранде при хотел Бауер "Палацо", това е "пътя на гондолите" така да се каже и тук те пресичат почти направо сестиере Сан Марко ако си го представим като един полуостров обграден от завоя, който прави Канал Гранде при Ка Фоскари и Палацо Балби.

Rio del Paradiso

verso il Paradiso, a sinistra in primo piano porta d'acqua di Ruzzini Palace, sullo sfondo il Ponte dei Preti

queste due foto sono uguali e sono fatte dal ponte del Borgoloco, quella di sopra a novembre la mattina verso le 8

questa è fatta a settembre ma devo contrallare settembre 2009 o 2008 e quella di sotto mostra (a destra) l'inizio del rio del Paradiso che comincia dal Rio di Santa Marina

nonostanche che la foto sia fatta contra jour, la pubblico, l'ho fatta una mattina di settembre, l'ultima nella "Residenza del doge" dalla finestra della nostra camera verso le 8 di mattina.

Questo sotto è Rio di Santa Marina.

Rio del Piombo

Rio del Piombo dal Ponte Marcello un mattino verso le 8 a novembre


Ето началото и на Рио дел Пиомбо, на оловото, който тръгва от Рио ди Санта Марина.

Тръгва точно срещу палацо Пизани и кой знае къде отива в посока Сан Марко. Не съм го проучвала. Почти го бях забравила, но снимките, които бях направила от втория piano nobile на палацо Пизани при септември, когато в празните стаи там бяха нещата на Мартин Бойс, ми го припомниха. Оставаше само да го намеря на картата, откъдето му разбрах името.

Tutte e due fatte dalle finestre del secondo piano nobile di palazzo Pisani a settembre, le finestre che danno sopra Rio di Santa Marina.

А днес малко преди да изляза се сетих, че бях направила и една снимка от този мост, който се вижда на горната снимка, понте Марчело или Пиндемонте (по името на палацото, чийто ъгъл от облицованата с мрамор фасада се вижда тук на преден план), сетих се, че една сутрин като бяхме излезли за обичайната ни сутрешна разходка до Сан Марко и тогава видях от този мост насреща палацо Пизани осветен от слънцето и го снимах. Сега като добавя снимката тя ще се озове най-горе.

Rio delle Due Torri o Rio di Ca Pesaro

Si chiama Rio delle Due Torri anche se le due torri non ci sono più dai secoli, ma secondo me dovrebbe essere nominato Rio di Ca' Pesaro o Rio della facciata laleterale o non so, Rio del Trionfo dell'architettura. Non per caso questa immagine orna la copertina di un libro sull'archietettura a Venezia.

questa è la seconda foto che ho fatto a novembre 2009 dal ponte Santa Maria Mater Domini


la mia prima foto fatta in luglio 2009 dal ponte del Ravano

Очаквайте и българския вариант на поста, който ще е малко по-обширен.

Rio della Pergola

Non posso non dire nulla sul palazzo Agnusdio, uno dei miei preferiti in assoluto. L'ho scoperto dal vivo, ho spiegato i rilievi dei quattro evangelisti e dell'agnello, ma ho scoperto molto più tardi che Agnusdio in veneziano vuol dire agnello.

Палацо Аниуздио вляво, Аниуздио ще рече на венециански Агнеца, божия агнец, символа на жертвата на Христос, отдавна жертвено животно в земите на изток, питах учениците замисляли ли сте се защо ядем агне на Великден като раглеждахме този християнски символ в изображенията по релефи и картини. Тук релефа е кръгъл над водния вход, а над входа до който води направо частния мост, от който съм направила снимки какъв ангелски релеф има! Прекрасен, но всичко по реда си.

Зад този мост се вижда понте Пезаро, със зиданите парапети и зад него след като се мине (вече само с гондола или лодка) покрай Ка Пезаро (сега венецианския музей на модерното изкуство) се излиза на Канал Гранде.

Rio della Pergola è uno dei miei preferiti, mi piacerebbe molto percorrerlo in gondola con questo modello sulla foto. Temo che lui capisca abbastanza l'italiano e che mi dica di togliere la foto con lui. Non è vanitoso il mio amore.

Рио дела Пергола, на беседката (от зеленина) или на лозницата ми е сред любимите. Много бих искала да мина по него с гондола и да видя докъде стига в сестиере Санта Кроче или Сан Пол. Дори не ми се иска да го последявам на картата, толкова ми се иска да го направя на живо.

Rio dei Miracoli

Рио деи Мираколи до църквата Санта Мария деи Мираколи, една от малкото църкви, която може да се обиколи от всички страни ако се качите или слезете от гондолата при нея.

Вече става ясно, че имената на повечето канали във Венеция идват от църквите покрай които минават и тук трябва да призная, че да слагам снимки само на Rio dei Miracoli, без снимки на църквата е непростимо, затова в следващия пост ще се спра малко повече върху тази църква, която е важна не само за историята на ренесансовата архитектура, но за историята на киното.

Rio della Panada

Рио дела Панада или според някои карти Рио ди Ка Уидмън. Последният се слива с Рио дела Панада при впечатляващия готически палацо от ХV век Соранцо Ван Аксел. Колкото до рио дела Панада тя води началото си от северната част на лагуната. Минавайки Ponte del Cristo този спокоен рио се влива в рио ди Санта Марина (който в някои карти за мое учудване фигурира като рио ди Сан Марина)

къс от Рио дела Панада уловен от прозорците на втория piano nobile на Палацо Пизани, където видяхме експозицията No Reflection на един ирландец на име Мартин Бойс през септември 2009. За мен е загадка защо не съм снимала палацо Ван Аксел от този прозорец, дано през следващото биенале ми се отдаде друга възможност. Сега разполагам само с това щракнане -Fondamenta Van Axel о de le Erbe с група туристи и малко от моста деле Ербе. Явно съм имала пристъп на страх от високо.

И една снимка на Александър Зайцев направена ако не греша през 2007 от палацо Соранцо Ван Аксел, на която се вижда любимия ми палацо Пизани и рио дела Панада в последната си част с ponte delle Erbe (на тревите, билките или зеленчуците, получил името си от саlle delle Erbe) с железни парапети и един частен пост със зидани парапети, който води към магазина в приземния етаж на Палацо Пизани, където продават артикули свързани с плаването. А дъното рио дела Панада се влива в Рио ди Санта Марина.

Товарната лодка на снимката е абсолютна случайност. Никога не съм виждала да се движат лодки на това място и започнах да си мечтая да мина оттук с гондола, защото готическия палацо Соранцо Ван Аксел, получил второто си име от двама холандски търговци, които го превърнали в двуфамилното си жилище, може да се види добре само от водата и от прозорците на отсрещните сгради. Аз имах тази възможност, но бях толкова замаяна, че дори не го снимах.

Photocredit:

The third piture is by Alexandar Zaytsev

Rio di Santa Marina

Една снимка на Рио ди Санта Марина от прозорците на втория piano nobile на палацо Пизани. Вдясно се вижда половината от бароковата фасада на палацо Марчело Пиндемонте, а до нея е квадрифората островърхи готически арки с балкон и две двойки странични монофори отстрани на piano nobile където е "Residenza del doge". Оказа се, Фаусто, чийто блог започнах да следя и от който научих само за два дена страшно много неща е приятел с Нок и Никола, младата двойка, която държи този b&b. От Фаусто научих дори имената им, те не ми се бяха представили, че да ги знам.

Следващата снимка е направена от Ponte del Cristo и в дъното се вижда началото на рио ди Санта Марина, тя започва оттам откъдето се слива заедно с рио деи Мираколи (от дясно) и рио ди Сан Лио (от ляво)

Ponte del Cristo ми е особено любим, защото винаги когато изляза на него ме смайва величието на палацо Пизани, първия път когато го видях си пожелах да мога да вляза в него и след година благодарение на Мартин Бойс и Биеналето това желание се сбъдна. Първият път когато правих снимки тук, че дори и втория не преполагах, че Рио ди санта Марина ще се окаже под прозорците на стаята ни в "Residenza del doge".

Тук при Ponte del Cristo рио ди Санта Марина се среща с Rio della Panada, който се влива в широкия рио ди Санта Марина.

на следващата снимка се вижда облицованата с мрамор барокова фасада вдясно на палацо Марчело Пиндемонте, сега в него са намерили място някакви юридически офиси. А на първия piano nobile на палацо Пизани където се вее венецианското знаме с лъва на Сан Марко на тъмно червен фон живеят собствениците на палацо Пизани - семейство Николай, които в магазина си за детски връхни дрешки откъм calle delle Erbe продават едно якенце за по 220 евро.

виждате ли моста в дъното, вижте го защото следващата снимка е направена след малко повече от месец, през ноември 2009, от него и е с обърната гледна точка

а тук вече свършва рио ди Санта Марина, разделя се на две - Рио ди Сан Джовани Латерано (вляво) и Рио дела Тета (вдясно). Наименованието Rio della Tetta (на Гърдата) е доста интересно, но не съм го проучвала, нито него, нито канала.

Липсва снимка от нашия прозорец в "Residenza del doge", но не съжалявам, нито една от малкото които направих оттам не ми харесва достатъчно, за да я сложа тук

края на rio dei Mendicanti

маневра, която изисква внимание

голямата мноцветна лодка след като е направила завоя от Рио ди Санта Марина към Рио деи Мендиканти дава газ, за да излезе след 2 минути в северната част на лагуната


тук където рио деи Мендиканти се среща с Рио ди Санта Марина, тук рядко минават гондоли, пърпорят главно моторни и товарни лодки, а под прозорците на "Residenza del doge" е едно от най-важните водни кръстовища във Венеция, което свързва зоната на Риалто с източните части на града в сестиере Кастело. Рио деи Мендиканти отвежда към северната част на лагуната, където е най-прекия воден път до сушата и откъдето на спирката "Фондаменте Нуове" тръгнат корабчетата за островите Мурано, Бурано, Торчело и Сант`Еразмо - зеленчуковите градини в лагуната на Венеция.

белите два прозореца в композиционния център на снимката бяха прозорците на нашата стая в "Residenza del doge"

там между прозорците на приземния (приводния) етаж и тези на мецанина има две изпъкнали огледала, които улесняват движението

още една снимка на любимия ми

още една снимка на Рио деи Мендиканти направена от нашата calle Gabriella, на отсрещния бряг се вижда странично Скуола Гранде ди Сан Марко

края на rio terrà dei Assassini

мястото, откъде снимам някога е било канал, впоследствие засипан с пръст и превърнал се в свърталище на наемните убийци - rio terrà degli (или за по-просто, по венециански) dei Assassini

края на Рио тера деи Асасини (на убийците) при рио ди Сан Лука, който аз наричах "пътя на гондолите"

отсреща е нашия хотел "Чентауро" (Кентавър) откъде същата сутрин снимах от балкона на салона за закуска боклуджийската барджа, която изчакваше събирането на боклука от Рио тера дели Асасини

названието rio terrà

rio terrà e канал, пардон, rio запълнен със земя, воден път превърнат в сухоземен, някогашен канал заживял втори живот по необходимост като calle.

Двойното r в думата terra (земя) не се изписва по табелите с черни букви на бял фон във Венеция наречени nissioetti (мисля, че тази дума на венециански означава кърпи или чаршафи)

Рио терà секондо (втори рио терà) в сестриере Сан Поло и края му в Рио ди Сан Болдо

не знам доколко се вижда как свършва там зад лодката със светло синьо покривало

думата rio

Canal e обичайното венецианско съкращение с изпадане на последната гласна от Canale Grande, Големия Канал и тук мястото да отбележа, че във Венеция канали се наричат главно онези, по които се извършва корабоплаване, всички по-малки водни пътища са с названието rio. Канали са само онези, по които минават линиите на водния транспорт: Канал Гранде, доста по-широкия плавателен Канал на Джудека, който отвежда до морската сточна гара и мястото от което тръгват круизните кораби, както и плавателния канал на Канареджо откъдето минават онези линии на градския воден траспорт, които спират на Fоndamente Nuove и продължават за Мурано или обикалят града. Така, че във Венеция бързо ще свикнете да наричате всички останали по-малки канали с думата rio. Тя не съдържа никаква зловонна конотация и отпраща към романтичната представа за воден път по-близък до река.

Canale di Canareggio една неделна вечер през юли сниман от моста с шпиловете

един канал, пардон рио, в сестиере Дорсодуро наречен Rio della Fornace с fondamente с парапети от двете страни

и Рио ди Сан Вио отново в сестиере Дорсодуро, той ми е един от любимите

думата riva

Странно е наистина, че крайбрежните тротоари на Венеция, обрамчващи града сред лагуната и от север и от юг, както и тротоарите покрай водата на вътрешните канали, се наричат fondamente (в мн.ч.), а думата riva - бряг се използва само за двете страни на Канал Гранде след моста Риалто и онази широка част покрай залива на Сан Марко след Палацо Дукале. Този бряг, истински крайбражен булевард без дървета е наречен Riva degli Schiavoni – название, в което думата „скивони” ще рече словени, славяни идващи от бреговете на Далмация, чиито кораби оставали на котва там. Как са се превърнали в „скиавони” – „роби” могат да кажат само някои пишман преводачи, които превеждат slave като слав, славянка или пък славянин. На някой думата slavо (славянин) или slavi (славяни) е заприличала на slave, а от там до италианското „скиаво” (роб) е въпрос само на езиков трансфер. Но ще оставя етимологиите за някой друг и ще кажа, че след Моста на Риалто веднага от ляво са Riva del Carbon (брега на въглищата) и непосредствено след това Riva del Ferro (брега на желязото), а от дясната страна на Канала е Riva del Vin (брега на виното), където сега са най-лошите ресторанти, заложили капани за туристите.

Рива дели Скиавони

през ноември, в най-хубавия слънчев ден

И следват няколко снимки на бреговете на Канал Гранде след моста Риалто

вляво на левия бряг на Канал Гранде където сега са т.нар. imbarcaderi - спирките на градския (само воден) транспорт са първо Riva del Carbon където някога са стоварвали и продавали въглищата и Riva del Ferro където са стоварвали желязото

вдясно под червените платнища сега са ресторантите по Riva del Vin, брега на виното, тъй като някога там са стоварвали и продавали виното в бъчви

Скъпа сватба (в неделя) през септември 2008 на Fiva del Ferro, младоженецът с фрак, булката с рокля от сатен в цвят почти екрю (може би Валентино), а повечето дами са с шапки почерпка и снимки след подписването в Ка Фарсети, където е Кметството

Рива дел Вин, вечер през ноември от vaporetto

гондолиер в очакване на клиенти на Рива дел Вино през лятото, отсреща се вижда Рива дел Карбон