Сватбата в Кана на Паоло Веронезе

Трябваше да направя тази снимка от Пунта дела Догана, от носа на някогашната митница, за да осъзная, че фасадата на църквата Сан Джорджо Маджоре е обърната фронтално към Punta della Dogana или ако предпочитате към залеза,(както си ми му е реда на запад).


Остров Сан Джорджо Маджоре с фасадата проектирана от Андреа Паладио и камбанарията, от която се открива една от най-прекрасните гледки към града в лагуната. Снимката е направена през юли от линия 2 на vaporetto, в един от трите следобеда когато ходихме до острова, за да постоим в църквата, не помня вече дали като се приближавахме или се отдалечавахме.



Ето платното, което Паоло Веронезе рисува между 1562 и 1563 година за рефетория (столовата) на бенедектинския манастир на острова Сан Джорджо Маджоре, който е срещу Палацо Дукале, а фасадата на църквата му, проектирана от Андреа Паладио е обърната към онези, които пристигат във Венеция по Канал Гранде. Картината е замислена като илюзионистичен завършек на архитектурата и славата на платното била толкова голяма през втората половина на ХVІ век, че който идвал във Венеция отивал в манастира на Сан Джорджо, за да види тази картина, на която били нарисувани и много от коронованите глави и знаменитости от онова време. А Козимо де Медичи, който при идването си във Венеция бил гост в манастир на Сан Джорджо твърдял, че пътуването от Флоренция си заслужавало дори само за да види тази картина.

През 1797 година след един мирен договор между Австрия и Франция като военна репарация платното било свалено от стената и за да се улесни изпращането му в Париж било срязано на части. Умела политика на присвоявяне на шедьоври с цел оправдаване на военните разходи. Картината била "сглобена" и изложена в Лувъра, за да остане завинаги там.




ето и залата в Лувъра, където е изложен оригинала.



ето и копието в някогашния рефеторий проектиран от Паладио. Копието е поръчано през 2006 година и е изпълнено с дигитална технология върху ленено платно, идея осъществена от фондация Чини, за да бъде поставено на оригиналното място, за което Веронезе е нарисувал картината и е там от 11 септември 2007 година, двеста и десет години след като огромното платно широко почти десет метра е било отнесено в Париж в годината когато последния дож на Венецианската република напуснал завинаги Палацо Дукале след като се бил подчинил на ултиматума на Наполеон.



кои ли са тези? първите зрители или екипът на Грийнауей? тогава и Крис трябва да е някъде там. Имената на хората дали гласовете си за италианската (пардон, венецианската) версия бяха впечатляващи (все имена на palazzi и прочути венециански фамилии). Освен актьорите (четирима мъже, сред които и нашият скъп приятел Кристиан Ренцики и една жена) са били поканени на участват и издънките на някои от най-славните венециански благородни семейства - Гайа Дона деле Розе, Антонио Фоскари, Алберто Франкети, Доната Гримани, Агостино Нани Мочениго, Пиер Алвизе Дзорци, Джовани Рубин де Червин Албрици.



детайл с "младоженците" или с кралските особи и същите персонажи във "визията" на Грийнауей, която лятото на 2009 до 13 септември можеше да се види в рефетория (столовата)на някогашния бенедектински манастир на остров Сан Джорджо Маджоре




Момент от "визията" на Питър Грийнауей заснет с професионален апарат, а не любителски като моя. Все едно да сравняваш двузвездния "Леонардо" с четризвездния "Джорджоне". И двамата са в Канареджо, но само това ги сближава, освен факта, че са с имена на художници.




Ето детайла с "артистите", художниците в ролята на музиканти, които забавляват богатите. Във "визията" на Грийнауей, в която персонажите говореха (и някои от тях с гласа на Крис) "музикантите" се оплакваха кой гладен кой жаден. "Ho fame", "ho sete". Мъчех го онази септемврийска вечер когато седяхме на кампо Санта Маргарита да си спомни дали е бил почти плешивия Веронезе с виолата, зализания Басано с флейтата или с цигулката, къдрокосия Тинторето или старият Тициан с контарбаса, облечен в червено, не можеше. Христос не е бил. За Кристиан говоря, за кой друг, нали и той е артист, любимият ми.