Segue l'intimità da bagno, water compreso e le scene nello specchio, molto molto fotogenici se si dice così in italiano
Преди да се спра на филма на Стенли Кубрик ще кажа няколко думи за новелата или романа на Артур Шнитцлер послужил за основа на филма. Преди някъде 15 години в София се изграеше една негова пиеса „Хоровод”. Май в Малък градски театър зад Канала. В първите години на ХХ век той е бил доста четен във Виена, сега прочетох дори, че през 1923 година Фройд, впечатлен от фамилиарността на Шнитцлер с подсъзнанието му изпратил някои свои изследвания „с уважителна плахост”. Книгата му от този период „Двойно бленуване” (ще преведем с бленуване, за да не се колебаем между „сън” и „мечта”) показва живота на една млада виенска двойка представайки брака като „училище за самотата, в което не се научава достатъчно”. (Всеки, който има някакъв опит с брака вярвам, ще се съгласи с това твърдение) Мъжът, лекарят Фридолин, минава през серия еротични приключения спирайки се винаги на границата, докато съпругата, Албертин, го задминава в едно своя блян твърде сходен с реалността. Във всички случаи прага на изневярата е прекрачен. И все пак, опитът свързан със сблъсъка със смъртта и с дързостта, до които се докосват и двамата, ги сближава. „Какво трябва да направим, Албертин?” пита докторчето накрая. „Да благодарим на съдбата, мисля, че излязохме невредими от всички тези авантюри, от истинските и от бленуваните”.
Преди да се спра на филма на Стенли Кубрик ще кажа няколко думи за новелата или романа на Артур Шнитцлер послужил за основа на филма. Преди някъде 15 години в София се изграеше една негова пиеса „Хоровод”. Май в Малък градски театър зад Канала. В първите години на ХХ век той е бил доста четен във Виена, сега прочетох дори, че през 1923 година Фройд, впечатлен от фамилиарността на Шнитцлер с подсъзнанието му изпратил някои свои изследвания „с уважителна плахост”. Книгата му от този период „Двойно бленуване” (ще преведем с бленуване, за да не се колебаем между „сън” и „мечта”) показва живота на една млада виенска двойка представайки брака като „училище за самотата, в което не се научава достатъчно”. (Всеки, който има някакъв опит с брака вярвам, ще се съгласи с това твърдение) Мъжът, лекарят Фридолин, минава през серия еротични приключения спирайки се винаги на границата, докато съпругата, Албертин, го задминава в едно своя блян твърде сходен с реалността. Във всички случаи прага на изневярата е прекрачен. И все пак, опитът свързан със сблъсъка със смъртта и с дързостта, до които се докосват и двамата, ги сближава. „Какво трябва да направим, Албертин?” пита докторчето накрая. „Да благодарим на съдбата, мисля, че излязохме невредими от всички тези авантюри, от истинските и от бленуваните”.
brava, bebcia,
ОтговорИзтриванеhai un'occhio da regista! (comunque Tom è sempre dolciastro!):-)
Bebcia, ti ricordi quel romano, Alessandro, il caffone che nel romanzo fara' Batman (ehe, a dire il vero, tutti e due spasimanti di Roma che avevo erano caffoni) e quello mentre bevevamo il caffe' mi ha detto che avevo l'occhio per arte e questa e' stata l'unica cosa bella che mi disse dal vivo.
ОтговорИзтриване