петък, 23 април 2010 г.
Le chiese di chorus Църквите от асоциацията Хорус
Le chiese di chorus
Chiesa di Santa Maria del Giglio
Chiesa di Santo Stefano
Chiesa di Santa Maria Formosa
Chiesa di Santa Maria dei Miracoli
Chiesa di San Giovanni Elemosinario
Chiesa di San Polo
Basilica di Santa Maria Gloriosa dei Frari
Chiesa di San Giacomo dall'Orio
Chiesa di San Stae
Chiesa di Sant'Alvise
Chiesa della Madonna dell'Orto
Chiesa di San Pietro di Castello
Chiesa del Santissimo Redentore
Chiesa di Santa Maria del Rosario (Gesuati)
Chiesa di San Sebastiano
Chiesa di San Giobbe
Църквите с вход от 3 евро или с карта „Хорус” от 9 евро за една година
В този престижен списък са и църкви като Санта Мария деи Мираколи и Санто Стефано, в които входът е свободен. Три пъти съм влизала в Санта Мария деи Мираколи, наречена „на чудесата” и гарантирам, че там не се продават входни билети. В Санто Стефано съм влизала само веднъж, един юлски четвъртък следобед, през страничния вход и не видях да има каса за билети. Така свободно с Иво една неделя през септември бяхме разгледали и църквата строена от доминиканците „Санти Джовани е Паоло” или както венецианците съкратено я наричат „Дзаниполо”. Следващия път обаче когато влязохме там видяхме дървената преграда малко след входа, образуваща един безплатен притвор, от който може да се добие представа за вътрешността, да се направят няколко снимки, както и да се разгледат всички картички от църквата на поставките. Който обаче иска да разгледа отблизо олтарите, гробниците на дожовете по стените и витражите на високите готически прозорци трябва да плати 3 евро за билет на касата или да има карта Хорус (каквато може си купи от всяка църква от асоциацията "Хорус" на църквите с билети). Тази карта Chorus важи една година, струва 9 евро и си струва ако възнамерявате да влезете поне в три или четири от църквите в списъка на Асоциацията „Хорус”:
1.Санта Мария дел Джилио (или Санта Мария Дзобениго)
2.Санто Стефано
3.Санта Мария Формоза
4.Санта Мария деи Мираколи
5.Сан Джовани Елемозинарио
6.Сан Поло
7.Санта Мария Глориоза деи Фрари
8.Сан Джакомо дел Орио
9.Сан Стае
10.Сант`Алвизе
11.Мадона дел Орто
12.Сан Пиетро ди Кастело
13.Сантисимо Реденторе (Пресветия Спасител)
14.Санта Мария дел Розарио (на йезуитите)
15.Сан Себастиано
16.Сан Джобе
Не ми се вярва влизането в църквата „Реденторе” на остров Джудека да става с билети. Но аз съм влизала там преди да започне тържествената меса на църковния празник и на следващия ден по време на служба, така че не мога категорично да кажа дали през другото време входът е свободен.
Лично съм се убедила, че да се разгледат някои от църквите в този списък трябва карта „Хорус” или билет от 3 евро за вход. На билетчето на „Фрари” е репродуцирана картината на Тициан с Възнесението на Девата поставена над главния олтар. На този билет пише, че това е вашия принос за консервацията и реставрацията на църквата, а на обратната му страна е даден план на църквата, в който са посочени странични олтари и отделни капели (някога частни параклиси украсени и платени от определени семества). Именно от билета веднага може да разберете къде е другата прочута картина на Тициан в църквата на монасите францисканци, наричана Фрари. Става дума за онази олтарна картина със семейство Пезаро, в която трона на Богородица не е в композициония център. Указано е всичко, ексцентричната гробница на дожа Пезаро, която четири чернокожи мъже носят на плешите си, гробницата на Тициан, който в предсмъртния си час почти стогодишен пожелал да бъде погребан в църквата на братята францисканци, където вече били два от картините му, които още тогава били считани за шедьоври. Срещу гробницата на Тициан е и гробницата проектирана за него от Антонио Канова, в която след смъртта на най-големия скулптор на неокласицизма учениците му реализирали тъй като било решено там да бъде погребано сърцето на самия Канова. Именно от билета ще разберете веднага къде е гробницата на дожа Николо Трон и тази на дожа Франческо Фоскари. Показано е мястото на капелата с дървената статуя на Йоан Кръстител, единствената творба на Донатело във Венеция, както и на всичко останало намерило място във „Фрари”. Билетчето, освен, че е вашия принос към запазването на тази голяма готическа църква, служи за ориентир вътре, и разглеждането на всичко, което ще видите там без да поглеждате схемата на билета със сигурност ще ви остави с много неизвестни. Билетът от 3 евро напълно си струва парите дори само заради двете картини на Тициан и онази прекрасна всеопрощаваща Богородица с Младенеца и две малки свирещи ангелчета пред трона й излязла изпод четката на Джовани Белини, пазена в сакрестията.
Същата неделя когато свободно разгледахме „Сан Дзаниполо” влязохме и в „Санта Мария Формоза”, но само й хвърлихме един общ поглед, (за който Иво след време дори не си спомняше) докато децата от енорията се нареждаха за причастие. Една година по-късно си купихме билети от 3 евро и я разгледахме обстойно, олтар по олтар. Дадоха ни едни ламинирани картони с цветни репродукции и обяснения (аз взех на италиански, Иво на английски, има също на френски и на немски), които на излизане се оставят на касата. Там е православната икона, която Себастиано Вениер, победителя в битката при Лепанто, е носил на кораба със себе си. Тази икона впоследствие била дарена на църквата „Санта Мария Формоза”, срещу която и до днес вечер свети дома на победителя при Лепанто. За да се види по-добре тази византийска икона, там има една лампичка, като онези лампички за четене, която посетителя сам включва и изключва като нощна лампа. Може би малката нощна лампичка при тази икона в „Санта Мария Формоза” е единственото допълнително осветление, което не се задейства с монета, а влиза в цената на билета и посетителя го включва и изключва собственоръчно.
За венецианците и за всички, които могат да удостоверят, че са "резиденти" влизането, разбира се, е безплатно във всички тези църкви.
Няма коментари:
Публикуване на коментар