Домът Пезаро изглежда като истински кралски дворец на Канал Гранде. Внушителен, наскоро реставриран, вечер великолепно осветен той е най-красноречивия и титиничен сред палаците на венецианския барок. Този смайващ палацо издигнат между 1652 и 1710 г. за могъщата фамилия Пезаро е дело на големия бароков архитект Балдасаре Лонгена. Бил е завършен от неговия следовник и не по-малко значим венециански архитект Антонио Гаспари.
Забележителен е не само отвън, но и отвътре. В един от най-хубавите ни дни във Венеция с Иво разгледахме музея на модерното изкуство, който се намира именно в Ка` Пезаро. Трептящ в неподвижността си мобайл на Калдер, две възхитително нежни рисунки с туш на Матис, не малко картини на небезизвестни италиански и световни модерни художници, откупени от различните години на Биеналето, подредени с безупречен вкус, Хуан Миро, Шагал, Кандински, Клее, онази ужасяваща Саломе на Климт с главата на Йоан Кръстител в ръка, която някои мислят, че можела да бъде и Юдит, а долу под картината на Климт на нивото на пода на един плосък екран ние видяхме черно-бялото видео на Bernardì Roig, в което една съвременна Саломе с затворени черни обувки с ток върви и сритва главата, отделена от някоя статуя, глава за която човек не може да не си помисли, че е главата на Йоан Кръстител.
Човекът на Бернарди Ройг, временен гост в Ка` Пезаро, на места минаваше границите на приличието, видяхме го със смъкнати панталони зад стената с Matisse, любопитен като всеки посетител, този човек си позволяваше повече, надничаш през една открехната врата и го виждаш до прозореца на една вътрешна стълба, а после го откриваш застанал на колене в захлас пред автопортрета на един художник реалист Фаврето, чието име носи един palazzetto през няколко палаци на същия десен бряг на Канал Гранде, сега хотел Residenza d’Epoca Ca’ Favretto, станал домът Фаврето само защото този художник Фаврето умрял едва 38-годишен в него.
Да, белият човек на Бернарди Ройг ни посрещна още при завоя на широките стълби към първия piano nobile където влачеше едни луминсцентни лампи и после все се натъквахме на неговата компания докато обикаляхме първия piano nobile на Ка` Пезаро, където е музея за международно модерно изкуство.
За щастие, работите на Бернарди Ройг бе позволено да се фотографират. Експозицията с неговите неща продължаваше няколко месеца и почти съпътстваше Биеналето „Fare mondi Make worlds”. Името на тази изложба на Бернарди Ройг в Ка` Пезаро от юни до ноември 2009 беше SHADOWS MUST DANCE и тук виждате един особен танц, който ме изпълва със страхове от покриването на снимката, а с нея и на целия ми блог с някакъв вид наказателна цензура.
Беше ми приятно да виждам името на Бернарди Ройг на синия банер окачен отвън на балкона на първия piano nobile на Ка` Пезаро, приятно ми бе да го видя и през септемри и през ноември, когато открих от колко места може да бъде видяна впечатляващата фасада на дома Пезаро. Освен от vaporetto, фасадата се вижда чудесно от моста над Рио ди Ноале в Канареджо, това е първия мост по Страда Нова след моста Сан Антонио. От този мост, до който днес е супермаркета BILLA в едната посока се вижда един внушителен палацо с готически прозорци, палацо Джованели, а в другата посока там където рио ди Ноале се среща с Канал Гранде в цялото си достолепие се издига домът Пезаро.
А след като минете моста и продължите по най-широката и права част на Страда Нова, ако свиете в първата calle вляво, то тя ще ви отведе до един дървен кей на Канал Гранде и оттам ще може да сравните Ка` Пезаро с малко по-късния палацо наречен Корнер дела Реджина, който се явава нещо като негова полу-барокова, по-скоро неокласическа реплика.
Ка` Пезаро през ноември от въпросния кей.
На тази снимка фронтално от другата страна на Канал Гранде срещу въпросната Calle del traghetto се вижда палацо Корнер дела Реджина и съседния сега хотел окичен с модната "марка на килимче" Residenza d'Epoca (преди десет години с три, вече с четири звезди) Ca' Favretto.
Няма коментари:
Публикуване на коментар