Озовали се пред Палацо Дукале разбирам, че не мога да се пльосна на плочите, така наречените masegni на венециански, с празничната рокля, която съм си облякла. Така, че се връщаме в хотела, за да се преоблечем, понеже съм видяла, че хората запазили вече местата си, лежат на хавлии, вземам плика в който бе плажната чанта с намерението да седнем на него.(Ще си купим хавлиена кърпа за плажа чак на следващия ден на Лидо.)
Ето как изглежда вечерта на Реденоторе най-оживеното stazio за гондоли - Bacino Orseolo. Това определено не е вечерта на гондолите, а на големите лодки, натоварени до пръсване с младежи, които се кефят на музиката, която дъни на max от колоните. Стана ми малко мъчно и за гондолите и за окрестрите на Сан Марко. Този, който после ми стана любим, на piazzetta дори ми заприлича на оркестъра от "Титаник", тъй като продължаваше да свири, докато всички се изнасяха към Molo, пристана, в желанието да си запазят места.
Ето, заели сме и ние, доста хубави места, на четвърта линия. ако не се бяхме връщали до хотела, щяхме да сме на трета. В следващите дни не можех да повярвам, че сме прекарали седнали почти два часа и половина на плочите пред Палацо Дукале в очакване да настъпи момента с фойерверките, които започваха около 11 и 35. В един миг настана леко оживление, хората се изправиха, вдигнаха си постелките и се скупчиха няколко крачки напред. Така чакахме още 6-7 минути и се започна. Една жена зад мен обявяваше какво вижда - soffiatoli (глухарчета) cavolfiore (карфиол), girasoli (слънчогледи) Star wars (това е от мен) и така се дивяхме на пиротехническия спектакъл, продължил повече от половин час, за да избухне накрая в оргазмична кулминация, един господин, който не се обърнах да видя, реагираше на всеки изблик с вик на удоволствие и смайване във финалната час.
Виждахме отраженията във водата и снимките ми всеки път когато ги поглеждам ми се виждат като блед спомен от видяното тогава, така че няма защо тук да ги публикувам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар