Къде да се яде във Венеция - част първа

Венеция е скъп град и eдва ли има човек, който да не го знае. Когато ме питат къде може да се хапне по-евтино препоръчвам да се обядва със сандвич на крак или пица на парче. С парите, които ще дадете за обяд в ресторант (дори този ресторант да се води osteria, което е традиционната италианска дума за гостилница) могат да се видят много неща, поне два или три музея плюс някоя църква от онези с входен билет. И няма никаква опасност да не ви хареса обслужването или това, което ще ви сервират. От друга страна, с колкото и пари да разполагате би било прекалено разточително да обядвате и да вечеряте в ресторант (или osteria) в град като Венеция. Сандвичите са добра идея, особено ако знаете къде може да опитате от най-добрите в целия град, ако не и в лагуната. А ако имате късмет може някоя неделя да попаднете на някое кампо по обедно време и там на специална цена да се предлага fritto misto с чаша шардоне за 10 или 12 евро в пласмасови чинии на открито.

Добре е да се знае, че ако двама души два дена вечерят в ресторант (или osteria) ще похарчат толкова пари, колкото ще им стигнат, за да се повозят около 40 минути с гондола и да си купят храна за две вечери (заедно с виното) от супермаркетите на Billa или Coop. Не че във Венеция има много супермаркети, но ако сте отседнали в bed &breakfast или в апартамент и разполагате с чинии, чаши, хладилник, тирбушон... e добре да разучите къде са тези супермаркети и вместо да ходите на ресторант, да напазарувате и вечеряте "вкъщи".

Съвършеният обяд на крак е в Ostaria dai zemei - гостилницата при близнаците, която съществува от януари 2006 г., а собствениците са двама братя близнаци, но най-много да видите зад бара само единия от двамата. А над бара, който е една дълга стъклена витрина с примамливи разноцветни неща за ядене, ще видите закачени и доста снимки на близнаци на всякаква възраст. Думата zemei "дземеи" е на венециански, италианската дума е gemelli. И ostaria (с "а" като втора гласна) изглежда също е на венециански диалект. Ясно е, че мястото се харесва на венецианците и именно един венецианец заведе една от приятелките ми там.
 

 

Ако идвате от кампо Сан Поло, след като минете покрай готическата тухлена фасада на  църквата Сан Апонал (затворена е за служби), трябва да внимавате като стигнете до една по-широка "улица", т.е. rio terrà, в края на която се вижда фасадата на църквата Сан Силвестро. На единия ъгъл пред вас е Ostaria dai zemei.
Не е трудно да откриете мястото, което е в сърцето на sestiere Сан Поло е, на няма и десетина минути от моста Риалто. Намира се точно на един ъгъл по пътя, който води от Риалто към кампо Сан Поло, там където Ruga Rialto се среща с един rio terrà, който отвежда към неокласическата фасада на църквата Сан Силвестро. Rio-то, което някога е текло срещу църквата и покрай лявата и страна е било заземено през 1845 г. Смята се, когато сегашната широка "улица" е била rio на днешния номер 1022 в палацо Валиер е живял Джорджоне, други обаче вярват, че живял в там, където сега е номер 1091. И на ъгъла при този rio terrà е "Остария даи дземеи".
Най-лесния начин да стигнете до тази ostaria - гостилница, която всъщност е бар с витрина с поне 20 вида сандвичи и добър подбор от вина, е да вървите от моста Риалто покрай Канал Гранде по Рива дел Вин, минавайки покрай външните маси на ресторантите по този бряг, наречен Riva del Vin "брега на виното", където не би седнал да яде никой венецианец, но затова пък на масите винаги има туристи, решили да хапнат край Канал Гранде, и когато стигнете докрая на Рива дел Вин, да свиете в безистена, на венециански sottoportego, който ще ви изведе на кампо Сан Силвестро, и оттам покрай църквата и после направо по широката улица, която свързва фасадата на църквата Сан Силвестро с пътя към кампо Сан Поло, по тази "улица", която някога е била rio, а сега е rio terrà ще стигнете до ъгъла където са няколкото външни маси без покривки на Ostaria dai zemei. Барът, защото това е повече бар, отколкото гостиница, въпреки името си ostaria, има два входа - единия към rio terrà Сан Силвестро, другия откъм Ruga Rialto. 

А вътре е барплота-витрина с малките апетитни сандвичета, които се консумират на крак. Отвън има две или три маси, но няма смисъл да сядате, две сандвчета (с канапе от франзела) се поглъщат бързо, още преди да свърши песента, която винаги се оказва идеален акомпанимент на избраното вино и двойка сандвичета. После може да и повторите или да опитате други два вида. Изборът, така или иначе, е голям.
Цените на различните вина са написани на черна дъска с тебешир, и може да се уверите, че чаша вино е по джоба на всеки. Аз обикновено си поръчвам "Каберне Франк", и ако случайно е свършило ми предлагат друго подобно. Бялото вино също е много добро и подхожда със сандвичите на рибна основа, с bacala mantecato (пасирана треска) с чесън или без чесън, там си заслужава да опитате и паниран цвят от тиква (ако има), и зеленчуковите кюфтенца от тиквички и патладжан, както и класическите с кайма. Звучат италианските евъргрийни (но не тези на "Рики е повери", Албано и Ромина, Тото Котуньо и Адриано Челентано, които се харесват в България), и удовствието става пълно когато човек разпознае някоя песен на Мина, Лучо Дала или на Орнела Ванони, която между другото има апартамент във Венеция... (А най-прочутата й песен, след като я включиха в саундтрака на "Бандата на Оушън" е L'appartamento.)

 

 

Снимките са от сайта www.ostariadaizemei.it