А когато се решите да влезете в Ка` Пезаро, за да разгледате музея на модерното изкуство (също и музея на източното изкуство, подреден на последния значително по-нисък тавански етаж, тъй като за него важи същия билет от 5 евро) ще минете по Fondamenta Pesaro и ще видите насреща от другата страна на Rio della Pergola палацо Аниуздио (на венециански „Агнецът”) наречен още на Четиримата евавгелисти, който e сред любимите ми.
Няма начин с приближаването на Ка` Пезаро да не ви направят впечатление табелите Calle Pesaro, Ponte Pesaro... Венецианците им казват на тези изписани табели с черни букви на бял фон, рамкиран с черна линия „чаршафчета”.Стигнали до входа за музея на модерното изкуство, отворил в наши дни врати за посетители в някогашния палат на Пезаро ще се озовете първо във вътрешния двор, грандиозен като всичко останало в този дворец.
Веднага ще видите, че белия камък от Истрия не е поставен единствено на показ пред бързо отминаващия поглед на пътуващите по Канал Гранде, а е част от цялостния проект, реализиран без каквито и да е прояви на пестеливост или скромност. Том е дом, издигнат с безкрайна амбиция и големи парични ресурси. Когато от семейство Пезаро решили да изградят този дворец, те вече били придобили сменилия десетки временни собственици дворец на Канал Гранде с две запазени странични кули, приспособен впоследствие в fondaco на турските търговци, който е достигнал до нас в леко смущаващ и изкуствен вид, дължащ се на една безогледна реставрация с размах от ХІХ век.
Пезаро притежавали и един огромен готически palazzo от ХV век, наричан по-късно Пезаро дели Орфеи (заради една музикална академия, която впоследствие била намерила място на втория му етаж), посочван днес по картите и табелките със стрелки във Венеция като palazzo (или пък museo) Fortuny.
палацо Фортуни или Пезаро дели Орфеи със "стария ред на Фибоначи" изписан по фасадата с неоновите числа на Марио Мерц и заснет от мен благодарение на минималните ми умения така, че да е неузнаваем, със светкавица една ноемврийска вечер, без да ръчкам настройките
"портего" в музея Фортуни, някога палацо Пезаро дели Орфеи, на предеден план вдясно е изложена една кръгла черно-бяла картина на Емилио Ведова, която съм снимала в бившите солни складове, където някога е било ателието му и където сега е постоянната експозиция на този италиански художник, (той не е само венециански) живял на остров Джудека. Тази снимка я свалих от Интернет защото ми хареса
готическа трифора от палацо Форуни или Пезаро дели Орфеи, детаил, фотограф: Джовани Дел Орто, източник Уикипедия
Във първата половина на ХVІІ век хората от семейство Пезаро решили, че на важността им подобава нов още по-впечатляващ дом на Канал Гранде и бароковия вкус на епоха допринесъл не малко за сбъдването на това намерение.
На грандиозните стремежи на Пезаро се били поставили в услуга и някои генеалози, който проследили произхода им чак до самия Юпитер (римския бог, не планетата), други малко по-сериозни се спрели на една фамилия Палмиери от Пезаро, избягала оттам заради съперничеството между различните й разклонения и установила се във Венеция, където преуспяла неимоверно. Предпремчиви, направо гениални търговци от ХІІІ до ХІV век, в продължение на двеста години те въртели търговия във всички сектори и географски зони, управлявали огромни капитали и притежавали големи кораби. Членове на фамилията заемали високи както обществени, така и военни длъжности, имали голямо влияние в политиката. Така дошло и времето на дожа Джовани Пезаро, спечелил си подигравките на венецианците от онова време, затова, че тайно се оженил за икономката си. Но преди да кажа как възпели Пезаро „от каруцата” (и за каква каруца иде реч) ще спомена някои други представители на семейството като един Бенедето, портретуван сред витражите на църквата Фрари, който бил главен морски капитан на Републиката. Освен в сделките и в политиката членовете на това семейство блестели и като мецанати, нещо задължително за богатите семейства по онова време. Но и в изкуството те проявили удивителен нюх.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар