Caffè Lavena

На триъгълните флагчета пред нотните стойки на подиума за оркестъра на кафе „Лавена” може да се прочете 1750 година, но дали тази кафе-сладкарница е просъществувала под аркадите на Прокуратие Векие оттогава до наши дни е друг въпрос. „Лавена” обаче е най-близко до църквата Сан Марко, най-прекрасно украсената църква в света. Когато Томас Ман пише в прочутата си новела, че Ашенбах отива да изпие кафето си сутринта на Сан Марко, аз си представям, че е седнал точно там, на външните маси. Ако обаче оркестрите на Сан Марко са лицата на трите кафета на площада и на четвъртото на piazzetta под аркадите на библиотеката, при двете колони, трябва да призная, че музикантите от подиума пред „Лавена” не са ми симпатични. През лятото на 2009 оркестъра им имаше панарджийски привкус, свиреха твърде често популярни руски мелодии, „Очи чорные” е класика, да, но „Калинка Малинка мая”, а пълничкият цигулар минал средната възраст правеше какви не номера, за да събере повече публика от правостоящи слушатели, които проявяваха нахалството да пляскат в такт. И оркестърът и събралата се публика бяха прекалено шумни и играеха по нервите на хората седнали пред „Куадри” и пред „Флориан” от другата страна на площада.

http://www.caffelavena.it/

Ето кафетата на площад Сан Марко заснети от терасата на базиликата (както обичат да наричат църквата Сан Марко, която в архитектурно отношение не е базилика, а е с кръсто-куполен план). Да се качиш там струва 4 евро, които обаче си заслужават изкачването и слизането по тясната стълба, тъй като вътре в музея на базиликата човек може да види оригиналите на конете над входа на църквата и да разгледа отблизо бронзовите копия, които от втората половина на ХХ са изложени отвън на атмосферните влияния. Да не говорим, че погледа от терасата е безценен. Площадът оттам наистина си струва да се види предиобед, в слънчев ден. Тогава масите пред "Флориан" оставaт в сянка, а тези пред "Лавена" и "Куадри" са на слънце, разделени от сянката, която пада от камбанарията на Сан Марко.