Сега разбирам, че съм виждала тези облаци в някои картини на Веронезе и на Тинторето, по-натам ще ви покажа, но тогава смаяна натисках копчето на фотоапарата и картините от венецианската школа бях последното нещо, за което можех да си помисля.
Улових на два пъти с обектива си тази бързо преминаваща лодка и острова на мървите зад нея в едно неуловимо поетично време.
Не можехме да знаем, тогава в 7 сутринта, че само след три часа щяхме да влезем в Casino degli Spriti, отдалечената Къща на духовете наречена така още по времето на Тициан и Тинторето, където са бяха срещали интелектуалците от епохата. Именно това е къщата, която се вижда в дъното на снимката.
Направих малко снимки там на Фондаменте Нове, последния път на 3 септември 2010 в 7 сутринта, защото трябваше да снимам и с камерата докато Райна тичаше първо в едната, после в другата посока по Фонадменте Нове и се наслаждаше на едни от най-прекрасните моменти от великолепието на този град.
В далечината бе Мурано, насреща погледа опираше в гробищния остров Сан Микеле с вечно зелените кипариси, под които почиват в мир поети, а на гробовете им се срещат дошли на поклонение почитатели от цял свят.
che emozione! la prima frase è una poesia
ОтговорИзтриванеtrès belles photos, les ciels sont splendides et San Michele est , bien que ce soit un cimetière, très romantique !!!!
ОтговорИзтриванеSan Michele sous ce ciel extraordinaire paraît presque une île fantastique née d'un rêve. La tombe d'Ezra Pound ramène à des pensées plus douces. C'est une très belle publication que vous nous offrez. Merci, Emilia!
ОтговорИзтриванеAnne