Forse tornerò

Sofia Papazova in Venice

Pasqua ortodossa

Questa è l'interno della chiesa greca ortodossa a Venezia. Stasera credo ci sarà la messa ed anche domani alle 11 quando è la nostra Pasqua ortodossa.

Хотели, bed and breakfast, апартаменти, квартири - въведение

Нали не очаквате тук да представям онези прочути и скъпи венециански хотели, в които са отсядали писатели на върха на славата си.

Ще кажа само, че в „Грити” и „Даниели” могат да влязат и простосмъртни, за да изпият едно кафе в бара на хотела и без да са негови гости. А стаите на тези хотели днес може да разгледа всеки, който посети сайтовете им в интернет.

на снимката тук виждате бара на хотел "Даниели", взета от сайта на хотела.

 

Сред хотелите, в които нощувката за двама излиза не по-малко от 200 евро могат да се посочат три типа:

- с хотелски шик, който минава за венециански, и с атмосфера, която дори за миг не ти позволява да забравиш, че си в хотел;

- със съвременен комфорт, удачно вписан в палацо или дом от XV или ХVІ век, без опити да се наподобява псевдовенециански стил;

- с очарователната историческа характеристика „Residenza d’epoca”, която създава вълнуващия ефект на връщане назад във времето.

 

Една голяма част от хотелите, чиито стаи най-често са с цени около 130-150 евро (но притежават и стаи, които са по-евтини) държат печелившия курс на „венецианския стил”, тъй като повечето хора, които отиват във Венеция, за да прекарат там една, две или три нощи искат да спят в стаи във венециански стил. Тези хотели са много, и аз ще посоча тук само два, защото стаите им, показани на снимките в интернет ми харесват. И двата се намират на канала на Канареджо  -  Ca’ Dogaressa и Palazzo Cedron, и през “високия сезон” нощувката за двама в някоя от най-хубавите им стаи може да достигне 300 евро.

Повечето хотели от този тип предлагат и стаи на доста по-ниски цени, но резервирайки стая за двама с цена по-ниска от 80 евро би трябвало да знаете, че тя едва ли ще е като онези стаи, които са показани на сайта на хотела в интернет.

 

Да, стаите в хотелите и в повечето хотелски структури, като т.нар. bed and breakfast, не са еднакви, големината, прозорците им и височината на таваните им са различни и точно поради това цените им варират не само според сезона.

 

Рисковете са два – да бъдете настанени не в такава стая, каквато сте очаквали, или да платите за някоя не особено привлекателна стая повече отколкото тя заслужава.

 

За да се избегнат тези два риска, е необходимо човек да притежава не само късмет, но и опит.

 

Ако решите да отседнете в хотела, който сте си избрали  и можете да си позволите някоя от най-добрите му стаи – за повече от една вечер, тогава едва ли ще останете разочаровани.

Разбира се, винаги съществува и риска да сте направили изначално лош избор и да се настаните в хотел, който да не ви хареса.

 

Другият вариант е да забравите за хотелите и да се насочите към някой от т.нар. bed & breakfast или апартамент (апартаментите се предлагат за минимум 3 нощувки). В тях стаите са ограничен брой и няма опасност да ви настанят в нещо по-различно като качество и цена от това, което сте резервирали и избрали.

 

 

 

 

 

Calle degli Albanesi и Calle delle Rasse

Още от първото си идване във Венеция запомних името на една calle – Calle degli Albanesi, една от първите, по които минах.

Тя е първата calle, в която може да влезете, след като минете по моста при Палата на дожите, онзи белокаменен мост с мраморни балюстради, от който се вижда в цялото му великолепие Моста на въздишките, свързващ Palazzo Ducale със palazzo delle prigioni – „двореца на затворите”. Няма друг град, в който затворите да са се помещавали в palazzo на толкова централно място, нито някога ще бъде сътворен външно по-красив вход към някой затвор.

 

Тук, съвсем намясто, ще дойде един цитат от Тициано Скарпа „Предпазвай се от красотата” от неговата книга-пътеводител за Венеция.

 

„Носи много тъмни очила, предпазвай се. Венеция може да бъде опасна. В центъра на града естетическата радиоактивност е висока. Всеки ракурс излъчва красота, привидно овехтяла, дълбоко коварна, непоносима. Сублимното струи от църквите, но и от онези calli без забележителности, мостчетата над каналите са най-малкото живописни. Фасадите на палаците са като удари в лицето, всяка следваща стъпка е като ритник. Предизвикана си от красотата, шамаросана, сразена. Андреа Паладио ще те повали. Балдасаре Лонгена ще те просне. Мауро Кодуси и Якопо Сансовино ще те разбият. Чувстваш се зле. Това е прочутото неразположение на монсеньор Анри Бейл, усещане, влязло в историята като синдрома на Стендал.”

 

За да се скриете от толкова красота, свийте в calle degli Albanesi (на албанците), първата calle покрай някогашните затвори (които може да разгледате ако си купите входен билет за Palazzo Ducale). Макар че, там сте в самия център на града и само някогашните затвори и онова Rio del palazzo, на което се извисява Моста на Въздишките, ви разделят от някогашите апартаменти на дожа, вече не сте в централния сестире Сан Марко. Вече сте навлезли в Кастело и минавайки по Calle degli Albanesi, ще може да отдъхнете от красотата и това романтично клише, което за някои хора представлява Венеция. Ако вдигнете поглед нагоре ще видите няколко тухлени арки, които свързват в горната им част сградите от двете страни на тази calle за повече устойчивост при евентуално земетресение, да речем. Чела съм, че такива арки са били строени във, и за да покажат, че сградите, свързани с тях са принадлежали на едно семейство. Говорим за богати патрициански семейства, които освен собствени палаци, са притежавали и къщи, дори цели улици, които отдавали под наем.

В един слънчев ден вървейки по Calle degli Albanesi осъзнах, че тези арки служат и като сенници, пазят очите от ослепителното слънце, ако човек върви към залива на Сан Марко и гледа нагоре вместо да гледа в краката си.
 

На Calle degli Albanesi няма магазини, за разлика от следващата, успоредна на нея Calle delle Rasse, която, в пълния смисъл на думата, е търговска с магазини за чанти, аксесоари, муранско стъкло и какво ли не... някога, когато тези венециански улички между сградите са получили имената си, щеше да си заслужи името ruga запазено за търговските улички. На calle delle Rasse тогава, обаче, са се предлагали плътните материи, наречени rasse, с които са били покривани някогашните гондоли с кабинки за повече privacy, в които придвиждащите са били защитени от слънце и дъжд. Гондолите с такива кабинки наричани arzane, днес ще видите само по картините на Каналето и Франческо Гуарди, има една в музея на Ка Рецонико. Аз имах рядката възможност да видя една такава гонодала arzana по Канал Гранде в деня на историческата регата, частна, с двама гондолиери с червени пояси и онези, които се канеха да гледат от тази arzana регатата бяха скрити от очите на хората...

 

С приятелките ми един септември минавахме няколко пъти по Calle delle Rasse (Р. бе харесала различните модели слънчеви очила на витрината на един магазин за аксесоари, а Вики дълго се колебаеше дали да си купи една чантичка от един от магазин там от онези, в които продават кожени чанти и продавачките са китайки). Тогава си спомням, че питах и Васко, какво ще рече Calle delle rasse на венециански, и той направи едно предположение, което ме убеди, че ако човек иска да развежда индивидуални туристи във Венеция освен да знае колкото е възможно повече чужди езици е нужно да е прочел или поне да се консултира с някои книги като Curiosità veneziane, в която са дадени обяснения за цялата топонимастика на Венеция.

Минавайки по Calle degli Albanesi може да отдъхнете от красотата на мрамора и камъка от Истрия и от витриние се с бижута, аксесоари, часовници и чанти...

На Calle degli Albanesi няма магазини, за разлика от следващата, успоредна на нея calle delle Rasse, която е в пълния смисъл на думата търговска улица с много магазини за чанти, аксесоари, муранско стъкло... Минавайки по Calle degli Albanesi  може да отдъхнете от красотата и от витрините... Ще минете покрай три ресторантчета – ristorante trattoria Alla Basilica на номер 4255, trattoria Chinellato на номер 4227 и Taverna dei Dogi на номер 4226... Всички те са с номерацията на сестиере Кастело. В първите две може да се яде за малко пари, дори моят приятел Фаусто в блога си е препоръчал trattoria Chinellato, чийто собственици познава. От него знам, че там се предлага туристическо меню от 12 евро, но се предлагат и традиционните венециански храни sarde in saor, spaghetti al nero di seppia, fegato alla veneziana... Аз не мога да препоръчам тратория, в която не съм яла, но тази е лесна за намиране и ако някой иска да хапне близо до Сан Марко за немного пари може да избере или тази тратория или Alla Basilica за обяд.

 

Сега, внимание, обядва се от 11.30 до 14.30. След 14.30 повечето кухни на ресторантчетата затварят, за да отворят тези ресторанти в 19 часа.

 

Ако искате да обядвате след 14.30 трябва да намерите място където това може да стане или да се задоволите с „чикети”, пица на парче или сладкиши с кафе в някоя pasticceria на крак. Може би пицериите не затварят следобед, но в повечето ресторанчета във Венеция часовете за обяд и вечеря са фиксирани в определени часове.

 

На Calle degli Albanesi ще видите и Pasticceria Bonifacio, където аз лично обичам да си пия кафето на крак и където съм опитвала някои от сладкишите.

 

Ако тръгнете по тази Calle degli Albanesi тя ще изведе на едно триъгълно оживено campo Santi Filippo e Giacomo, където в средата има павилион за вестници, там може да седнете на външните маси на първата пицария, която видите, но ако искате да обядвате в един ресторант-остерия, който определено препоръчвам (след като съм вечеряла там четири пъти) тогава трябва да продължите направо, пресичайки това малко campo, и продължите все направо докато стигнете до едно мостче над един rio, това е един от поне десетте моста във Венеция, които са „накриво” и затова е с названието Ponte storto („крив мост”). След като минете по него и продължите по онази calle от другата страна на канала, ще стигнете до Corte del Pozzo Roverso, където ще видите външите маси на Osteria al Pozzo Roverso.

 

Особености на венецианската топонимия - въведение

Във Венеция всички имена на мостове, безистени, пешаходни пасажи и тротоари край каналите са запазили традиционните си названия. Почти няма улици с имена на прочути хора, изключенията се броят на пръстите на едната ръка - via Garibaldi в Кастело (собствено единствената улица във Венеция, наречена с италианската дума за улица via), fondamenta Maria Callas при оперния театър "Ла Фениче", ponte Goldoni в централния сестире Сан Марко, rio terrà Francesco Foscarini в Дорсодуро при Академията и calle larga G. Gallina в източния част на Канареджо.

Разхождайки се из Венеция ще усвоите венецианските думи calle (за улица) rio (за канал), fondamenta (за тротоар покрай някой канал, т.е. rio) защото собствено думата canale се използва за трите големи плавателни канала - Канал Гранде, Канала на Джудека, който разделя самата Венеция от остров Джудека, и канала на Канареджо, който пресича този сестиере и по него минават някои линии на водния траспорт.

Голяма част от венецанските calli (тук с окончание i в мн. число) носят имената на различни продукти и са съхранили спомена за стоките, които някога са се произвеждали и продавали там. Има доста с еднакви имена в различните сестиери, виждала съм Calle del Forno - calle на фурната на много места, Calle dei botteri (на бъчварите) в Канареджо, където е живял Тициано и calle със същото име в сестиере Сан Поло, която извежда на Канал Гранде точно срещу най-прочутия дом на Големия Канал - Ка д`Доро, виждала съм Calle dei preti (на свещенниците) в Кастело и в Дорсодуро, виждала съм Calle del dose (на дожа) на две места в Кастело.

 Названието сalle се използва за повечето тесни венециански улички, със сгради от двете страни. Някога те са били от утъпкана пръст, впоследствие на цялостното павиране на града, са павирани с онези правоъгълни плочи, които във Венеция се наричат masegni.

Първите павирани улици във Венеция са запазили названието salizzada.

Там където някъде е имало rio, който по-късно (през ХІХ век) е бил засипан днес т.нар. nizioleti (табели, на венециански буквално "чаршафчета") указват, че това е rio terrà. (някагашен rio запълнен вече със земя).

Някогашните търговски улици във Венеция все още носят названието ruga, което няма нищо общо с италианската дума ruga (бръчка), а идва от френската дума за улица rue.

Нъкъде може да видите и названието ramo - буквално клон, разклонение на някоя calle, което върви успоредно на нея.

Улиците в близост до някое посолство и до днес са запазили названието Lista. Като Lista di Spagna и Lista dei Bari.

Всички "тротоари" покрай някой канал (rio) и със сградите от едната страна се  наричат fondamenta.

Покрай Канал Гранде - на малкото места, където има такива "крайбрежни тротоари" те се наричат riva - бряг. Такива са Riva del Vin (Брегът на виното) Riva del Ferro (Брегът на желязото) и Riva del Carbon (Брегът на въглищата) при моста Риалто. Както и Riva di Biasio (на името на един местен сериен убиец отпреди векове) срещу мястото където канала на Канареджо се среща с Канал Гранде.

След моста при Двореца на дожите, от който се вижда Моста на въздишките започва широката като крайбрежен булевард Riva degli Schiavoni ("Скиавони" са идващите от другата страна на Адриатическо море, това е венецианската дума за хората и корабите, идващи от Далмация, и някаква венецианска вариация за определението славяни появила се след венецианските завоевания по тези земи).

Тази Riva продължава покрай залива на Сан Марко, наричан Bacino di San Marco - водния басейн на Сан Марко, в който е най-дълбокия плаветелен канал в лагуната - canale di San Marco... Плавателните канали в самата лагуна са маркирани с забити в дъното й дървени колове, наречени bricole.

Друг толкова широк и дълъг в южната част на сестиере Дорсодуро "крайбрежен булевард" за разходки са Zatere ("Дзàтере")  буквално "саловете", където някога са стоварвали дървените трупи идващи от сушата, необходими за укрепването на бреговете и нуждите на строителството. Този крайбрежен "булевард" наречен Дзатере върви покрай широкия 300 метра плавателен канал, който разделя Венеция от остров Джудека.

От северната страна на лагуната, от която е остров Мурано и гробищния остров Сан Микеле - може да се върви дълго по Fondamente Nove, свързани с три моста, които минават на три rii.

Eто и една снимка в другата посока на Фондаменте Нове от моста Донà, единият от трите моста на Фондаменте Нове. Долу на преден план се вижда терасата над водата на ресторант Algiubagiò.

un grande gesto di Franco Filippi

Invece di un bocolo per ogni donna alla festa di San Marco, il 25 aprile, Franco Filippi, editore e scrittore, che io ho il privilegio di voler bene ed anche ammirare non solo come un carissimo amico ma anche come un modello di riferimento, ha deciso di regalare 500 riproduzioni delle pianta di Venezia di Jacopo de' Barbari a tutte le persone che ieri sono stati in piazza San Marco. Un gran dono per chi ama Venezia.
Avevo saputo di questa intenzione di Franco qualche giorno fa e volevo essere a Venezia per aiuarlo in qualche modo portando anche dei rotoli delle piante, ma ci son stata solo con il mio cuore e con la mente. Sono felice che gli avevano aiutato altri dei suoi molti amici a Venezia che sono tanti e lo stimano tanto.

                                                         foto di Maria Luisa Cimelli

Per la festa di San Marco, il grande Franco Filippi (dalla sigaretta nella foto per chi non lo conosce) ha trovato un modo molto bello di sottolineare che Venezia è città del mondo, aperta a tutti, come hanno scritto anche nel giornale.
Ecco una foto, sempre di Maria Luisa Cimelli, nella quale potete vedere e la distiribuzione delle mappe in misura 140 x 80 cm.

Un vero gesto d'amore per Venezia e per chi ama Venezia.

Alla fine di questo post, scritto da lontano, ma non tanto, mi permetto di citare Franco che dice:
"Se dico che credo ed auspico ad una Venezia casa comune mi pare chiaro che intendo dire no agli egoismi, alle invidie, ai truffatori, ai venticelli, a quelli che dicono di avere le mani pulite, a quelli che fate quel che dico e non fate quel che faccio sono stato chiaro? Se è vero che tutti dichiarano di amare Venezia i fatti sono fatti le parole sono parole."

E dice anche questo:
"Anche se la mia famiglia si è stabilizzata a Venezia dal 1368 per me la venezianità è un modello di vita non un timbro posto su un certificato di nascita. Conosco Veneziani che hanno voluto diventare tali imparando la mia lingua le mie tradizioni la mia storia in definitiva la millenaria storia e civiltà. Venezia non esiste è prima di tutto un logo della mente, un orizzonte."