неделя, 28 април 2013 г.
Особености на венецианската топонимия - въведение
Във Венеция всички имена на мостове, безистени, пешаходни пасажи и тротоари край каналите са запазили традиционните си названия. Почти няма улици с имена на прочути хора, изключенията се броят на пръстите на едната ръка - via Garibaldi в Кастело (собствено единствената улица във Венеция, наречена с италианската дума за улица via), fondamenta Maria Callas при оперния театър "Ла Фениче", ponte Goldoni в централния сестире Сан Марко, rio terrà Francesco Foscarini в Дорсодуро при Академията и calle larga G. Gallina в източния част на Канареджо.
Разхождайки се из Венеция ще усвоите венецианските думи calle (за улица) rio (за канал), fondamenta (за тротоар покрай някой канал, т.е. rio) защото собствено думата canale се използва за трите големи плавателни канала - Канал Гранде, Канала на Джудека, който разделя самата Венеция от остров Джудека, и канала на Канареджо, който пресича този сестиере и по него минават някои линии на водния траспорт.
Голяма част от венецанските calli (тук с окончание i в мн. число) носят имената на различни продукти и са съхранили спомена за стоките, които някога са се произвеждали и продавали там. Има доста с еднакви имена в различните сестиери, виждала съм Calle del Forno - calle на фурната на много места, Calle dei botteri (на бъчварите) в Канареджо, където е живял Тициано и calle със същото име в сестиере Сан Поло, която извежда на Канал Гранде точно срещу най-прочутия дом на Големия Канал - Ка д`Доро, виждала съм Calle dei preti (на свещенниците) в Кастело и в Дорсодуро, виждала съм Calle del dose (на дожа) на две места в Кастело.
Названието сalle се използва за повечето тесни венециански улички, със сгради от двете страни. Някога те са били от утъпкана пръст, впоследствие на цялостното павиране на града, са павирани с онези правоъгълни плочи, които във Венеция се наричат masegni.
Първите павирани улици във Венеция са запазили названието salizzada.
Там където някъде е имало rio, който по-късно (през ХІХ век) е бил засипан днес т.нар. nizioleti (табели, на венециански буквално "чаршафчета") указват, че това е rio terrà. (някагашен rio запълнен вече със земя).
Някогашните търговски улици във Венеция все още носят названието ruga, което няма нищо общо с италианската дума ruga (бръчка), а идва от френската дума за улица rue.
Нъкъде може да видите и названието ramo - буквално клон, разклонение на някоя calle, което върви успоредно на нея.
Улиците в близост до някое посолство и до днес са запазили названието Lista. Като Lista di Spagna и Lista dei Bari.
Всички "тротоари" покрай някой канал (rio) и със сградите от едната страна се наричат fondamenta.
Покрай Канал Гранде - на малкото места, където има такива "крайбрежни тротоари" те се наричат riva - бряг. Такива са Riva del Vin (Брегът на виното) Riva del Ferro (Брегът на желязото) и Riva del Carbon (Брегът на въглищата) при моста Риалто. Както и Riva di Biasio (на името на един местен сериен убиец отпреди векове) срещу мястото където канала на Канареджо се среща с Канал Гранде.
След моста при Двореца на дожите, от който се вижда Моста на въздишките започва широката като крайбрежен булевард Riva degli Schiavoni ("Скиавони" са идващите от другата страна на Адриатическо море, това е венецианската дума за хората и корабите, идващи от Далмация, и някаква венецианска вариация за определението славяни появила се след венецианските завоевания по тези земи).
Тази Riva продължава покрай залива на Сан Марко, наричан Bacino di San Marco - водния басейн на Сан Марко, в който е най-дълбокия плаветелен канал в лагуната - canale di San Marco... Плавателните канали в самата лагуна са маркирани с забити в дъното й дървени колове, наречени bricole.
Друг толкова широк и дълъг в южната част на сестиере Дорсодуро "крайбрежен булевард" за разходки са Zatere ("Дзàтере") буквално "саловете", където някога са стоварвали дървените трупи идващи от сушата, необходими за укрепването на бреговете и нуждите на строителството. Този крайбрежен "булевард" наречен Дзатере върви покрай широкия 300 метра плавателен канал, който разделя Венеция от остров Джудека.
От северната страна на лагуната, от която е остров Мурано и гробищния остров Сан Микеле - може да се върви дълго по Fondamente Nove, свързани с три моста, които минават на три rii.
Eто и една снимка в другата посока на Фондаменте Нове от моста Донà, единият от трите моста на Фондаменте Нове. Долу на преден план се вижда терасата над водата на ресторант Algiubagiò.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар