Ресторанти, остерии, тратории, пицерии

 

 

Ще похарчите по-малко ако решите да обядвате или да вечеряте навън в някоя пицерия. Пиците в Италия винаги са на ниво, но Венеция е морски град и ако седнете в пицерия или си поръчате пица в някой ресторант или osteria, вместо блюдо свързано по някакъв начин с морето, ще спестите около десетина евро. Някои ресторанти, особено през лятото, предлагат и пици. А една голяма част от туристите, било от любов към Италия, било за да минат по-евтино предпочитат да ядат пица.

Много ресторанти се водят osteria - гостилница, но това съвсем не означава, че са евтини. На Кампо Сант`Анджело например има една osteria, в която не се предлага vino di casa (наливно вино) и изобщо само чаша вино. Трябва да си поръчате вино в бутилка или в бутилчица от едиколко си милилитра. А бутилката вино независимо от размера обикновенно струва двойно на същото количество vino di casa, което се предлага в гарафи по половин литър (mezzo litro) или четвърт литър (un quarto). Така че, ако не сте избрали наистина добър и подобаващо скъп ресторант - придържайте се към така нареченото vino della casa или vino di casa (наливно вино, което за благозвучие се представя за домашно). В повечето ресторанти, независимо дали се наричат ristorante или osteria повечето хора пият вино, в Италия единствено пицата върви с бира.

Ако не искате да съжалявате, че сте платили прекалено много, забравете за кафето и десерта накрая, въпреки че сервитьорите ще ви канят и ще ви ги предлагат. В доста ресторанти кафето може да ви струва 5 или 6 евро, с други думи три пъти по-скъпо от цената, която ще платите за едно кафе на бара на друго място. Поръчате ли си десерт той гарантирано ще оскъпи порциона ви с 10 евро. Ако средствата ви са ограничени не си поръчвайте десерт в ресторанта и по-добре опитайте колкото можете повече от венецианските сладкиши с кафе на крак в някоя от венецианските pasticcrie... А след вечеря препоръчвам да изпийте, може и на крак на бара или още по-добре в друг бар, едно питие - лимончело, амарето или друго диджестиво.

Лято е и искате да вечеряте на някое campo, за да радвате на неповторимата венецианска атмосфера?

Кампо Санти Апостоли, кампо Сан Джакомо дел Орио, кампо Сант`Анджело - там съм вечеряла на открито и ще ви кажа къде бих искала да вечерям отново.
На кампо Санти Апостоли, където свършва или започва Страда Нова (зависи от гледната точка) има един бар с външни маси където може да седнете и само за едно питие, а може и да хапнете нещо. През юли там една неделна вечер за първи път опитах спагети al nero di seppia слушайки джаз импровизациите на един пианист, чието пиано беше отвън, под листата на дървото отсреща.

Ако сте във Венеция през юли в дните около празника Реденторе, трябва да вечеряте поне веднъж на кампо Сан Джакомо дел Орио, където в продължение на цяла седмица с жива музика и скари на открито всяка вечер се вихри празника на Сан Джакомо, чието име носи църквата и кампото. По цялото кампо има много дървени маси с пейки и атмосферата е незабравима.

 Минавайки през кампо Сант`Анджело през лятото и другите топли сезони ще видите външните маси на два ресторанта. Ако не сте склонни да дадете над 35-40 евро на човек не си и помисляйте да сядате там, дори да опитате да минете икономично. Решите ли да седнете, ще може да се насладите на спокойната атмосфера на това кампо, която определено си струва...

 Предпочитате да седнете в някоя corte или в ресторант с градина?

Вечеряла съм на външните маси в "Corte del Rozzo Roverso" в Кастело и винаги съм искала да намеря и един ресторант наречен "Corte Sconta detta Arcana", който също е в Кастело и носи името на едно тайнствено място от най-прочутия комикс на Хуго Прат за Корто Малтезе.

 Вече знам къде да го намеря, но се опасявам, че вечерята там излиза скъпо, по-скъпо отколкото в Osteria Al Rozzo Roverso, където с приятелките си съм вечеряла четири пъти - две поредни вечери през септември и две поредни вечери през декември и където  познаваме собствениците Стефано и Тициано. На вратата откъм Ruga Giuffa те твърдят, че ресторанта има градина, но истината e, че това не е градина, а corte - вътрешен павиран двор, в който са входовете на околните сгради и, в който може да се озовете и минавайки от друго място, а не само излизайки от вратата на ресторанта. Докато в градината на "Corte Sconta detta Arcana" няма как да се озовете минавайки от друго място, в нея може да излезете през топлите дни  само ако влезете в ресторанта.

 Бих искала един ден или някоя вечер да седна в приятна компания на маса в градината на Antica Locanda Montin в Дорсодуро и се надявам някога да имам тази възможност.

Друг много добър и по-икономичен вариант е да изберете ресторанта-osteria-пицерия "Al nono risorto" в сестиере Санта Кроче, при sottoportego de suora Bettina, недалеч от рибния пазар, който има градина с много маси и винаги е пълен.

 

Обичате близостта на водата и бихте искали да вечеряте на някоя външна маса, от която където погледът ви да се наслаждава на водите на лагуната?

Искате ли да се наслаждавате на остров Сан Микеле по залез, за който е писано толкова много?

 Тогава отидете на Фондаменте Нове в "Algiubagiò" при моста Дона от страната на спирката на Фондаменте Нове. Да се вечеря там през лятото е несравнимо.

Недалеч от този ресторант на друга подобна тераса над водата има друг ресторант-пицерия - от другата страна на спирката на Фондаменте Нове в посока моста дела Панада, където може да ви излезе малко по-евтино отколкото в "Алджубаджò". Ако предпочитате да седнете на терасата над водата в"Алджубаджò" - ще ви посъветвам да не се отказвайте от предястието (по-добре се откажете от основното блюдо и се задоволете с едно предястие за двама и само първо за всеки). Добре е, преди това да хвърлите едно око и на сайта на ресторанта, който е магнетичен. Ключовите думи за antipasto (предястие) са:

1. sade in saor e baccala mantecato - типично венециански предястия, тук комбинирани в една чиния, които трябва да опитате непременно, sarde in saor са овкусени сардини в сос от нежен лук, стафиди и кедрови ядки и отделно пасирана треска. В Algiubagiò са комбинирали тези две най-прочути венециански предястия в едно. Ако вече сте ги опитвали другаде - изберете един от следващите два варианта. И за да не се колебаете, ако сте двама, трима или четирима, поръчайте си две предястия.

2. scampi al radicchio, balsamico e vanilia - скариди с целина, балсамов оцет и ванилия.

3, capesante - тези миди наречени capesante, миди "Сен Жак" на френски, трябва да отидете да ги видите някоя сутрин на рибния пазар... Досега не съм имала случай да ги опитам, но черупката на тази мида е изобразена на логото на "Шел" и точно една такава черупка героят на Тони Къртис показва на Мерлин Монро на плажа в "Някои го предпочитат горещо", когато тя го пита в кой бизнес е, някога поклониците, отиващи в Йерусалим са носили черупка от такава мида като отличителен знак на дрехата си и Караваджо рисува един поклонник с такава мида на дрехата във "Вечерята в Емаус".

Искате да седнете на терасата на водата, но да не гледате Сан Микеле - острова гробище с вечно зелените кипариси зад зида, който го опасва в северната част на венецианската лагуна, а широкия 300 метра плавателен канал, който разделя южната част на Венеция от остров Джудека? Тогава отидете в ресторанта на Pensione Calcina на Дзатере или в някой друг ресторант с платформа-тераса над водата на Дзатере.

Най-добре - в ресторанта-пицерия Casin dei nobili, тук ще сложа няколко снимки, които намерих на страницата им във фейсбук. Не съм ходила там, но веднъж през ноември с мъжа ми вечеряхме в ресторанта Casino dei nobili при Сан Барнаба (онази църква, чиято фасада се поява в един от филмите за Индиана Джоунс) при sottoportego Casin di Nobili, който няма нито градина, нито външни маси.

 

Искате романтична вечеря в изискан ресторант, маса за двама, от която може да виждате гондолите, които преминават отвреме-навреме?

Такива маса има в ресторант "Ai barbacani", на ъгъла при готическата арка, с която започва Calle del Paradiso. "Барбакани" се наричат тези дървени греди, които служат за носеща конструкция, която позволява горния етаж на сградата да има малко по-голяма площ от приземния етаж. Във Венеция са използвани в строителството още от XIV век, на много места, позволявайки по-голяма широчина за минаване в пространството между къщите и по-широки помещения на горните етажи.

Преди обаче, да вечеряте с някого точно на тази маса трябва да сте се разходили с гондола. Преживяване от този род подхожда само на романтичните влюбени двойки, които са до такава степен погълнати един от друг, че няма да ги смутят погледите на минаващите по моста и отсрещната fondamenta.

Такава маса за двама със canal view има и в ресторант "Da Fiore", който за повече венециански шик е наречен osteria и се намира в сестиере Сан Поло. За да вечеряте там е необходима резервация. На сайта на ресторанта може да разгледате менюто. Няма по-евтино предястие или първо от 30 евро, а ресторантът се слави като един от най-добрите във Венеция. (Да не се бърка с trattoria Da Fiore в централния сестиере Сан Марко при кампо Санто Стефано.)

В случай, че обстановката не е от такова значение за вас и бихте искали да не плащате повече отколкото можете да си позволите, ще ви кажа къде съм обядвала и вечеряла с приятелите и сме останали наистина доволни. (Тях ще коментирам в следващ пост.)
 Ако държите, обаче, да обядвате или да вечеряте в наистина добър ресторант, който биха ви препоръчали и някои венецианци, на чиито вкус може да се разчита, трябва да отиде в Fiaschetteria Toscana. Този ресторант, който е сред най-добрите в града, се намира по пътя между Кампо Санти Апостоли и Риалто точно срещу църквата Сан Джовани Кристомо (Св. Йоан Златоуст - Кризостомо или Хризостомо идва от гръцки, названието на този светец със сигурност е дошло от Византия). Фасадата на ресторанта е прекрасна, впоследствие посещавайки сайта на Fiaschetteria Toscana разбрах, че е проектирана от Якопо Сансовино.

Ако се питате защо името на този ресторант е "Тосканска винарна" (и ако приемем, че думата винарна е достатъчно добър превод за анахроничната дума fiaschetteria), отговорът е - защото мястото е било именно винопродавница, в която през XIX век едно семейство от областта Тоскана е предлагало тоскански вина и следващите собственици не са променили името, с което мястото е станало известно във Венеция. Една от мечтите ми е някой хубав ден да седна под тентата на една от външните маси на този ресторант, да си поръчам нещо, което никога не съм яла и Клаудио да ми избере виното. Приятелството ми с Клаудио се разви след единствената ми вечеря в този ресторант, когато след известно време се сетих да го потъря във фейсбук, но някои от нещата, които той каза по време на единствената ми вечеря в този ресторант, предизвикаха у мен непреодолимо желание да си ги запиша. Когато дъщерята на моя професор извади фотоапарата си, за да снима десерта, който й донесоха, Клаудио каза "че фотографията има един дефект, не предава аромата", после каза още нещо много хубаво и аз попитах мога ли да си го запиша и го цитирам. "Разбира се", отвърна той и ми каза името си - Клаудио Бортали. После каза още нещо, което направи впечатление и на съпругата на моя професор и тя каза, че сме имали шанса да попаднем на истински поет. Изрази се много изискано, и наистина беше права. След година и половина той ми изпрати стихосбирката си, но това е друга история, която няма да разказвам сега. Винаги съм искала да се върна и да обядвам някой слънчев ден под тентата на външните маси на "Фиаскетерия Тоскана", но за да обядвам или да вечерям там, било с някоя приятелка, било с мъжа ми - трябва да пожертваме една нощ във Венеция. Защото обяд или вечеря за двама човека в този ресторант, с вино и с десерт, излиза колкото една нощувка на двама или четирима във Венеция. За мен е непосилно да жертвам една нощ във Венеция за един обяд или за една вечеря, но ако за вас това не е проблем няма да сгрешите ако изберете "Фиаскетерия Тоскана". Там може да доверите на персонала, който ще ви въведе с красноречие в менюто (ако говорите английски, италиански, немски, френски...) и сомелиерът ще ви предложи най-подходящото вино. През онзи септември когато с моя професор и семейството му вечеряхме във "Фиаскетерия Тоскана" единодушно за първо избрахме risotto al nero, което пристигна във формата на морска звезда в чиниите, там за първи път опитах fritto misto, Кладио каза, че го правят със свръхрафиниран девствен зехтин, а моят професор добави, че ако искам да опитам fritto misto именно това е мястото, където трябва да го направя. И после десертите бяха отлични... Фотографиите не могат да дадат дори най-бегла идея, за онова, което представляват. Съветът ми е, ако можете да си позволите вечеря или обяд във "Фиаскетерия Тоскана" не се отказвайте от десерта.

Ако искате да направите впечатление на човека или на хората, с които сте във Венеция през някой от студените сезони, и ако се считате за достатъчно богат или поне заможен човек, стига да решите, може да направите резервация за вечеря в Harry's Bar. Ресторантът се намира на втория етаж над прочутия бар, в който ще ви покажат масата на Хемингуей в ъгъла. Вместо по телефона може да се отбиете следобеда, за да направите резервация на място и да изпиете един коктейл "Белини". Стилно облекло, кредитна карта, перфектен италиански или английски, излишна самоуверност, средна възраст 50 години - ако не притежавате всички тези характеристики няма защо да ходите в този ресторант. 


Искате ли да знаете в кой ресторант във Венеция са ходили Eзра Паунд и Феличе Карена (един художник от миналия век, свързан с Венеция), бивши президенти като Джими Картър и Александър Дубчек, Брад Пит и Дейвид Бауи (изключителни личности са и двамата, творци не по-малко значими от Езра Паунд и Феличе Карена). Е, всички те са ходили в Antica Locanda Montin. Слагам тук две снимки на Паунд (защото неговата история с Венеция е дълга и аз ще разкажа за нея, не и съмнявайте) и един автопортрет на Феличе Карена, който не го познавам достатъчно като художник, но познавам един човек, който има негова картина и живее в един палацо във Венеция, не, не е моят професор, дори не ми е приятел, хотелиер е, и ни се похвали една сутрин когато говорихме за Феличе Карена, освен това ми каза нещо, което не го пише в книгите.) Разбира се, Паунд е ходил в "Локанда Монтин" и като млад и като стар, затова тук слагам две негови снимки на различна възраст, и винаги е отсядал в Дорсодуро, така поне имам основания да смятам доколкото съм чела  венецианските му песни в The Cantos). (Очаквайте цяла глава "Венеция и Езра Паунд" - имам какво да разкажа - от запознанството на гроба му с двама негови почитатели, до лутането ми из Дорсодуро един декемврийски ден в търсене на дома им с Олга Ръдж.)

 Няма да слагам тук снимки на Дейвид Бауи и на Брад Пит, всички знаете как изглеждат, но те знаят как да прекарат времето си във Венеция, за разлика от мнозина други. Дейвид Бауи например един приятел го е виждал по време на Карнавала да си сваля маската преди да си влезе в хотела. Предполагам, че има bauta и tabaro, ако няма - да си купи, че един ден да могат да ги продадат на търг. Особено ми е приятно да си го представям как се разхожда необезпокояван.

Този ресторант Antica Locanda Montin e прочут с градината си и с това, че от началото на XX век или още от края на XIX век винаги е бил истинска locanda - страноприемница - със стаи за нощувка на горния етаж и с ресторант с градина на приземния етаж. В някоя от стаите на горния етаж е отсядал и Габриеле Д`Анунцио, който не е пропуснал да даде указания как да стигнете до това място. В наши дни коментарите на посетители от цял свят в един сайт за споделяне на впечатления от ресторанти и хотели като Tripadvisor тъжно показват как преминава световна слава, повечето от хората, дали мнението си за Antica Locanda Montin не са чували нито пък чели за това място, най-често то им е било препоръчано от хората на рецепцията в хотела, в който са отседнали. "Виното там беше по-скъпо отколкото същата бутилка на други места" пише някакъв младеж от Дания. Е, това също е полезна информация. Брад Пит, обаче, е ходил там преди да се обвърже с Анджелина Джоли. Моят професор също е ходил там. При всички случаи мястото не изглежда претенциозно, и през пролетта и през лятото, дори през септември е истинско удоволствие да се седи на маса в градината.