Venezia: януари 2011

събота, 29 януари 2011 г.

четвъртък, 27 януари 2011 г.

понеделник, 24 януари 2011 г.

През онзи летен юлски следобед, понеделника след празника на Реденторе с илюминациите през нощта преди третата неделя на юли, когато се качихме на камбанарията на остров Сан Джорджо Маджоре видях оттам няколко свята. Видях спокойствието на този зелен остров, някога бенедектински манастир, в който днес са останали двама или трима възрастни монаси, които с кафявите си раса обичат да седят в църквата преди залез, когато отраженията на слънцето във водата влизат през отворената врата на прекрасната църква проектирана от Паладио и те даряват с мистични преживания. Видях скъпите бели яхти с мачти на яхтпорта, с двата бели фара от двете му страни, които се пълни с празнуващи хора в нощта на фоерверките. Видях круизните кораби, които него ден потегляха един след друг от морската гара срещу рафинериите на Порто Маргера там в далечината на сушата и по широкия 300 метра канал, който разделя остров Джудека от същинската Венеция минаваха покрай носа на някогашната митница Punta della Dogana морската митница Dogana da Mar посторена и тя като кораб, за да продължат покрай площад Сан Марко и Палацо Дукале, покрай остров Сан Джорджо (където ние бяхме на камбанарията в този момент) и покрай посления свръзан с мост остров Сант`Елена и откъснатия дългъг остров Лидо, след който е Адриатика. От лагуната на Венеция тези круизни чудовища се озоват в Адриатическо море и да поемат курс към Гърция и Истанбул. Докато минават по своя маршрут там където е дълбокия плавателен канал отпред и отзад ги сътътства по едно корбаче, която от камбанарията сравнено с крузините чудовища изглеждаше наистина "корабче". Видях басейна с морска вода на хотел Чиприани, където американки като Ерика Джонг плуват нощем с младите си любовници или където нашата поиталианчена блондинка Драгомира, известна още като Мишел Бонев в градината на ресторанта на този скъп хотел е подканяла да ядат гостите поканени за представането на нейния авторски филм, за който дори й дадоха някаква измислена награда през септември на кинофестивала. Видях в южната част на лагуната и остров Сан Клементе - добре застроен, накога там е имало лудница, сега Бенетон са инвестирали в петзвезден хотел тип ваканционно селище. Видях и ренесансова хармония на вътрешните дворове на абатството - първия с кръгове от старателно подрязвани лаврови храсти, другия с високи вечно зелени кипариси (показах ви тук в този блог, в предишния пост). Видях как плана на църквата образува кръст увенчан с купол на върха на който е статуята на Св. Георги - на италиански Сан Джорджо. Видях този великолепен град от камбанарията на Сан Джорджо Маджоре и многото светове в него.

неделя, 23 януари 2011 г.

i chiostri di San Giorgio Maggiore dal campanile

In un post dedicato al monastero benedettino in isola di San Giorgio Maggiore l'amica Piera lo definisce come sintesi di eleganza, forza e cultura a Venezia. Potete cliccare sulla definizione di Piera e il link vi porterà al post in questione nel suo blog Venezia Nascosta.

Poi Piera dice che "la prima espressione di architettura rinascimentale a Venezia venne prodotta in un abmiente benedettino".

Tra la fine del 400 e inizi 500 vennero costruiti da Giovanni Buora ed il figlio Andrea il dormitorio (la manica lunga) ed il chiostro degli allori.

La terza fase di trasformazione costruttiva, dalla metà del 500 alla metà del 600 è dovuta all'opera del Palladio, con il refettorio, il chiostro dei cipressi e la chiesa (nella foto seguente si vede una parte del transetto della chiesa), e all'opera del Longhena con lo scalone e la nuova biblioteca che vi presenterò in un altro post.

In primo piano a destra si vede la parte del transetto della chiesa e una cupoletta barocca, il tetto dell'edifficio più alto è il tetto del refettorio progettato del Palladio dove ora è collocata una copia della grande tela del Veronese Le Nozze di Cana il cui originane venne portato via dai francese ed ora si può ammirare nel museo del Louvre a Parigi. Nello sfondo in isola di Giudecca, se ingrandrite la foto vedrete la piscina di Hotel Cipriani.

Poi Piera dice che "la prima espressione di architettura rinascimentale a Venezia venne prodotta in un abmiente benedettino".

Tra la fine del 400 e inizi 500 vennero costruiti da Giovanni Buora ed il figlio Andrea il dormitorio (la manica lunga) ed il chiostro degli allori.

la manica lunga

Il primo chiostro degli allori

l'armonia rinascimentale dei chiostri di San Giorgio

I due chiostri (il primo detto il chiostro degli allori e il secondo detto il chiostro dei cipressi) sono collegati con un portico aperto che si vede nello sfondo della prima foto. Potete vederlo anche nella penultima foto di questo post.

E' l'amica Piera che scrive nel suo blog Venezia Nascosta: "Il complesso architettonico più ricco ed elegante, prende così un aspetto monumentale e fastoso, più degno di un palazzo principesco che di un ambiente monastico."

il chiostro degli allori visto dal chiostro dei cipressi

il chiostro dei cipressi

Nei chiostri di San Giorgio Maggiore

La prima foto l'ho scattata quando li abbiamo visti per la prima volta (un po' prima li avevamo visti dal volo d'uccello - dal campanile di San Giorgio Maggiore). Due giorni dopo ci siamo tornati per vedere le Nozze di Cana - la visione di Peter Greenaway - un evento collaterale della 53 Biennale Fare mondi Making Worlds.