През онзи летен юлски следобед, понеделника след празника на Реденторе с илюминациите през нощта преди третата неделя на юли, когато се качихме на камбанарията на остров Сан Джорджо Маджоре видях оттам няколко свята. Видях спокойствието на този зелен остров, някога бенедектински манастир, в който днес са останали двама или трима възрастни монаси, които с кафявите си раса обичат да седят в църквата преди залез, когато отраженията на слънцето във водата влизат през отворената врата на прекрасната църква проектирана от Паладио и те даряват с мистични преживания. Видях скъпите бели яхти с мачти на яхтпорта, с двата бели фара от двете му страни, които се пълни с празнуващи хора в нощта на фоерверките. Видях круизните кораби, които него ден потегляха един след друг от морската гара срещу рафинериите на Порто Маргера там в далечината на сушата и по широкия 300 метра канал, който разделя остров Джудека от същинската Венеция минаваха покрай носа на някогашната митница Punta della Dogana морската митница Dogana da Mar посторена и тя като кораб, за да продължат покрай площад Сан Марко и Палацо Дукале, покрай остров Сан Джорджо (където ние бяхме на камбанарията в този момент) и покрай посления свръзан с мост остров Сант`Елена и откъснатия дългъг остров Лидо, след който е Адриатика. От лагуната на Венеция тези круизни чудовища се озоват в Адриатическо море и да поемат курс към Гърция и Истанбул. Докато минават по своя маршрут там където е дълбокия плавателен канал отпред и отзад ги сътътства по едно корбаче, която от камбанарията сравнено с крузините чудовища изглеждаше наистина "корабче". Видях басейна с морска вода на хотел Чиприани, където американки като Ерика Джонг плуват нощем с младите си любовници или където нашата поиталианчена блондинка Драгомира, известна още като Мишел Бонев в градината на ресторанта на този скъп хотел е подканяла да ядат гостите поканени за представането на нейния авторски филм, за който дори й дадоха някаква измислена награда през септември на кинофестивала. Видях в южната част на лагуната и остров Сан Клементе - добре застроен, накога там е имало лудница, сега Бенетон са инвестирали в петзвезден хотел тип ваканционно селище. Видях и ренесансова хармония на вътрешните дворове на абатството - първия с кръгове от старателно подрязвани лаврови храсти, другия с високи вечно зелени кипариси (показах ви тук в този блог, в предишния пост). Видях как плана на църквата образува кръст увенчан с купол на върха на който е статуята на Св. Георги - на италиански Сан Джорджо. Видях този великолепен град от камбанарията на Сан Джорджо Маджоре и многото светове в него.
