Ресторанти, остерии, тратории във Венеция - как избираме

"Corte Sconta" e ресторант, който се препоръчва в почти всички пътеводители за Венеция. Получил е наименованието си от един комикс на Хуго Прат за Корто Малтезе. Счита се, че този "таен скрит двор" е един вътрешен двор в сестиере Кастело, в който днес вече не може да се влиза свободно, тъй като хората, в чиито жилища се влиза оттам, считайки, че този вътрешен двор е частна собственост, са сложили врата на единственото място, от което може да се влезе в тази corte и се грижат със собствени средства за подържането му. През тази врата човек може да влезе само ако има ключ или ако някой му отвори... Става дума за Corte Bottera, която се намира близо до църквата Санти Джовани и Паоло в сестиере Кастело. Тази corte Bottera има излаз през един sottoportego към едно rio, в нея може да се надзърне и откъм водата ако оттам се мине с лодка или гондола. Известността на комикса на Хуго Прат със заглавие "Corte Sconta detta Arcana" и припознаването на тази corte (на венециански думата за такъв вътрешен двор е в женски род) с намиращата се в сестриере Кастело corte Bottera, както и прииждането на почитатели на Хуго Прат и на героя му Корто Малтезе са довели до превръщането на това място в скрит и наистина тайнствен вътрешен двор, в който дори да иска, днес, не може да влезе всеки. 

И след като вече не може да се влезе там, на любопитните не им остава друго освен да опитат кухнята на ресторанта "Corte Sconta", където във вътрешния двор, в който се излиза от този ресторант, има един nizioleto с надпис "Corte Sconta detta Arcana".

Този ресторант също се намира в сестиере Кастело, но не е близо до Corte Bottera detta Arcana. Не е евтин, и ще разберете защо. Пастата там е домашна, прави се с истински яйца, а не с яйчен прах, в кухнята на ресторанта, вместо да се купува готова. Спагетите в черен сос от мастило на сепия - spaghetti al nero di seppia - там се приготвят и сервират с две оригинални добавки - миди "Сен Жак", които на италиански се наричат "capesante" и зелени аспержи. След като прочетох рецепта по която ги приготвят в "Corte Sconta", видях, че се добавя и малко бренди. Решила съм да отида един ден да ги опитам. Накрая ще дам и тяхната рецепта за sarde in saor - прочуто венецианско предястие, което може да си направите и "вкъщи" във Венеция, ако решите да отидете там през някой от студените сезони, да пържите нещо на котлон, и да останете в града поне четири-пет дни. В този случай би трябвало да отседнете в апартамент с кухня. "Corte Sconta" се намира на Calle del Pestrin в сестиере Кастело, а неделя и понеделник са почивните дни. Ако решите да обядвате или да вечеряте в този (скъп) ресторант, направете го, през някой от топлите сезони, когато може да седнете в двора.

А как да го намерите този "скрит двор"? Не е толкова трудно.

 От кампо Сан Джовани ин Брагора, където се намира и църквата, в която е бил кръстен Вивалди (в която, над главния олтар, има една изключителна картина  на Чима да Конеляно, която изобразява как Йоан Кръстител кръщава Исус), минавате покрай готическия палацо Грити Бадоер, надстроен в по-късни времена, който сега е хотел "La Residenza", но не по Calle della Morte (която тук на снимката се пада зад дървото, всъщност и по нея да минете тя излиза точно срещу Salizzada del Pestrin, по която трябва после да вървите), a от другата му страна, после продължавате по широката Salizzada del Pestin вдясно, малко след като минете покрай един sottoportego dei Preti ще стигнете до една calle вдясно, която ще ви отведе на Calle del Pestin, и там ще видите табелата на "Corte Sconta" (което, както вече би трябвало да е станало ясно, ще рече "скрит двор").

Има още един лесен начин да стигнете дотам, ако сте се озовали при църквата Сан Мартино, която е близо до Арсенала. В този случай трябва да минете по поставения накриво метален мост, наречен Ponte Storto ("Крив мост", т.е. както се казва "на чомпе") и да продължите докрая на малката fondamenta покрай Рио ди Сан Мартино, в чийто край не ви остава друго освен да свиете по Calle del Pestin, по която, като повървите още малко, ще стигнете до входа на ресторанта.

В Osteria al Pozzo Roverso, която има два входа, един откъм Ruga Giuffa и един откъм Corte del Pozzo Roverso, съм вечеряла четири пъти, две поредни вечери през септември и две поредни вечери през декември. Спомням си, че веднъж бях видяла външните маси на този ресторант-osteria откъм двора, наречен Corte del Pozzo roverso.

 От този вътрешен двор, в който някога, по всяка вероятност, е имало обърнатa vera da pozzo, идва и името на тази osteria. Първия път, когато седнахме там, стана така: минаваме с две приятелки една вечер по Ruga Giuffa (идвайки от Кампо Санта Мария Формоза), Р. се заглежда по менюто окачено при вратата на един ресторант-osteria, ние с Вики отминаваме, но Р. ни вика, "елате, върнете се", разменила е няколко думи, изглежда, със собственика при вратата, защото влизайки чувам той й да казва, че ако вечерята не ни хареса, вместо да плащаме, може да му дадем няколко удара с тояга. Добре ли чувам, се питам, що за гостилничарско чувство за хумор? Отвеждат ни в "градината", която е "градина", само доколкото там има две саксии с цветя, всъщност, това е един вътрешен двор с настилка от каменни плочи, но столовете са много удобни, има и уютна тента, по повечето маси също има хора и тази първа вечер там си поръчваме смесено морско предястие за трите, и така неустоимите, за който веднъж вече се е престрашил ги опита, spaghetti al nero di seppia... После настава някаква превъзбуда, поръчаме си бяло вино, опитваме и трите от т.нар. на венециански sarde in saor - прочутите венециански овкусени сардини от предястието и когато се залавяме за черните спагети смехът достига пика си, защото мастилото от сепията оцветява в черно и устата, на който яде черни спагети. Вадя от чантата си фотоапарата си и казвам на Вики, че щом се приберем, снимката й ще се появи във фейсбук...Накрая си поръчваме и десерт - "домашно приготвено" тирамису (домашно ще рече, направено в кухнята на ресторанта, не купено готово), носят ни май като omaggio (почерпка от заведението) по една чашка грапа и някакви сладки. Всъщност, не съм сигурна, дали не сме поканени да си поръчаме и по една грапа, но няма значение, защото сме повече от доволни, плащаме общо сметка над 90 евро, по-малко от 100. Минали сме само с общо прядястие за трите, по едни спагети с черен сос от мастило на сепия, с тирамису за десерт и за финал по чашка грапа сервирана със сладки. Когато си тръгваме Стефано, собственикът, вместо удари с тояга, получава от Р. комплименти.

На следващата вечер пак отиваме там и сядаме на една маса отвън при входа, на самата Ruga Giuffa. Стефано хитро ни настанява на нея, за да привличаме с присъствието си клиенти, но аз нямам нищо против, харесвам Ruga Giuffa и от мястото си виждам онази арка над Calle del Arco detta Bon. Този път пием по един шприц и после отново спагети al nero, и някакво второ, накрая вместо десерт пием някакви питиета, моето оставям да ми го избере сервитьорът, на който съм научила името - Андреа. Сметката ни отново е над 90 евро, но явно във Венеция трима човека не могат да вечерят икономично в ресторант за по-малко.

През декември, в първата вечер от пристигането ни, след като сме присъствали на вечерната меса в Санта Мария Формоза тръгваме да се прибираме по Ruga Giuffa с идеята пак да вечеряме в Osteria al Pozzo Roverso. Влизаме, поздравяваме човека, който ни посреща и питаме къде е Стефано. Той се озадачава, казвам му, че сме вечеряли тук две поредни вечери през септември. "Понеделник и вторник", заключва и разбираме, че това е съдружникът на Стефано, който в тези два дни вечер почива. Настаняваме се на масата до прозореца и си поръчваме spaghetti al nero, а за второ, това което се предлага в менюто за деня. Появява се Андреа и ни носи по едно питие за добре дошли. Съдружникът на Стефано ме пита в кой хотел сме отседнали, не знам дали е само любопитство или иска да ни прецени. Не ходим вече в хотели, отвръщам самоуверено, отсядаме в един bed and breakfast, тук в Кастело, няма рецепция, няма собственици, които да се мотаят, сега през декември няма хора и в другите стаи, пълна самостоятелност, и имаме такъв балкон над рио ди Сан Мартино, какъвто не предлага никой хотел, а над входа - продължавам да се хваля - има ангел-щитоносец, със заличен герб... Малко остава да му кажа, че съм разчела и латинския надпис от вътрешната страна... Спагетите с черно мастило от сепия са превъзходни, драскам с вилицата по, вече, празната правоъгълна чиния с безмерно удоволствие, създавам ефимерна реплика на Джаксън Полък...

Преди някой да дойде да ми вземе чинията, я фотографирам. Когато, после, публикувам снимката в блога си, дори моят професор изразява възхищението си.

Отказваме десерта, който ни предлагат, идеята ни е да минем по-евтино, напълно сме сити с първо и второ от menu del giorno, Р. обаче разглежда получената сметка и отбелязва, че не сме поръчвали вода, но има някаква вода, включена в сметката... Налага се съдружникът на Стефано да й обяснава неща, които обикновено не се дискутират - не сме пили вода, но сме изпили аперитива, предложен от заведението... На следващата вечер отново сме там, черните им спагети са превъзходни и порцията е голяма, там искаме да ги ядем и това е... Стефано се радва да ни види, идва при масата ни да си поговорим, казва ни нещо, което прозвучава малко двусмислено, накрая сметката не се анализира.

 http://www.veneziaristoranti.it/
Ако не бях попаднала на сайта на асоциацията на венецианските ресторанти "на добрия прием" - della buona accoglienza нямаше да знам за една малка osteria con cucina (остерия с кухня) наречена "Аlle tastiere", която се намира в сестиере Кастело на calle del Mondo Novo, която пък свързва Salizzada San Lio с кампо Санта Мария Формоза с един мост над Rio del Mondo Novo, който пък минава покрай фасадата към канала на църквата Санта Мария Формоза. Именно на кампото при тази църква излиза, или тръгва и любимата ни Ruga Giuffa. (Руга Джуфа - така се произнася - на венециански, някога, за търговска улица се е използвала дума "руга", която идва от френската дума rue, и така си е останалото названието на тези някога търговски улички, вместо calle - ruga. Но стига, засега за Руга Джуфа, след малко "Руга Джуфа блус" продължава!)

Тази остерия "Аlle testiere" (където на картата е червената точка) съществува от 1993 и се държи от Бруно и Лука, приятели от много години. Менюто се сменя няколко пъти на ден и затова хората питат и персонала им казва какво могат да им предложат. Почивните дни на тази малка остерия (със само девет маси) са неделя и понеделник, а човек може да се нахрани за около 45 евро (без в тази цена да влизат виното и напитките). Със сигурност ще искам да отида там, и няма да се откажа от десерта, от този техен крем (budino) с брашно от кестен, чиято рецепта смятам да изпробвам ако намеря да се продава такова брашно. Много лесна и впечатляваща е и рецептата им за филе от рибата Сан Пиетро с ароматни подправки. Филетата от тази риба са най-скъпи на рибния пазар на Риалто. (Снимката, която виждате е взета от сайта на ресторанта.)

 Преди да вечеряме за първи път в Osteria al Pozzo Roverso и да продължим да се връщаме там, с приятелките ми вечеряхме навън според прищявките на случая.

Разхождаме се една септемрийска вечер с Р. и Валентина, след като с Р. сме се върнали от Лидо, където сме заснели Катрин Деньов на премиерата на филма с нейно участие на кинофестивала, и в 8 сме се срещнали с Валентина на "нашата пейка" при колоните на Сан Марко и Тодаро на piazzeta. Решавам да им покажа готическата арка на Calle del Paradiso и любимите си готически палацо Пизани на рио ди Санта Марина и палацо Соранцо Ван Аксел, а после и ренесансовото великолепие на Скуола Гранде ди Сан Марко, което се открива от Ponte Rosso над рио деи Мендиканти, показвам им къде сме отсядали с Иво, и както си вървим, решаваме да влезем в една пицерия на salizzada San Lio при Calle del Paradiso (която е успоредна на Calle del Mondo Novo. Може да я видите горе на картата. И така, влизаме в първата пицерия, която виждаме там и си поръчаме по един шприц. А после и по една малка пица "Маргерита". Това е възможно най-икономичната вечеря. Шприцът е съвършен, чудесно балансиран, пицата става. Сигурна съм, че тази вечер, дори да бяхме минали по Calle del Mondo Novo, нямаше да влезем в osteria "Alle tastiere", разбирате защо, нали? Перденца на прозорците, двукрила врата... Сещате се, нали, да дадеш 15 евро за шприц и пица "Маргерита" не е като да платиш 45 евро... Както се казва, това са два свята...

И така, "Руга Джуфа блус" продължава...
  

На следващата вечер само с Р. минаваме по Ruga Giuffa (установили сме, че оттам е най-прекия път от Риалто към нашия bed and breakfast) и минавайки покрай един ресторант-trattoria, в който през прозорците се виждат много хора, и без да се колебаем се отзоваваме на поканата на посрещача, който стои пред входа със задачата да вкарва клиенти. Той ни настанява на единствената свободна маса за двама, до прозореца при вратата с думите, че тук знаят как да се отнасят с жените. Момчето си разбира от работата, ресторантът е пълен, за начало си поръчваме по един шприц, той ни го носи, отпиваме, "бива си го, нали?" пита. Ние се споглеждаме, не знаем какво отговорим, ужасно е разводнен, поглеждам към момчето на бара и питам "той ли го направи?", "да, това е Ерик, който е племеник на собствениците", Ерик засмяно ни маха, наистина знаят как да обръщат внимание тука, "естествено, затова е на касата", казва ми на български ми Р., посрещачът ни пита откъде сме, казва ни, че е испанец, после Ерик идва да ни донесе чиниите с първото, което сме поръчали. Храната, за разлика от доста разводнения шпирц, е много вкусна и доволни  се връщаме отново там и на следващата вечер. Ерик е до вратата, една двойка се колебае дали да влезе, четат дневното меню до вратата, "Ciao Eric, върнахме и тази тази вечер", казвам засмяно, "заповядайте на вашата маса", двойката, която четеше менюто отвън вече съжалява, сме ги изпреварили,  бързо им носят две пиетиета, поднасят им ги при вратата, за да не си тръгнат докато се освободи маса, "Ерик, казвай сега какво да ядем", ние не си губим времето с четене на менюто. Никога не съм опитвала baccala mantecato, значи сега е момента, "типично венецианско предястие, трябва да го опиташ", казва ми Ерик, "добре за мен bacala mantecato и каквато там паста има", двойката на съседната маса, която си чакаше поръчката, ни гледа възмутено, това, което си поръчахме ние пристигна веднага.

(Последните две снимки са направени от нашия приятел Фаусто, когото помолихме да ги направи, за да може Р. да представи тази trattoria в кулинарния си блог, тя обикновено снима само храната в чиниите).

Шест вечери в два ресторанта на Ruga Giuffa... Две поредни вечери в trattoria agli Artisti през септември, на следващата година, пак през септември, две поредни вечери в osteria al Pozzo Roverso и после още две пак там, през декември. Ruga Giuffa Blues - с три думи. Може да го чуете този "Руга Джуфа блус" на Сандро Агостини в YouTube. Открих го наскоро.