Лято

Един юлски ден на връщане от Лидо, минаваме през църквите Сан Дзакария, Сан Джорджо Маджоре, Реденторе, в този ред (имаме карти за воден транспорт), и прибирайки се към хотела си в централния сестиере Сан Марко заварваме мястото, от което предишния ден си бяхме купили пица на парче с бира, вече затворено. Решаваме че, след като минем през хотела, ще излезем да вечеряме някъде, а после ще отидем на площад Сан Марко... Излизайки на кампо Сант`Анджело, се наставяме на една от външните маси на това кампо.

                                      

 

                                           Lala Ragimov, Nostalgia-induced Venetian doodles 2010
                                           Palazzo Duodo, Campo Sant'Anzolo
                                           "Qui abitò e morì Cimarosa" watercolour with white gouache

 

 

За гърба ми Иво гледа към един готическите прозорци на палацо, в който после ще прочета в зеления гид на Touring Club, e живял и умрял Доменико Чимароза, а като фон зад мъжа ми са готическите прозорци на трите етажа на един палацо Грити, от които тези на рiano nobile са в розова рамка...
 

                                     Lala Ragimov, Nostalgia-induced Venetian doodles 2010
                                     Palazzo Gritti, Campo Sant'Anzolo
                                     watercolour

Не ни е нужно много време, за да разберем, че сме направили грешка, тук всички пият само бутилирано вино... На масата в непосредствена близост до нас двойка французи, с красиви опустошени от времето лица, пият вино от различни малки бутилчици, мъжът яде спагети в черен сос, получен от мастилото на сепия, а сервитьорът се държи направо нагло докато ми обяснява, че не предлагат само чаша вино и че трябва да поръчаме бутилка или бутилчица от незнам колко си милилитра, от която можел да ми приспадне в цената останалото количество... Иво като чува тези обяснения поръчва бира. Аз избирам някакво първо за него и друго за мене, сервитьорът ни носи някакво жалко предястие "omaggio" - с доматен сос върху брускети, каквото не ни е и хрумвало да поръчваме, но то несъмнено ще бъде включено в сметката, после идват чиниите с първото, а на французите с второто, Ги (така се казва мъжът, чух как жената ядосано го нарича по име) след черните спагети си е поръчал сепия, която изглежда ужасяващо, госпожата, която после помежду си с Иво наричахме Бриджит, заради приликата й с Бриджит Бардо от годините й на природозащитничка, отказа да си дояде рибните филенца в чинията, навярно ужасена от вида на сепията в чинията на Ги, който може би щеше да се погрижи и за тях, а ние, притеснени колко ще струва сядането тук, нямаме търпение да се махнем... Паля цигара, Бриджит маха възмутено с ръка, за да отпъди дима, който е стигнал до нея, искаме сметката и ставаме, французите ще могат да си поръчат спокойно и десерт...

Следобедът, в който с Матео и Кристиан разглеждаме националните павилиони в градините на Биеналето продължава с няколко кръга шприц на една от масите пред един бар на виа Гарибалди, единствената via (улица) във Венеция, където в същия бар на следващия ден Иво ще напише едно стихотворение. После, вече приятно замаяни, отиваме да вечеряме, Крис ни води към някакъв рибен ресторант на Secco Marina, там няма външни маси сядаме на външните маси на една пицерия наблизо, където сме последните клиенти. Крис си поръчва пица "Грегъри Пек". Същият ден сме разбрали, че е работил с Питър Грийнауей, а на следващия ден двамата с Иво ще отидем на "Сватбата в Кана" да видим каква е визията на Грийнауей върху копие на картината на Веронезе в трапезарията на бившия бенедектински манастир на остров Сан Джорджо Маджоре.

Последната ни лятна вечер във Венеция прекарваме на кампо Сан Джакомо дел Орио на празника на светеца, чието име носи църквата и кампото. Представете си изненадата ни когато най-случайно минаваме оттам и виждаме, че празника на Сан Джакомо дел Орио продължава. Бяхме видели тази празнична атмосфера в съботата, когато пристигнахме във Венеция за Реденторе (тържествената служба се извършва в църквата Реденторе на Джудека третата неделя на юли, но празникът започва още в късния съботен следобед.). Пет дни по-късно когато си тръгвахме с багажа, минавайки през Кампо Сан Джакомо дел Орио, открихме, че дървените маси, естрадата и скарите още са там. За щастие, отивахме да прекараме последната нощ в Местре и веднага щом си оставихме багажа във Villa Podgora в Местре, се качихме на автобуса, за да се върнем във Венеция, където останахме на кампо Сан Джакомо дел Орио, където и вечеряхме. Почти на всяка от дървените маси има хора, скарите с месо димят, доста народ се е скупчил да си купува храна или бира, аз няма да се бутам, казвам на Иво, той ме пита как да се оправи, поглеждам към табелата на която са изписани нещата, които се предлагат с цените и осъзнавам, че не знам повечето думи, знам само salsice наденичка, polenta - това е италианския качамак, който се прави не само от царевично, но и от някакво бяло брашно, казвам на Иво, че искам и бобена салата - fagioli. Той идва на масата, накупил всичко, което му казах и носи за себе си порция печени ребърца. Изумявам се, питам как ги е поръчал, запомнил номерата на онова, което му казах и продължил както се избират числата в тотото - каквото се падне. Седим на една маса при две местни момчета и едно момиче, те си говорят, пият си бирата и си свиват един джойнт, повечето хора се забавляват и знаят текста на италианските песни, които се носят от естрадата, продавачът на рози танцува с високо вдигнати рози от онези с дълги дръжки, които почти насила предлагат във Венеция на туристите, отвреме-навреме покрай масите минава човек с черен наилонов чувал, в който хората след като са приключили с яденето хвърлят употребените салфетки, пластмасовите чинии и прибори. Накрая групата, която свири последна е подготвила изненада, вокалът казва на микрофона, че те свирят шлагери и обикновенно не правят неща като това, което ще се опитат да направят сега, и забиват Smoke on the Water, италианците сред танцуващите пред естрадата отстъпват, смаяни от този ритъм и специалните ефекти, които групата е подготвила, кефят се само туристите - по всяка вероятност английски, американски и немски туристи, в това число и аз.