Convito in casa Levi dell'amato Veronese

E' meglio che il titolo di questo post sia ANCORA IMPARO perché ancora non so dirvi che cosa dobbiamo guardare in questa grande tela del Veronese, i personaggi, l'architettura, la composizione, i colori. Non lo so ancora. So però che è difficile guardare questo dipinto dal vivo e di vedere tutto. Non basta andare tre volte nelle Gallerie dell'Accademia per conoscerlo bene. Non basteranno forse 30 volte. Io personalmento non sapevo cosa e dove guardare, ogni volta vedevo particolari diversi.
l'ultima volta ho visto dove il pittore aggiunse la citazione del Vangelo. Non ho ancora visto quel servo al quale stava uscendo sangue dal naso.
So però dirvi altra cosa, una volta quando lo guardavano i giudici ecclesiastici il colore era molto più intenso e luminoso.

Paolo Veronese e la "Dominante"

Il titolo me l'ha suggerito una frase del gentilissimo veneziano Sergio Piovesan nella quale mi spiegava che durante la millenaria storia di Venezia, tutto doveva essere al servizio della Città che, per altro, veniva chiamata la "Dominante".
E così mi sono ricordata alcuni dipinti dei pittori veneziani come quelli del Veronese nei quali Venezia è rappresentata in trono come una vera Sovrana.




Venezia dominatrice con la Giustizia e la Pace, Palazzo Ducale, Sala del Collegio
Paolo Veronese, 1575-77, olio su tela, 250 x 180 cm




Ercole e Cerera rendono omaggio a Venezia, una volta decorava il soffitto nella sala del Magistrato delle Biade (non so cosa significa) nel Palazzo Ducale, oggi è collocata nella Gallerie dell'Accademia dove infatti non l'ho vista e quindi non me la ricordo dal vivo
Paolo Veronese, 1575, olio su tela, 309 x 328 cm




Apoteosi di Venezia o il trionfo di Venezia, Palazzo Ducale, Sala del Maggior Consiglio, soffitto
Paolo Veronese, 1585, olio su tela, 904 x 579 cm

къщата на Веронезе

Къщата на Веронезе се намира в сестиере Сан Марко на salizzada San Samuele, номер 3338, там ще видите и паметната плоча, на която пише:

Паоло Веронезе художник, триумфиращ владетел на Венеция, безсмъртен майстор в променливите векове, в този дом живя дълго време и тук умря на 19 април 1588 година



Снимките са от италианската версия на Уикипедия, и могат свободно да бъдат използвани, както е подчертал онзи, които ги е направил.

Домът на Веронезе не е бил с canal view, от другата страна прозорците гледат към една обширна градина, която нямам ни най-малка представа как изглежда сега

Сватбата в Кана на Паоло Веронезе

Трябваше да направя тази снимка от Пунта дела Догана, от носа на някогашната митница, за да осъзная, че фасадата на църквата Сан Джорджо Маджоре е обърната фронтално към Punta della Dogana или ако предпочитате към залеза,(както си ми му е реда на запад).


Остров Сан Джорджо Маджоре с фасадата проектирана от Андреа Паладио и камбанарията, от която се открива една от най-прекрасните гледки към града в лагуната. Снимката е направена през юли от линия 2 на vaporetto, в един от трите следобеда когато ходихме до острова, за да постоим в църквата, не помня вече дали като се приближавахме или се отдалечавахме.



Ето платното, което Паоло Веронезе рисува между 1562 и 1563 година за рефетория (столовата) на бенедектинския манастир на острова Сан Джорджо Маджоре, който е срещу Палацо Дукале, а фасадата на църквата му, проектирана от Андреа Паладио е обърната към онези, които пристигат във Венеция по Канал Гранде. Картината е замислена като илюзионистичен завършек на архитектурата и славата на платното била толкова голяма през втората половина на ХVІ век, че който идвал във Венеция отивал в манастира на Сан Джорджо, за да види тази картина, на която били нарисувани и много от коронованите глави и знаменитости от онова време. А Козимо де Медичи, който при идването си във Венеция бил гост в манастир на Сан Джорджо твърдял, че пътуването от Флоренция си заслужавало дори само за да види тази картина.

През 1797 година след един мирен договор между Австрия и Франция като военна репарация платното било свалено от стената и за да се улесни изпращането му в Париж било срязано на части. Умела политика на присвоявяне на шедьоври с цел оправдаване на военните разходи. Картината била "сглобена" и изложена в Лувъра, за да остане завинаги там.




ето и залата в Лувъра, където е изложен оригинала.



ето и копието в някогашния рефеторий проектиран от Паладио. Копието е поръчано през 2006 година и е изпълнено с дигитална технология върху ленено платно, идея осъществена от фондация Чини, за да бъде поставено на оригиналното място, за което Веронезе е нарисувал картината и е там от 11 септември 2007 година, двеста и десет години след като огромното платно широко почти десет метра е било отнесено в Париж в годината когато последния дож на Венецианската република напуснал завинаги Палацо Дукале след като се бил подчинил на ултиматума на Наполеон.



кои ли са тези? първите зрители или екипът на Грийнауей? тогава и Крис трябва да е някъде там. Имената на хората дали гласовете си за италианската (пардон, венецианската) версия бяха впечатляващи (все имена на palazzi и прочути венециански фамилии). Освен актьорите (четирима мъже, сред които и нашият скъп приятел Кристиан Ренцики и една жена) са били поканени на участват и издънките на някои от най-славните венециански благородни семейства - Гайа Дона деле Розе, Антонио Фоскари, Алберто Франкети, Доната Гримани, Агостино Нани Мочениго, Пиер Алвизе Дзорци, Джовани Рубин де Червин Албрици.



детайл с "младоженците" или с кралските особи и същите персонажи във "визията" на Грийнауей, която лятото на 2009 до 13 септември можеше да се види в рефетория (столовата)на някогашния бенедектински манастир на остров Сан Джорджо Маджоре




Момент от "визията" на Питър Грийнауей заснет с професионален апарат, а не любителски като моя. Все едно да сравняваш двузвездния "Леонардо" с четризвездния "Джорджоне". И двамата са в Канареджо, но само това ги сближава, освен факта, че са с имена на художници.




Ето детайла с "артистите", художниците в ролята на музиканти, които забавляват богатите. Във "визията" на Грийнауей, в която персонажите говореха (и някои от тях с гласа на Крис) "музикантите" се оплакваха кой гладен кой жаден. "Ho fame", "ho sete". Мъчех го онази септемврийска вечер когато седяхме на кампо Санта Маргарита да си спомни дали е бил почти плешивия Веронезе с виолата, зализания Басано с флейтата или с цигулката, къдрокосия Тинторето или старият Тициан с контарбаса, облечен в червено, не можеше. Христос не е бил. За Кристиан говоря, за кой друг, нали и той е артист, любимият ми.

Le Nozze di Cana

Oggi dopo aver letto il post di Fausto mi sono ricordata quando d'estate, nella seconda metà di luglio siamo andati a vedere la visione di Peter Greenaway sulla tela di Veronese "Le nozze di Cana" ambientata nel refetorio benedettino progettato da Paladio per l'abbazia in isola di San Giorgio Maggiore. Eravamo in dubbio comprare o no i biglietti, abbiamo rimandato per il giorno seguente, il giorno dopo Matteo ci ha presentato il suo caro amico Chris e verso la sera abbiamo capito che Christian partecipava con la sua voce in veneziano nella visione di Greenaway, allora non potevamo non andarci e così siamo andati a vedere le Nozze di Cana nel refetorio benedettino. E' stato molto bello entare e camminare nei chiostri, questo era forse la cosa più bella. Volevo dire che parlavano molto di un'anatra e la mostravano ed era divertente. No so se Greenaway sapesse quella cosa sulle "oselle veneziane" perché quelli durante le nozze parlavano prima in veneziano poi in inglese ed io il veneziano lo capisco più o meno quanto capisco l'inglese quando lo parlano velocemente l'uno tra l'altro. E oggi leggendo il post di Fausto mi sono ricordata quell'anatra del quadro che era così importante nella visione visto che ne parlavano così tanto...