Venezia

петък, 3 декември 2010 г.

Acqua alta 10 novembre (foto di Fausto Maroder)

Fausto Maroder Photographer

четвъртък, 2 декември 2010 г.

Le serene che avvertono per l'acqua alta

L'altro ieri, l'ultimo giorno di novembre Sergio aveva scritto nel suo blog di tutto (dal nuovo sfondo in rosso veneziano):
Le previsioni sono di nuovo infauste: domani mattina, alle 7,40 .... 125 cm/sm.
Alle 4 circa suoneranno le sirene : buonanotte!!!

E mi è venuto in mente di farvi vedere due di quelle sirene.

неделя, 28 ноември 2010 г.

Porta d'acqua di palazzo Gradenigo in Rio Marin

foto di Sergio Piovesan pubblicata nel suo blog di tutto

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Rio di Ca' Foscari e Rio Novo

Entriamo in Rio di Ca' Foscari e vediamo i pompieri che escono in barca da una delle loro cavane

La barca dei pompieri

I vigili di fuoco stanno per entrare in Canal Grande

Un giardino privato

Dietro noi è rimasto il ponte di Ca' Foscari

C'è anche la luce elettrica

Rio di Ca' Foscari che poi diventa Rio Novo

Meglio è osservare il suo affaccio sul rio di Ca' Foscari dal campo San Pantalon dove si possono ancora vedere i resti di un antico loggiato di un palazzo duecentesco, che rappresentano le più antiche reminiscenze architettoniche a Venezia. Nei primi anni del Trecento era di proprietà di Giovanni Magno, vescovo di Equilio dal 1306 al 1331, che qui aveva la sua stabile residenza veneziana e che alla sua morte venne sepolto nella vicina chiesa di Santa Maria dei Carmini. Ma in precendenza era stata di certo Pancrazio Flabanico, discendente di una importante famiglia che diede anche un doge: Domenico Flabanico dal 1042 al 1071.

dal libro "I palazzi di Venezia" di Marcello Brusegan

Sempre lo stesso palazzo di stile veneto-bizantin oggi denominato palazzo Foscolo

Uno dei samafori sul Rio Novo testimone del tempo quando in Rio Novo passavano i vaporetti.

La chiesa di San Pantalon il cui interno è reso sontuoso dal vastissimo dipinto (40 tele) che ricopre il soffitto della navata raffigurante, in prospettiva, Maritirio e Gloria di San Pantalone esegiuto negli ultimi vent'anni del Seicento dal pittore veneziano Giovanni Antonio Fumarini.

сряда, 24 ноември 2010 г.

Rio de Malcanton e la gondola verde

Ето мястото където Рио де Малкантон се среща с Рио Ново, не обърнах внимание дари светофара все още функционира.

Навлизаме в Рио де Малкантон от Рио Ново и след това се разминаваме с една гондола

Рязана снимка, но там при първия откъм Рио Ново завой на Рио дел Малкантон е зелената гондола. Иначе това е втория завой, човек се движи в обратната посока и идва от Рио дел Гафаро или Рио деи Толентини, който пък в самото си начало се казва и Рио ди Санта Кроче в онази си част, където се среща с Канал Гранде.

Ето я и зелената годнола, ако я решат да я преместят в историческия музей на плаването ще се разпадне каза ни нашият приятел.

il ferro гребенът от желязо на носа

la poppa кърмата на зелената годнола

От лодката тук беше трудно да се снима. И на следващия ден минахме оттук след като свърши историческата регата и се разминахме с едно кану, в което две деца бяха на греблата, но не успях да фокусирам. Следващият път ще направя снимки от сушата на този завой. Считам се за щастливка, че го видях за първи и за втори път по вода.

Rio de Malcanton e Rio del Gaffaro

Ето го Сант`Антонио обърнат към първия завой на Рио де Малкантон.

И само какъв ден беше! Незабравим, наистина незабравим.

Не е за вярване, че си имам толкова хубава снимка на палацо Марчело и моста Марчело направена от първия завой на Рио де Малкантон! А след моста започва онази част от този вътрешен канал, наречена Рио дел Гафаро (каналът има цели четири названия в отделните си части и точно тази му част, в която навлизаме е любимата на дамата от Монреал, която всъщност е минала по него със същата лодка, в която сме и ние, но през май.

Минаваме покрай градината на Сант`Антонио както по-късно ще започне да я нарича Райна, а на мен ще ми трябва известно време, за да разбера за коя градина говори.

Ужасна нефокусирана снимка, но в остъклените аркади се оглежда моста докато се разминаваме с една гондола, нашата лодка се движи сравнително бавно, но все пак е моторна.

Ето го и входа на палацо Марчело с готическия тимпан над входа, който сега е входа на хотела, в който един ден съм си наумила да отседна.

Къщата на един художник и-или архитект от началото на ХХ век, чието фамилно име доколкото си спомням е Торес (мисля че харесва много на дамата от Монреал, аз сто пъти предпочитам готическия палацо Марчело, сега слънчев хотел от другата страна на Рио дел Гафаро)

Casa Torres, къщата на един художник и архитект от началото на миналия век, проектирал оброчния храм на остров Лидо, който дълго се чудех какво е, всеки път като приближавахме острова с vaporetto през онези четири юлски дни миналата година след празника на Реденторе, когато в четири поредни дни ходехме за по два часа на плаж и да поплуваме в плиткото море описано като такова и от Томас Мас.

Как не обичам да режа хора от снимки, но когато някой държи да не се появява, просто съм длъжна да го направя, така че тук виждате малко от рамото на нашия приятел, който ни предложи незабравимата разходка с лодка през онази блестяща съботна сутрин, в деня преди историческата регата.

петък, 3 декември 2010 г.

четвъртък, 2 декември 2010 г.

неделя, 28 ноември 2010 г.

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

сряда, 24 ноември 2010 г.

петък, 3 декември 2010 г.

четвъртък, 2 декември 2010 г.

неделя, 28 ноември 2010 г.

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

сряда, 24 ноември 2010 г.