Via Garibaldi, единствената via "улица" във Венеция започва оттук, специално за създаването й е засипан един канал, който от един момент нататък изниква. Ако ще се разхождате по нея, стигнете до там където Виа Гарибалди практически свършва разделена на Фондамента Сант`Ана и фондамента Сан Джоакино разделени от Рио ди Сант`Ана. Много хубаво да се седне на някоя от външните маси по виа Гарибалди, ако сте си избрали хубаво място ще виждате и двата купола на бароковия шедьовър на Балдасаре Лонгена - църквата Санта Мария дела Салуте.
А това е Riva, "брега", както е наричана широката алея покрай залива Сан Марко, широка алея, която прави плавен завой покрай залива и по която няма нито дървета, нито спомен за коли, но там често може да видите на котва някои наистина впечатляващи яхти. Разходката по цялата Рива, от моста след Двореца на дожите до градините всъщност може да се окаже изненадващо дълга и уморителна, а ако вървите пеша и в двете посоки и сте решили да стигнете до обществените градини или до градините на Биеналето. Да не говорим как ще заболят краката накрая, ако сте отишли да разгледате павилионите на различните страни по време на Венецианското биенале, което е най-старото и най-важно световно изложение за съвременни визуални изкуства, провежащо се на всеки две години (и затова е "Биенале"). Но за Биеналето на визуалните изкуства, което започва от юни и миналата 2009 годинa продължи до 22 ноември ще разкажа на друго място. От втората половина на 70те години се провежда и Биенале по архитектура, което по традиция започва в средата на септември и трае значително по-малко, вероятно до средата или края на ноември. Kолкото и да изглежда странно, тези две снимки са направени в пъpвите дни на ноември.
