неделя, 18 май 2014 г.

петък, 17 януари 2014 г.

събота, 4 май 2013 г.

Pasqua ortodossa

Questa è l'interno della chiesa greca ortodossa a Venezia. Stasera credo ci sarà la messa ed anche domani alle 11 quando è la nostra Pasqua ortodossa.

Хотели, bed and breakfast, апартаменти, квартири - въведение


Нали не очаквате тук да представям онези прочути и скъпи венециански хотели, в които са отсядали писатели на върха на славата си.

Ще кажа само, че в „Грити” и „Даниели” могат да влязат и простосмъртни, за да изпият едно кафе в бара на хотела и без да са негови гости. А стаите на тези хотели днес може да разгледа всеки, който посети сайтовете им в интернет.

на снимката тук виждате бара на хотел "Даниели", взета от сайта на хотела.
 
Сред хотелите, в които нощувката за двама излиза не по-малко от 200 евро могат да се посочат три типа:
- с хотелски шик, който минава за венециански, и с атмосфера, която дори за миг не ти позволява да забравиш, че си в хотел;
- със съвременен комфорт, удачно вписан в палацо или дом от XV или ХVІ век, без опити да се наподобява псевдовенециански стил;
- с очарователната историческа характеристика „Residenza depoca”, която създава вълнуващия ефект на връщане назад във времето.
 
Една голяма част от хотелите, чиито стаи най-често са с цени около 130-150 евро (но притежават и стаи, които са по-евтини) държат печелившия курс на „венецианския стил”, тъй като повечето хора, които отиват във Венеция, за да прекарат там една, две или три нощи искат да спят в стаи във венециански стил. Тези хотели са много, и аз ще посоча тук само два, защото стаите им, показани на снимките в интернет ми харесват. И двата се намират на канала на Канареджо  -  CaDogaressa и Palazzo Cedron, и през “високия сезон” нощувката за двама в някоя от най-хубавите им стаи може да достигне 300 евро.
Повечето хотели от този тип предлагат и стаи на доста по-ниски цени, но резервирайки стая за двама с цена по-ниска от 80 евро би трябвало да знаете, че тя едва ли ще е като онези стаи, които са показани на сайта на хотела в интернет.
 
Да, стаите в хотелите и в повечето хотелски структури, като т.нар. bed and breakfast, не са еднакви, големината, прозорците им и височината на таваните им са различни и точно поради това цените им варират не само според сезона.
 
Рисковете са два – да бъдете настанени не в такава стая, каквато сте очаквали, или да платите за някоя не особено привлекателна стая повече отколкото тя заслужава.
 
За да се избегнат тези два риска, е необходимо човек да притежава не само късмет, но и опит.
 
Ако решите да отседнете в хотела, който сте си избрали  и можете да си позволите някоя от най-добрите му стаи – за повече от една вечер, тогава едва ли ще останете разочаровани.
Разбира се, винаги съществува и риска да сте направили изначално лош избор и да се настаните в хотел, който да не ви хареса.
 
Другият вариант е да забравите за хотелите и да се насочите към някой от т.нар. bed & breakfast или апартамент (апартаментите се предлагат за минимум 3 нощувки). В тях стаите са ограничен брой и няма опасност да ви настанят в нещо по-различно като качество и цена от това, което сте резервирали и избрали.
 
 
 
 
 

понеделник, 29 април 2013 г.

Calle degli Albanesi и Calle delle Rasse


Още от първото си идване във Венеция запомних името на една calle – Calle degli Albanesi, една от първите, по които минах.


Тя е първата calle, в която може да влезете, след като минете по моста при Палата на дожите, онзи белокаменен мост с мраморни балюстради, от който се вижда в цялото му великолепие Моста на въздишките, свързващ Palazzo Ducale със palazzo delle prigioni – „двореца на затворите”. Няма друг град, в който затворите да са се помещавали в palazzo на толкова централно място, нито някога ще бъде сътворен външно по-красив вход към някой затвор.

 

Тук, съвсем намясто, ще дойде един цитат от Тициано Скарпа „Предпазвай се от красотата” от неговата книга-пътеводител за Венеция.
 

„Носи много тъмни очила, предпазвай се. Венеция може да бъде опасна. В центъра на града естетическата радиоактивност е висока. Всеки ракурс излъчва красота, привидно овехтяла, дълбоко коварна, непоносима. Сублимното струи от църквите, но и от онези calli без забележителности, мостчетата над каналите са най-малкото живописни. Фасадите на палаците са като удари в лицето, всяка следваща стъпка е като ритник. Предизвикана си от красотата, шамаросана, сразена. Андреа Паладио ще те повали. Балдасаре Лонгена ще те просне. Мауро Кодуси и Якопо Сансовино ще те разбият. Чувстваш се зле. Това е прочутото неразположение на монсеньор Анри Бейл, усещане, влязло в историята като синдрома на Стендал.”

 
За да се скриете от толкова красота, свийте в calle degli Albanesi (на албанците), първата calle покрай някогашните затвори (които може да разгледате ако си купите входен билет за Palazzo Ducale). Макар че, там сте в самия център на града и само някогашните затвори и онова Rio del palazzo, на което се извисява Моста на Въздишките, ви разделят от някогашите апартаменти на дожа, вече не сте в централния сестире Сан Марко. Вече сте навлезли в Кастело и минавайки по Calle degli Albanesi, ще може да отдъхнете от красотата и това романтично клише, което за някои хора представлява Венеция. Ако вдигнете поглед нагоре ще видите няколко тухлени арки, които свързват в горната им част сградите от двете страни на тази calle за повече устойчивост при евентуално земетресение, да речем. Чела съм, че такива арки са били строени във, и за да покажат, че сградите, свързани с тях са принадлежали на едно семейство. Говорим за богати патрициански семейства, които освен собствени палаци, са притежавали и къщи, дори цели улици, които отдавали под наем.



В един слънчев ден вървейки по Calle degli Albanesi осъзнах, че тези арки служат и като сенници, пазят очите от ослепителното слънце, ако човек върви към залива на Сан Марко и гледа нагоре вместо да гледа в краката си.
 

На Calle degli Albanesi няма магазини, за разлика от следващата, успоредна на нея Calle delle Rasse, която, в пълния смисъл на думата, е търговска с магазини за чанти, аксесоари, муранско стъкло и какво ли не... някога, когато тези венециански улички между сградите са получили имената си, щеше да си заслужи името ruga запазено за търговските улички. На calle delle Rasse тогава, обаче, са се предлагали плътните материи, наречени rasse, с които са били покривани някогашните гондоли с кабинки за повече privacy, в които придвиждащите са били защитени от слънце и дъжд. Гондолите с такива кабинки наричани arzane, днес ще видите само по картините на Каналето и Франческо Гуарди, има една в музея на Ка Рецонико. Аз имах рядката възможност да видя една такава гонодала arzana по Канал Гранде в деня на историческата регата, частна, с двама гондолиери с червени пояси и онези, които се канеха да гледат от тази arzana регатата бяха скрити от очите на хората...

 
С приятелките ми един септември минавахме няколко пъти по Calle delle Rasse (Р. бе харесала различните модели слънчеви очила на витрината на един магазин за аксесоари, а Вики дълго се колебаеше дали да си купи една чантичка от един от магазин там от онези, в които продават кожени чанти и продавачките са китайки). Тогава си спомням, че питах и Васко, какво ще рече Calle delle rasse на венециански, и той направи едно предположение, което ме убеди, че ако човек иска да развежда индивидуални туристи във Венеция освен да знае колкото е възможно повече чужди езици е нужно да е прочел или поне да се консултира с някои книги като Curiosità veneziane, в която са дадени обяснения за цялата топонимастика на Венеция.

Минавайки по Calle degli Albanesi може да отдъхнете от красотата на мрамора и камъка от Истрия и от витриние се с бижута, аксесоари, часовници и чанти...

На Calle degli Albanesi няма магазини, за разлика от следващата, успоредна на нея calle delle Rasse, която е в пълния смисъл на думата търговска улица с много магазини за чанти, аксесоари, муранско стъкло... Минавайки по Calle degli Albanesi  може да отдъхнете от красотата и от витрините... Ще минете покрай три ресторантчета – ristorante trattoria Alla Basilica на номер 4255, trattoria Chinellato на номер 4227 и Taverna dei Dogi на номер 4226... Всички те са с номерацията на сестиере Кастело. В първите две може да се яде за малко пари, дори моят приятел Фаусто в блога си е препоръчал trattoria Chinellato, чийто собственици познава. От него знам, че там се предлага туристическо меню от 12 евро, но се предлагат и традиционните венециански храни sarde in saor, spaghetti al nero di seppia, fegato alla veneziana... Аз не мога да препоръчам тратория, в която не съм яла, но тази е лесна за намиране и ако някой иска да хапне близо до Сан Марко за немного пари може да избере или тази тратория или Alla Basilica за обяд.
 
Сега, внимание, обядва се от 11.30 до 14.30. След 14.30 повечето кухни на ресторантчетата затварят, за да отворят тези ресторанти в 19 часа.
 
Ако искате да обядвате след 14.30 трябва да намерите място където това може да стане или да се задоволите с „чикети”, пица на парче или сладкиши с кафе в някоя pasticceria на крак. Може би пицериите не затварят следобед, но в повечето ресторанчета във Венеция часовете за обяд и вечеря са фиксирани в определени часове.
 
На Calle degli Albanesi ще видите и Pasticceria Bonifacio, където аз лично обичам да си пия кафето на крак и където съм опитвала някои от сладкишите.
 
Ако тръгнете по тази Calle degli Albanesi тя ще изведе на едно триъгълно оживено campo Santi Filippo e Giacomo, където в средата има павилион за вестници, там може да седнете на външните маси на първата пицария, която видите, но ако искате да обядвате в един ресторант-остерия, който определено препоръчвам (след като съм вечеряла там четири пъти) тогава трябва да продължите направо, пресичайки това малко campo, и продължите все направо докато стигнете до едно мостче над един rio, това е един от поне десетте моста във Венеция, които са „накриво” и затова е с названието Ponte storto („крив мост”). След като минете по него и продължите по онази calle от другата страна на канала, ще стигнете до Corte del Pozzo Roverso, където ще видите външите маси на Osteria al Pozzo Roverso.

 

неделя, 28 април 2013 г.

Особености на венецианската топонимия - въведение


Във Венеция всички имена на мостове, безистени, пешаходни пасажи и тротоари край каналите са запазили традиционните си названия. Почти няма улици с имена на прочути хора, изключенията се броят на пръстите на едната ръка - via Garibaldi в Кастело (собствено единствената улица във Венеция, наречена с италианската дума за улица via), fondamenta Maria Callas при оперния театър "Ла Фениче", ponte Goldoni в централния сестире Сан Марко, rio terrà Francesco Foscarini в Дорсодуро при Академията и calle larga G. Gallina в източния част на Канареджо.

Разхождайки се из Венеция ще усвоите венецианските думи calle (за улица) rio (за канал), fondamenta (за тротоар покрай някой канал, т.е. rio) защото собствено думата canale се използва за трите големи плавателни канала - Канал Гранде, Канала на Джудека, който разделя самата Венеция от остров Джудека, и канала на Канареджо, който пресича този сестиере и по него минават някои линии на водния траспорт.

Голяма част от венецанските calli (тук с окончание i в мн. число) носят имената на различни продукти и са съхранили спомена за стоките, които някога са се произвеждали и продавали там. Има доста с еднакви имена в различните сестиери, виждала съм Calle del Forno - calle на фурната на много места, Calle dei botteri (на бъчварите) в Канареджо, където е живял Тициано и calle със същото име в сестиере Сан Поло, която извежда на Канал Гранде точно срещу най-прочутия дом на Големия Канал - Ка д`Доро, виждала съм Calle dei preti (на свещенниците) в Кастело и в Дорсодуро, виждала съм Calle del dose (на дожа) на две места в Кастело.

 Названието сalle се използва за повечето тесни венециански улички, със сгради от двете страни. Някога те са били от утъпкана пръст, впоследствие на цялостното павиране на града, са павирани с онези правоъгълни плочи, които във Венеция се наричат masegni.

Първите павирани улици във Венеция са запазили названието salizzada.

Там където някъде е имало rio, който по-късно (през ХІХ век) е бил засипан днес т.нар. nizioleti (табели, на венециански буквално "чаршафчета") указват, че това е rio terrà. (някагашен rio запълнен вече със земя).



Някогашните търговски улици във Венеция все още носят названието ruga, което няма нищо общо с италианската дума ruga (бръчка), а идва от френската дума за улица rue.

Нъкъде може да видите и названието ramo - буквално клон, разклонение на някоя calle, което върви успоредно на нея.

Улиците в близост до някое посолство и до днес са запазили названието Lista. Като Lista di Spagna и Lista dei Bari.

Всички "тротоари" покрай някой канал (rio) и със сградите от едната страна се  наричат fondamenta.



Покрай Канал Гранде - на малкото места, където има такива "крайбрежни тротоари" те се наричат riva - бряг. Такива са Riva del Vin (Брегът на виното) Riva del Ferro (Брегът на желязото) и Riva del Carbon (Брегът на въглищата) при моста Риалто. Както и Riva di Biasio (на името на един местен сериен убиец отпреди векове) срещу мястото където канала на Канареджо се среща с Канал Гранде.

След моста при Двореца на дожите, от който се вижда Моста на въздишките започва широката като крайбрежен булевард Riva degli Schiavoni ("Скиавони" са идващите от другата страна на Адриатическо море, това е венецианската дума за хората и корабите, идващи от Далмация, и някаква венецианска вариация за определението славяни появила се след венецианските завоевания по тези земи).


Тази Riva продължава покрай залива на Сан Марко, наричан Bacino di San Marco - водния басейн на Сан Марко, в който е най-дълбокия плаветелен канал в лагуната - canale di San Marco... Плавателните канали в самата лагуна са маркирани с забити в дъното й дървени колове, наречени bricole.

Друг толкова широк и дълъг в южната част на сестиере Дорсодуро "крайбрежен булевард" за разходки са Zatere ("Дзàтере")  буквално "саловете", където някога са стоварвали дървените трупи идващи от сушата, необходими за укрепването на бреговете и нуждите на строителството. Този крайбрежен "булевард" наречен Дзатере върви покрай широкия 300 метра плавателен канал, който разделя Венеция от остров Джудека.



От северната страна на лагуната, от която е остров Мурано и гробищния остров Сан Микеле - може да се върви дълго по Fondamente Nove, свързани с три моста, които минават на три rii.


Eто и една снимка в другата посока на Фондаменте Нове от моста Донà, единият от трите моста на Фондаменте Нове. Долу на преден план се вижда терасата над водата на ресторант Algiubagiò.




събота, 27 април 2013 г.

Какво и къде да ядете във Венеция


Добре, ако някой ми поиска съвет къде и какво да яде във Венеция, ще отговоря така:

Pizza


Навсякъде,  но може би най-приятно ще e през някой топъл сезон в пицерията Casin dei Nobili на Дзатере, с изглед към широкия плавателен канал, който разделя собствено Венеция от остров Джудека, особено ако преди това, или след това имате време да се разходите по Дзатере, не сте уморени и не бързате за никъде.

Но дори да не сядате в пицерия, винаги щом някъде видите да се продава пица на парче и сте гладни, не пропускайте да си купите.  Това непретенциозно утоляване на глада за 2 евро може да ви спести 20 евро, които ще дадете в някой ресторант ако си поръчате второ.

 
Cicchetti


Важното е да знаете, че се произнасят “чикети”. На италиански щом буквата „c” е последвана от меките гласни i и e винаги се чете като „ч”, и за разлика от английския и испанския комбинацията от буквите ch абсолютно винаги се чете като „к”.


 

Мисля, че венецианската дума cicchetti идва от глагола cichetare, който на венециански диалект би трябвало да означава „замезвам”.

„Чикети” могат да бъдат различните апетните хапки в някой бар, рибни, класически или зеленчукови кюфтенца, мариновани лукчета, но и всичко останало, което в по-общ смисъл върви с чаша вино или шприц, дори чипс и фъстъци.
Но къде да опитате най-добрите от тези венециански „чикети” –  различни кюфтенца с разноцветно многообразие от малки сандвичета с канапе от франзела? Как къде? Навсякъде, където видите, че се предлагат, но задължително: 
в Ostaria dai zemei, любимо място, на което в този блог отделих специален пост.
и в Cantine già Schiavi, друг прочут бар с голямо разнообразие от вина и чикети, който е отворен по цял ден, както и вечер.
 
Sarde in saor
Може да си поръчате това предястие с овкусени сардини навсякъде, защото в приготвянето им няма нищо сложно.
Може да си ги приготвите и „вкъщи”, ако останете за повече от четири-пет дни във Венеция и имате на разположение кухня.
Това е най-известното венецианско предястие със сардини. Saor на венециански диалект ще рече “вкус”, „овкусяване” и най-близо до това понятие е маринования лук, който се използва в местната кухня още от XIV в. когато е бил една от основните съставки в храната на моряците и превозваните поклоници на венецианските кораби. Този saor позволява дълга консервация без хладилник (до две седмици) и е богат на протеини, а витамин С в лука е предпазвал моряците от скорбут.
Рецептата, по която се приготвят sarde in saor (овкуснени сардини) е една от най-лесните. Сардините се почистват, разтварят се като книга, маха се средната кост, главата също се маха, както и вътрешностите, и леко набрашнени се запържват в тиган. Посоляват се. В същото олио (зехтин) леко се запържват нарязаните на полумесеци глави лук докато станат съвсем бледо жълти, не повече. Както са в тигана се поръсват с оцет (бял оцет, без цвят) и към тях се добавят кедрови ядки и стафиди. После се редят на пластове в някакъв съд – сардините и върху тях – така приготвения лук, поръсвайки пак с оцет, после пак сардини, после пак лук, и се ръси оцет. Оставят се на хладно да поседят поне два дни преди да се консумират. През това време сардините и лука взаимно се „овкусяват”.
Baccalà mantecato
На повечето места тази пасирана треска се сервира като предястие, върху топли брускети, и аз така съм я яла така в trattoria Agli artisti, на любимата ми улица Ruga Giuffa.
Може да я опитате с чесън или без чесън в чикетите на Ostaria dai zemei върху канапе от франзела. Предлага се навсякъде, защото е нещо типично венецианско.
Като предястие baccalà mantecato се сервира и в един от най-препоръчваните в различни пътеводители ресторанти във Венеция - osteria Da Fiore в сестире Сан Поло (думата "остерия" -гостилница, е запазена само за да държи връзка с традицията), където това предястие струва 30 евро, сигурно защото вместо с обичайния магданоз там се гарнира с бели аспержи върху брускета.
Обичайният начин за приготвяне е следният: Треската се сварява за около 20 минути. След като се оцеди се почиства от костите, шиповете и кожата. След това – някога са с точилка с дръжки от двете страни – днес с кухненски робот – се раздробява докато стане на фибри и на тънка струйка се добавя олио (или зехтин) докато се получи фин крем с бял цвят. Смесва се с накълцан чесън, сол, бял или чер пипер и магданоз. В някои варианти се добява настърган пармезан и мляко. Сервира се студена (като бял пастет) върху парчета жълта polenta (качамак от царевично брашно) предварително леко запечени или върху препечени филийки хляб.
Но в менюто на osteria Al Milion, която се намира в първия двор Il Milion, наречен по прякора на Марко Поло, където са били къщите на това семейство търговци (зад църквата Сан Джовани Кризостомо) видях да предлагат baccalà mantecato не като предястие, а като второ за 10 евро в менюто. Като се прибави coperto (куверт от 3 евро, не знам на човек ли) и десет процента за обслужването към крайната сметка, накрая може и да не ви се стори толкова евтино. Но в Италия, където обслужването е включено в сметката, не е прието да се оставят бакшиши, поне италианците не оставят и никой не очаква да получи бакшиш.
 
Разгледайте менюто на тази osteria Il Milion, която претендира да е най-старата във Венеция, но това не съм го чела никъде другаде освен на техния сайт, сигурно може да мине за най-старата гостилница във Венеция само в очите на японските туристи (сайта не им е обновяван, но менюто с цените го има на много езици, включително немски, френски, японски). www.ilmilion.com
Там предлагат едно много интересно предястие – сьомга с портокал.
Capрe sante
Още не съм ги опитвала тези миди “Сен Жак”, но съм сигурна, че във всеки един ресторант от асоциацията на ресторантите на добрия прием във Венеция ще ви харесат. Аз бих ги опитала и като предястие в osteria „Al Milion” и като добавка към някое първо, например с любимите ми spaghetti al nero di seppia, както ги правят в „Corte Sconta”.
 
 
Spaghetti al nero di seppia - спагети в мастило на сепия
Горещо препоръчвам черните спагети в остерия Al Pozzo Roverso, до която мога да ви кажа как да стигнете поне по три начина, и трите сравнително лесни.
Както и в ресторанта "Da Stefano", който е още по-близо до площад Сан Марко, ако не сте твърде придирчиви към обстановката. Ще ви кажа как да стигнете и до него. Там също ги правят страхотно, и също както в Osteria Al Pozzo Roverso порциите не са малки, и сред спагетите могат да се намерят вкусни малки парченца сепия.
Сепиите имат едно мехурче с черно мастило, което изпускат когато почувстват, че са в опасност и се скриват в черен „облак” във водата, за да избягат така от евентуалния си враг. Може да видите на Дзатере някой рибар с въдица, който се надява да улови някоя и друга сепия в канала на Джудeка. Това мекотело се приготвя по различни начини. На скара, когато сепиите са по-големи, а когато са по-малки се правят на сос за спагети или ризото. Преди сепиите да се сложат на скарата им се махат човката, очите и мехурчето с черно мастило.
 
 
Bigoli in salsa
Така наречените биго`л`и, на венециански bigo(l)i - трябва да пропуснете буквата "л", във венецианския диалект тази буква почти се губи изчезва, а твърдото българско "л"  определено ще дойде в повече), външно не се различават кой знае колко от спагетите. (Дори в една trattoria, в която ни бе завел през декември наш приятел, се наложи сервитьорът да носи и да ми показва картонена опаковка с надписа bigoli, защото се усъмних, че това са спагети.)
Къде да ги опитате? Ами навсякъде където се предлагат ако харесвате специфичния вкус на бял лук и сардини или аншоа, но лично аз, винаги и навсякъде, ще предпочета spaghetti al nero di seppia.
Във Венеция тези биго`л`и се консумират на Бъдни вечер, преди Великден, на Разпети петък. Приготвят се така: главата лук, нарязана на ситно, се запържва докато съвсем леко пожълтее, без да се оставя да потъмнее повече, след което се добавя малко топла вода. Добавят се сардини или осолена аншоа. След като топлинната им обработка даде своя ефект, се отделят и махат костите, рибата се нарязва се на парченца, добавя се малко пипер и всичко се връща на огъня, докато почти се стопи. Накрая се добавят биголите, междувременно сварени.
Pasta e fagioli
Не си помисляйте да си поръчвате паста с боб в ресторант, дори да сте влезли в най-непретенциозното заведение за хранене, която човек може да си представи. Ще ви кажа как да си направите вкъщи по класическата венецианска рецепта. Дълго си мислех, че ресторантите не предлагат това първо в менюта си, но го видях в менюто на сайта на osteria Al Milion.
Fritto misto
Какво представлява това fritto misto? В буквален превод - пържен микс. Любимо второ във Венеция, в една чиния се поднасят различни пържени морски дарове. Иска се умение и чист зехтин, за да бъдат пържени до най-подходящата степен различните неща. За първи път опитах Fritto misto в "Fiaschetteria toscana", опитах го и ресторанта "Da Stefano",  където също беше добре, взех си fritto misto и един съботен ден на открито през зимата, в пластмасова чиния и с пластмасова вилица защото слуд като слязах на спирката на „Фабрике Нове” при Риалто се оказа, че има промоция с чаша шардоне и fritto misto за 12 евро, и аз се наредих на опашката, после си седнах на една масичка и обядвах на открито в ясния декемврийски ден...
Moleche
Това е единственото автохтонно венецианско блюдо, което се предлага в много малко ресторанти. Така наречената на венециански диалект moleca (по-добре да пропуснем буквата „л”),  mо(l)eca е особено създание, родено в лагуната на Венеция. В тази лагуна се лови един рак с латинско название Carcinus aestuarii, който във фазата си на мутиране, се освобождава от черупката си, за да порасне и тогава на венециански диалект се нарича „moleca” „mо(l)eca”. (Това е италианската дума за меката среда на хляба). Веднъж уловени, раците се сортират по големина. Онези, на които предстои мутиране, се събират в кошове и се потапят, за „отглеждане” във водата на лагуната, която е богата на кислород и планктон, в очакване да се освободят от черупката си. Има някои тънкости при отглеждането им, защото не всички от тях излизат от черупката си по едно и също време, и в този период те са особено деликатни. А тъй като жиевеят като затворници в тези кошове, потопени във водата на лагуната, могат да бъдат убити и дори изядени от другарите си по съдба. Връщането им в черупката става в период от два-три дни, а върнат ли се тези  moleche в черупката си, вече не могат да бъдат продадени. Времето за тази фаза на мутиране се влияе и от температурата на водата. Мъжките мутират през пролетните и есенни месеци, женските - в летните. Ето и как се приготвят: потапят се живите moleche в съд, в който според количеството им са разбити яйца и съда се затваря с чиния или с капак, за да не излязат. След около два часа, когато са поели от разбитите яйца, се овалват в брашно и се пържат в олио (в свръхрафиниран зехтин) докато достигнат златист цвят, посоляват се и се сервират топли с току-що приготвена polenta.
Така, предполагам, ги приготвят и в osteria Da Fiore, където цената на това второ е 42 евро.
 
  
Sogliola
Виждала съм тази риба – камбала – на рибния пазар и никога не съм я яла, но това не ми пречи да ви кажа къде е най-добре да я опитате за пръв път във Венеция. Във всеки от ресторантите от асоциацията на добрия прием. http://www.veneziaristoranti.it/
 
Също и в ресторанта на Harry’s Bar и в Osteria da Fiore, ако може да си позволите да ядете там и да опитате камбала по собствените им рецепти.
Branzino di mare
Ако си поръчате този branzino di mare - морски костур (see bass на английски) в ресторанта Da Ignazio, в сестиере Сан Поло, със сигурност ще ви остави спомен. Както и във всеки един от ресторантите на „добрия прием” във Венеция, и разбира се, в osteria Da Fiore, където филето от морски костур е едно от най-скъпите сред вторите в менюто.
 
Поръчвала съм си тази риба в Casin da nobili още преди да я видя на рибния пазар на Риалто в сурово състояние, без да знам, че това е морски костур (избрана така, нали се сещате, по благозвучие) и считам, че е ще добре човек да си я поръча в ресторант, който е направил от нея свое piatto forte, както се казва на италиански.
Filetti di San Pietro
Бих искала да опитам тези рибни филенца в някой от ресторантите, които претендират да ги приготвят по своя рецепта и великодушно предоставят рецептата си на всички, които искат да я пробват. 
 
 
Рецептата на osteria "Alle Testiere" считам за сюблимна, наистина. Готова съм да се откажа от посещението на някоя гостуваща изложба с вход 12 евро (като тази на Франческо Гуарди, която винаги ще съжалявам, че не видях), за да опитам тези филенца за пръв път в остерия "Alle testerie" именно по тяхната рецепта.
 
"Da Raffaele", ресторант с външни маси при едно рио между Calle larga XXII marzo и кампо Санта Мария дел Джилио, също великодушно предлага на сайта си своята рецепта за тези филенца от рибата Сан Пиетро ("Св. Петър", сетихте се, нали?) На сайта на ресторанта може да видите и къде се намира, но аз не бих седнала там, минават прекалено много гондоли и цялата му атмосфера представя Венеция като романтично клише.
Остерия "Al Milion" също има своя рецепта за филенца Сан Пиетро.
Seppie in nero
Може да ги пробвате alla buranella, "по бурански" в ресторант Аl gatto nero на остров Бурано, ако някой ден решите да отидете дотам.
Във Венеция аз бих избрала един рибен ресторант, наречен Al fontego dei pescatori, в сестиере Канареджо, близо до Страда Нова.
И двата са от ресторантите в асоциацията "на добрия прием" във Венеция.
Fegato alla venezianа
Не ям телешки дроб нито някога ще се заема да го готвя, само за да изпробвам една от най-прочутите венециански рецепти. Ако проявате интерес вижте рецептата на рибния ресторант, наречен Al Fontago dei Pescatori, който на сайта на асоциацията на ресторантите на добрия прием във Венеция http://www.veneziaristoranti.it/ е предложил именно рецептата си за дроб по венециански.
Чела съм, обаче (в бележка под линия в книгата на моя приятел Франко Филипи), че рибарите от Киоджа и Пелестрина запазват за себе си един рибарски деликатес, дроб от сепия, който не достига до простосмъртните в ресторантите.