понеделник, 29 април 2013 г.

Calle degli Albanesi и Calle delle Rasse


Още от първото си идване във Венеция запомних името на една calle – Calle degli Albanesi, една от първите, по които минах.


Тя е първата calle, в която може да влезете, след като минете по моста при Палата на дожите, онзи белокаменен мост с мраморни балюстради, от който се вижда в цялото му великолепие Моста на въздишките, свързващ Palazzo Ducale със palazzo delle prigioni – „двореца на затворите”. Няма друг град, в който затворите да са се помещавали в palazzo на толкова централно място, нито някога ще бъде сътворен външно по-красив вход към някой затвор.

 

Тук, съвсем намясто, ще дойде един цитат от Тициано Скарпа „Предпазвай се от красотата” от неговата книга-пътеводител за Венеция.
 

„Носи много тъмни очила, предпазвай се. Венеция може да бъде опасна. В центъра на града естетическата радиоактивност е висока. Всеки ракурс излъчва красота, привидно овехтяла, дълбоко коварна, непоносима. Сублимното струи от църквите, но и от онези calli без забележителности, мостчетата над каналите са най-малкото живописни. Фасадите на палаците са като удари в лицето, всяка следваща стъпка е като ритник. Предизвикана си от красотата, шамаросана, сразена. Андреа Паладио ще те повали. Балдасаре Лонгена ще те просне. Мауро Кодуси и Якопо Сансовино ще те разбият. Чувстваш се зле. Това е прочутото неразположение на монсеньор Анри Бейл, усещане, влязло в историята като синдрома на Стендал.”

 
За да се скриете от толкова красота, свийте в calle degli Albanesi (на албанците), първата calle покрай някогашните затвори (които може да разгледате ако си купите входен билет за Palazzo Ducale). Макар че, там сте в самия център на града и само някогашните затвори и онова Rio del palazzo, на което се извисява Моста на Въздишките, ви разделят от някогашите апартаменти на дожа, вече не сте в централния сестире Сан Марко. Вече сте навлезли в Кастело и минавайки по Calle degli Albanesi, ще може да отдъхнете от красотата и това романтично клише, което за някои хора представлява Венеция. Ако вдигнете поглед нагоре ще видите няколко тухлени арки, които свързват в горната им част сградите от двете страни на тази calle за повече устойчивост при евентуално земетресение, да речем. Чела съм, че такива арки са били строени във, и за да покажат, че сградите, свързани с тях са принадлежали на едно семейство. Говорим за богати патрициански семейства, които освен собствени палаци, са притежавали и къщи, дори цели улици, които отдавали под наем.



В един слънчев ден вървейки по Calle degli Albanesi осъзнах, че тези арки служат и като сенници, пазят очите от ослепителното слънце, ако човек върви към залива на Сан Марко и гледа нагоре вместо да гледа в краката си.
 

На Calle degli Albanesi няма магазини, за разлика от следващата, успоредна на нея Calle delle Rasse, която, в пълния смисъл на думата, е търговска с магазини за чанти, аксесоари, муранско стъкло и какво ли не... някога, когато тези венециански улички между сградите са получили имената си, щеше да си заслужи името ruga запазено за търговските улички. На calle delle Rasse тогава, обаче, са се предлагали плътните материи, наречени rasse, с които са били покривани някогашните гондоли с кабинки за повече privacy, в които придвиждащите са били защитени от слънце и дъжд. Гондолите с такива кабинки наричани arzane, днес ще видите само по картините на Каналето и Франческо Гуарди, има една в музея на Ка Рецонико. Аз имах рядката възможност да видя една такава гонодала arzana по Канал Гранде в деня на историческата регата, частна, с двама гондолиери с червени пояси и онези, които се канеха да гледат от тази arzana регатата бяха скрити от очите на хората...

 
С приятелките ми един септември минавахме няколко пъти по Calle delle Rasse (Р. бе харесала различните модели слънчеви очила на витрината на един магазин за аксесоари, а Вики дълго се колебаеше дали да си купи една чантичка от един от магазин там от онези, в които продават кожени чанти и продавачките са китайки). Тогава си спомням, че питах и Васко, какво ще рече Calle delle rasse на венециански, и той направи едно предположение, което ме убеди, че ако човек иска да развежда индивидуални туристи във Венеция освен да знае колкото е възможно повече чужди езици е нужно да е прочел или поне да се консултира с някои книги като Curiosità veneziane, в която са дадени обяснения за цялата топонимастика на Венеция.

Минавайки по Calle degli Albanesi може да отдъхнете от красотата на мрамора и камъка от Истрия и от витриние се с бижута, аксесоари, часовници и чанти...

На Calle degli Albanesi няма магазини, за разлика от следващата, успоредна на нея calle delle Rasse, която е в пълния смисъл на думата търговска улица с много магазини за чанти, аксесоари, муранско стъкло... Минавайки по Calle degli Albanesi  може да отдъхнете от красотата и от витрините... Ще минете покрай три ресторантчета – ristorante trattoria Alla Basilica на номер 4255, trattoria Chinellato на номер 4227 и Taverna dei Dogi на номер 4226... Всички те са с номерацията на сестиере Кастело. В първите две може да се яде за малко пари, дори моят приятел Фаусто в блога си е препоръчал trattoria Chinellato, чийто собственици познава. От него знам, че там се предлага туристическо меню от 12 евро, но се предлагат и традиционните венециански храни sarde in saor, spaghetti al nero di seppia, fegato alla veneziana... Аз не мога да препоръчам тратория, в която не съм яла, но тази е лесна за намиране и ако някой иска да хапне близо до Сан Марко за немного пари може да избере или тази тратория или Alla Basilica за обяд.
 
Сега, внимание, обядва се от 11.30 до 14.30. След 14.30 повечето кухни на ресторантчетата затварят, за да отворят тези ресторанти в 19 часа.
 
Ако искате да обядвате след 14.30 трябва да намерите място където това може да стане или да се задоволите с „чикети”, пица на парче или сладкиши с кафе в някоя pasticceria на крак. Може би пицериите не затварят следобед, но в повечето ресторанчета във Венеция часовете за обяд и вечеря са фиксирани в определени часове.
 
На Calle degli Albanesi ще видите и Pasticceria Bonifacio, където аз лично обичам да си пия кафето на крак и където съм опитвала някои от сладкишите.
 
Ако тръгнете по тази Calle degli Albanesi тя ще изведе на едно триъгълно оживено campo Santi Filippo e Giacomo, където в средата има павилион за вестници, там може да седнете на външните маси на първата пицария, която видите, но ако искате да обядвате в един ресторант-остерия, който определено препоръчвам (след като съм вечеряла там четири пъти) тогава трябва да продължите направо, пресичайки това малко campo, и продължите все направо докато стигнете до едно мостче над един rio, това е един от поне десетте моста във Венеция, които са „накриво” и затова е с названието Ponte storto („крив мост”). След като минете по него и продължите по онази calle от другата страна на канала, ще стигнете до Corte del Pozzo Roverso, където ще видите външите маси на Osteria al Pozzo Roverso.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар