названието rio terrà

rio terrà e канал, пардон, rio запълнен със земя, воден път превърнат в сухоземен, някогашен канал заживял втори живот по необходимост като calle.

Двойното r в думата terra (земя) не се изписва по табелите с черни букви на бял фон във Венеция наречени nissioetti (мисля, че тази дума на венециански означава кърпи или чаршафи)

Рио терà секондо (втори рио терà) в сестриере Сан Поло и края му в Рио ди Сан Болдо

не знам доколко се вижда как свършва там зад лодката със светло синьо покривало

думата rio

Canal e обичайното венецианско съкращение с изпадане на последната гласна от Canale Grande, Големия Канал и тук мястото да отбележа, че във Венеция канали се наричат главно онези, по които се извършва корабоплаване, всички по-малки водни пътища са с названието rio. Канали са само онези, по които минават линиите на водния транспорт: Канал Гранде, доста по-широкия плавателен Канал на Джудека, който отвежда до морската сточна гара и мястото от което тръгват круизните кораби, както и плавателния канал на Канареджо откъдето минават онези линии на градския воден траспорт, които спират на Fоndamente Nuove и продължават за Мурано или обикалят града. Така, че във Венеция бързо ще свикнете да наричате всички останали по-малки канали с думата rio. Тя не съдържа никаква зловонна конотация и отпраща към романтичната представа за воден път по-близък до река.

Canale di Canareggio една неделна вечер през юли сниман от моста с шпиловете

един канал, пардон рио, в сестиере Дорсодуро наречен Rio della Fornace с fondamente с парапети от двете страни

и Рио ди Сан Вио отново в сестиере Дорсодуро, той ми е един от любимите

думата riva

Странно е наистина, че крайбрежните тротоари на Венеция, обрамчващи града сред лагуната и от север и от юг, както и тротоарите покрай водата на вътрешните канали, се наричат fondamente (в мн.ч.), а думата riva - бряг се използва само за двете страни на Канал Гранде след моста Риалто и онази широка част покрай залива на Сан Марко след Палацо Дукале. Този бряг, истински крайбражен булевард без дървета е наречен Riva degli Schiavoni – название, в което думата „скивони” ще рече словени, славяни идващи от бреговете на Далмация, чиито кораби оставали на котва там. Как са се превърнали в „скиавони” – „роби” могат да кажат само някои пишман преводачи, които превеждат slave като слав, славянка или пък славянин. На някой думата slavо (славянин) или slavi (славяни) е заприличала на slave, а от там до италианското „скиаво” (роб) е въпрос само на езиков трансфер. Но ще оставя етимологиите за някой друг и ще кажа, че след Моста на Риалто веднага от ляво са Riva del Carbon (брега на въглищата) и непосредствено след това Riva del Ferro (брега на желязото), а от дясната страна на Канала е Riva del Vin (брега на виното), където сега са най-лошите ресторанти, заложили капани за туристите.

Рива дели Скиавони

през ноември, в най-хубавия слънчев ден

И следват няколко снимки на бреговете на Канал Гранде след моста Риалто

вляво на левия бряг на Канал Гранде където сега са т.нар. imbarcaderi - спирките на градския (само воден) транспорт са първо Riva del Carbon където някога са стоварвали и продавали въглищата и Riva del Ferro където са стоварвали желязото

вдясно под червените платнища сега са ресторантите по Riva del Vin, брега на виното, тъй като някога там са стоварвали и продавали виното в бъчви

Скъпа сватба (в неделя) през септември 2008 на Fiva del Ferro, младоженецът с фрак, булката с рокля от сатен в цвят почти екрю (може би Валентино), а повечето дами са с шапки почерпка и снимки след подписването в Ка Фарсети, където е Кметството

Рива дел Вин, вечер през ноември от vaporetto

гондолиер в очакване на клиенти на Рива дел Вино през лятото, отсреща се вижда Рива дел Карбон

думата fondamenta

fondamenta dell'Arsenale

Fondamenta е венециански тротоар, но долу вместо асфалтова лента има канал, повечето нямат дори парапети, от другата страна като при тротоарите във всички други градове са стените на сградите. Под плочите, с които са павирани тези крайводни тротоари наречени фонадамента са забити безчет дървени колове в дъното на каналите. Тициано Скарпа в книгата си „Венеция е риба” казва нещо от сорта “знай, че вървиш върху една обърната наопаки гора”. В мн.ч. според съвремената употреба на езика е fondamente.
Най-дългите и най-приятни за разходки са от двата края на града откъм южната част на лагуната покрай канала, който разделя Венеция от остров Джудека са „Дзатере”, Саловете, фонадмента посроена още по времето на дожа Андреа Грити, чийто портрет ни е оставил Тициан.
„Фонадменте Нуове”, както подсказва и названието им са от по ново време може би ХVІІ век и са от северната страна на лагуната. За разлика от тях „Дзатере”, „Саловете” имат и различни названия в отделните си части, една от които (няма я на картите) Йосиф Бродски е избрал за заглавие на прозаичната си книжка за Венеция “Fondamenta degli Incurabili” (на неизлечимо болните) по името на някогашния приют за неизличимо болни (познайте от коя болест). Мисля, че няма такава табела, но има мост с такова название.
Фонадмента се нарича и всеки тротоар край канал във Венеция, колкото и незначителна да е дължината му. Етимологията е ясна. Ще рече нещо здраво, стабилно, в основата на нещо, с една дума фуднаментално.

думата calle

Calle е типичната венецианска тясна уличка, приличаща по-скоро на проход между зидовете. Буквално означава утъпкан път и названието е останало от времето, когато тези пътища или по-скоро пътеки не са били павирани с каменни плочи, а са били от утъпкана пръст. (Спомням си как Гьоте се оплаква от венецианската кал, чиито пръски разяждат всичко и съсипват дрехите) Думата calle в женски род, а множественото число е calli. Съществуват още две наименования за тези венециански проходи и излази между зидовете на сградите, които може да видите изписани на белите табели с черни букви по стените. Ruga буквално означава бръчка, а ramo – клон. „Бръчката” обикновено е извита, а „клона” свърза две „пътеки”. Широчината им варира от две-три метра като някъде може да достигне и по-малко от метър. Ако е по-широка от четири метра се нарича сalle larga (larga ще рече широка). А ако е доста дълга това съответно е отразено и в табелата calle longa на венециански или на стандартен италиански calle lunga (дълга), зависи колко е зачитал традицията онзи, който пръв е изписал табелата на съответното място.

Имам намерение да изредя някои от най-тесните calli (в мн.ч. тук) във Венеция. За една от тях знам от Тициано Скарпа и книгата му "Венеция е риба", за друга от сайта на един ресторант в сестиере Сан Поло, една трета ми посочи Иво, като минахме край нея, не знам дали ще открия назнанието й. Ще кажа, че не съм минавала досега по някоя от най-тесните, една от тях със сигурност е успоредната на нашата calle Gabriella, смаяхме се като я видяхме колко е тясна, от calle della Testa преди calle Gabriella, не изпитах никакво желание да се мушна в нея. Сега обаче съжалявам. Като се замисля не съм се впуснала да изследвам нито една calle, все бързах нещо друго да видя..

Тук ще покажа първо Calle del Fumo, уличката на Дима (или пушека), в дъното й се вижда зида на гробищния остров Сан Микеле, ние спахме една нощ в piccolo Vecellio (вдясно), но от другата страна видяхме едно ателие със стари печатарски преси, там бих желала да си поръчам визитки, ще поискам да ми напишат под името scrittrice bulgara e veneziana d'adorazione или само scrittrice писателка e basta



и последната calle където беше хотел "Леонардо", в който бяхме отседнали за две нощи

г-н Рикардо Силва от хотела бе така добър да ми даде някои пояснения на думата màsena, която на венециански диалект се оказа машина и се използва даже за машина за кафе, но наименованието си въпросната calle според него бе получила от някаква машина в металоизливането в тази част на сестиере Канареджо, дейност съсредочена някога там от която еврейския квартал получил наизванието ghetto - гето. Но с историята на думата гето и шествието и по света ще се занимая друг път.