Buona festa di San Marco a tutti con una post card dalla collezione del mio professor

Love spritz

Преди да продължа с историите, свързани с ресторанти, пицерии, остерии трябва да въведа един "категоричен императив" ако нямате нищо против да си послужа с философския термин, създаден от Кант за едно задължително действие. Във Венеция такъв "категоричен императив" е шприца, lo spritz, за историческите му корени свързани с австрийското управление в града ще разкажа другаде.
Първият път, когато с мъжа ми отидохме във Венеция, не знаехме за него. В единствения пътеводител за Венеция, който бях чела - изданието на Touring Club Italiano от 1995 година не пишеше нищо за шприц. Всъщност в интернет, бях прочела за една инициатива с безплатен шпирц по обед на терасата на музея с картините от колекцията на Пеги Гугенхайм, именно в неделята, когато щяхме да бъдем във Венеция, като част от честването на 60 години, откакто Пеги Гугенхайм беше дошла в лагуната. Обаче, когато пристигнахме и слязохме на Сан Марко, за да тръгнем оттам към нашия хотел на Фондаменте Нове и седнахме, за да изпием по едно кафе във Венеция на кампо Санти Джовани и Паоло, ние не знаехме нищо за ритуала с шприца. А на съседната маса двама младежи си поръчаха именно шпирц, единия, спомням си, с кампари. Тогава за мен "Аперол" бе непозната дума, не знаех въбще, че съществува такава напитка.

Същата вечер, на същото кампо се срещнахме с Матео и с него изпихме нашия първи шприц. Матео ни обясни за трите вида шприц, който се пие във Венеция -  "Аперол",  "Кампари", "Селц" - котировките са в този ред. Тогава и тримата го пихме с "Аперол", защото именно него ни предложи Матео и накрая той го плати. Ето една снимка от тази паметна вечер.

И после, да казвам ли, че искахме да пием само и единствено шприц. Вода, кафе? Не, благодаря. Само шприц, "Аперол", с просеко.
Пили сме го в по-ниска от водната чаша, каквато виждате на първата снимка; в кафето на музея с колекцията на Пеги Гугенхайм - във висока чаша, в каквато в "Хари`с бар" се предлага тяхната запазена марка - коктейл "Белини"; и на някои места - както го предпочитам - в чаша със столче.

Мисля, че това е сезонна напитка, макар че съм виждала хора, и не туристи, а венецианци да го пият и през декември. Аз лично считам, че това е напитка, която трябва да се пие навън, на открито. Изключението е само когато си го приготвям вкъщи, защото от миналото лято започнаха да продават бутилки "Аперол" в "Кауфланд". На задния етикет на бутилката е дадено идеалното съотношение - две части "Аперол", три части бяло вино (ние го предпочитаме винаги с просеко, купуваме си просеко "Тревизо" от "Лидл"за 6 лв) и една част газирана вода. Това е, може да се гарнира с голяма зелена маслина, резенче портокал, а както наскоро откри мъжът ми - и с резен червен грейпфрут.
Ако искате може да опитате и шприц с "Кампари" - две части сухо вино, може да е леко газирано или не, една част "Кампари", съвсем малко вода, газирана ако и виното е frizzante. И резенче портокал.

Препоръчвах "чикети" и вино на крак, венециански сладкиши и кафе на крак, но мисля, че за туристите е задължителен шприца на външна маса и в топъл сезон. Нека само венецианците си го пият и през декември на крак.

Ресторанти, остерии, тратории, пицерии

 

 

Ще похарчите по-малко ако решите да обядвате или да вечеряте навън в някоя пицерия. Пиците в Италия винаги са на ниво, но Венеция е морски град и ако седнете в пицерия или си поръчате пица в някой ресторант или osteria, вместо блюдо свързано по някакъв начин с морето, ще спестите около десетина евро. Някои ресторанти, особено през лятото, предлагат и пици. А една голяма част от туристите, било от любов към Италия, било за да минат по-евтино предпочитат да ядат пица.

Много ресторанти се водят osteria - гостилница, но това съвсем не означава, че са евтини. На Кампо Сант`Анджело например има една osteria, в която не се предлага vino di casa (наливно вино) и изобщо само чаша вино. Трябва да си поръчате вино в бутилка или в бутилчица от едиколко си милилитра. А бутилката вино независимо от размера обикновенно струва двойно на същото количество vino di casa, което се предлага в гарафи по половин литър (mezzo litro) или четвърт литър (un quarto). Така че, ако не сте избрали наистина добър и подобаващо скъп ресторант - придържайте се към така нареченото vino della casa или vino di casa (наливно вино, което за благозвучие се представя за домашно). В повечето ресторанти, независимо дали се наричат ristorante или osteria повечето хора пият вино, в Италия единствено пицата върви с бира.

Ако не искате да съжалявате, че сте платили прекалено много, забравете за кафето и десерта накрая, въпреки че сервитьорите ще ви канят и ще ви ги предлагат. В доста ресторанти кафето може да ви струва 5 или 6 евро, с други думи три пъти по-скъпо от цената, която ще платите за едно кафе на бара на друго място. Поръчате ли си десерт той гарантирано ще оскъпи порциона ви с 10 евро. Ако средствата ви са ограничени не си поръчвайте десерт в ресторанта и по-добре опитайте колкото можете повече от венецианските сладкиши с кафе на крак в някоя от венецианските pasticcrie... А след вечеря препоръчвам да изпийте, може и на крак на бара или още по-добре в друг бар, едно питие - лимончело, амарето или друго диджестиво.

Лято е и искате да вечеряте на някое campo, за да радвате на неповторимата венецианска атмосфера?

Кампо Санти Апостоли, кампо Сан Джакомо дел Орио, кампо Сант`Анджело - там съм вечеряла на открито и ще ви кажа къде бих искала да вечерям отново.
На кампо Санти Апостоли, където свършва или започва Страда Нова (зависи от гледната точка) има един бар с външни маси където може да седнете и само за едно питие, а може и да хапнете нещо. През юли там една неделна вечер за първи път опитах спагети al nero di seppia слушайки джаз импровизациите на един пианист, чието пиано беше отвън, под листата на дървото отсреща.

Ако сте във Венеция през юли в дните около празника Реденторе, трябва да вечеряте поне веднъж на кампо Сан Джакомо дел Орио, където в продължение на цяла седмица с жива музика и скари на открито всяка вечер се вихри празника на Сан Джакомо, чието име носи църквата и кампото. По цялото кампо има много дървени маси с пейки и атмосферата е незабравима.

 Минавайки през кампо Сант`Анджело през лятото и другите топли сезони ще видите външните маси на два ресторанта. Ако не сте склонни да дадете над 35-40 евро на човек не си и помисляйте да сядате там, дори да опитате да минете икономично. Решите ли да седнете, ще може да се насладите на спокойната атмосфера на това кампо, която определено си струва...

 Предпочитате да седнете в някоя corte или в ресторант с градина?

Вечеряла съм на външните маси в "Corte del Rozzo Roverso" в Кастело и винаги съм искала да намеря и един ресторант наречен "Corte Sconta detta Arcana", който също е в Кастело и носи името на едно тайнствено място от най-прочутия комикс на Хуго Прат за Корто Малтезе.

 Вече знам къде да го намеря, но се опасявам, че вечерята там излиза скъпо, по-скъпо отколкото в Osteria Al Rozzo Roverso, където с приятелките си съм вечеряла четири пъти - две поредни вечери през септември и две поредни вечери през декември и където  познаваме собствениците Стефано и Тициано. На вратата откъм Ruga Giuffa те твърдят, че ресторанта има градина, но истината e, че това не е градина, а corte - вътрешен павиран двор, в който са входовете на околните сгради и, в който може да се озовете и минавайки от друго място, а не само излизайки от вратата на ресторанта. Докато в градината на "Corte Sconta detta Arcana" няма как да се озовете минавайки от друго място, в нея може да излезете през топлите дни  само ако влезете в ресторанта.

 Бих искала един ден или някоя вечер да седна в приятна компания на маса в градината на Antica Locanda Montin в Дорсодуро и се надявам някога да имам тази възможност.

Друг много добър и по-икономичен вариант е да изберете ресторанта-osteria-пицерия "Al nono risorto" в сестиере Санта Кроче, при sottoportego de suora Bettina, недалеч от рибния пазар, който има градина с много маси и винаги е пълен.

 

Обичате близостта на водата и бихте искали да вечеряте на някоя външна маса, от която където погледът ви да се наслаждава на водите на лагуната?

Искате ли да се наслаждавате на остров Сан Микеле по залез, за който е писано толкова много?

 Тогава отидете на Фондаменте Нове в "Algiubagiò" при моста Дона от страната на спирката на Фондаменте Нове. Да се вечеря там през лятото е несравнимо.

Недалеч от този ресторант на друга подобна тераса над водата има друг ресторант-пицерия - от другата страна на спирката на Фондаменте Нове в посока моста дела Панада, където може да ви излезе малко по-евтино отколкото в "Алджубаджò". Ако предпочитате да седнете на терасата над водата в"Алджубаджò" - ще ви посъветвам да не се отказвайте от предястието (по-добре се откажете от основното блюдо и се задоволете с едно предястие за двама и само първо за всеки). Добре е, преди това да хвърлите едно око и на сайта на ресторанта, който е магнетичен. Ключовите думи за antipasto (предястие) са:

1. sade in saor e baccala mantecato - типично венециански предястия, тук комбинирани в една чиния, които трябва да опитате непременно, sarde in saor са овкусени сардини в сос от нежен лук, стафиди и кедрови ядки и отделно пасирана треска. В Algiubagiò са комбинирали тези две най-прочути венециански предястия в едно. Ако вече сте ги опитвали другаде - изберете един от следващите два варианта. И за да не се колебаете, ако сте двама, трима или четирима, поръчайте си две предястия.

2. scampi al radicchio, balsamico e vanilia - скариди с целина, балсамов оцет и ванилия.

3, capesante - тези миди наречени capesante, миди "Сен Жак" на френски, трябва да отидете да ги видите някоя сутрин на рибния пазар... Досега не съм имала случай да ги опитам, но черупката на тази мида е изобразена на логото на "Шел" и точно една такава черупка героят на Тони Къртис показва на Мерлин Монро на плажа в "Някои го предпочитат горещо", когато тя го пита в кой бизнес е, някога поклониците, отиващи в Йерусалим са носили черупка от такава мида като отличителен знак на дрехата си и Караваджо рисува един поклонник с такава мида на дрехата във "Вечерята в Емаус".

Искате да седнете на терасата на водата, но да не гледате Сан Микеле - острова гробище с вечно зелените кипариси зад зида, който го опасва в северната част на венецианската лагуна, а широкия 300 метра плавателен канал, който разделя южната част на Венеция от остров Джудека? Тогава отидете в ресторанта на Pensione Calcina на Дзатере или в някой друг ресторант с платформа-тераса над водата на Дзатере.

Най-добре - в ресторанта-пицерия Casin dei nobili, тук ще сложа няколко снимки, които намерих на страницата им във фейсбук. Не съм ходила там, но веднъж през ноември с мъжа ми вечеряхме в ресторанта Casino dei nobili при Сан Барнаба (онази църква, чиято фасада се поява в един от филмите за Индиана Джоунс) при sottoportego Casin di Nobili, който няма нито градина, нито външни маси.

 

Искате романтична вечеря в изискан ресторант, маса за двама, от която може да виждате гондолите, които преминават отвреме-навреме?

Такива маса има в ресторант "Ai barbacani", на ъгъла при готическата арка, с която започва Calle del Paradiso. "Барбакани" се наричат тези дървени греди, които служат за носеща конструкция, която позволява горния етаж на сградата да има малко по-голяма площ от приземния етаж. Във Венеция са използвани в строителството още от XIV век, на много места, позволявайки по-голяма широчина за минаване в пространството между къщите и по-широки помещения на горните етажи.

Преди обаче, да вечеряте с някого точно на тази маса трябва да сте се разходили с гондола. Преживяване от този род подхожда само на романтичните влюбени двойки, които са до такава степен погълнати един от друг, че няма да ги смутят погледите на минаващите по моста и отсрещната fondamenta.

Такава маса за двама със canal view има и в ресторант "Da Fiore", който за повече венециански шик е наречен osteria и се намира в сестиере Сан Поло. За да вечеряте там е необходима резервация. На сайта на ресторанта може да разгледате менюто. Няма по-евтино предястие или първо от 30 евро, а ресторантът се слави като един от най-добрите във Венеция. (Да не се бърка с trattoria Da Fiore в централния сестиере Сан Марко при кампо Санто Стефано.)

В случай, че обстановката не е от такова значение за вас и бихте искали да не плащате повече отколкото можете да си позволите, ще ви кажа къде съм обядвала и вечеряла с приятелите и сме останали наистина доволни. (Тях ще коментирам в следващ пост.)
 Ако държите, обаче, да обядвате или да вечеряте в наистина добър ресторант, който биха ви препоръчали и някои венецианци, на чиито вкус може да се разчита, трябва да отиде в Fiaschetteria Toscana. Този ресторант, който е сред най-добрите в града, се намира по пътя между Кампо Санти Апостоли и Риалто точно срещу църквата Сан Джовани Кристомо (Св. Йоан Златоуст - Кризостомо или Хризостомо идва от гръцки, названието на този светец със сигурност е дошло от Византия). Фасадата на ресторанта е прекрасна, впоследствие посещавайки сайта на Fiaschetteria Toscana разбрах, че е проектирана от Якопо Сансовино.

Ако се питате защо името на този ресторант е "Тосканска винарна" (и ако приемем, че думата винарна е достатъчно добър превод за анахроничната дума fiaschetteria), отговорът е - защото мястото е било именно винопродавница, в която през XIX век едно семейство от областта Тоскана е предлагало тоскански вина и следващите собственици не са променили името, с което мястото е станало известно във Венеция. Една от мечтите ми е някой хубав ден да седна под тентата на една от външните маси на този ресторант, да си поръчам нещо, което никога не съм яла и Клаудио да ми избере виното. Приятелството ми с Клаудио се разви след единствената ми вечеря в този ресторант, когато след известно време се сетих да го потъря във фейсбук, но някои от нещата, които той каза по време на единствената ми вечеря в този ресторант, предизвикаха у мен непреодолимо желание да си ги запиша. Когато дъщерята на моя професор извади фотоапарата си, за да снима десерта, който й донесоха, Клаудио каза "че фотографията има един дефект, не предава аромата", после каза още нещо много хубаво и аз попитах мога ли да си го запиша и го цитирам. "Разбира се", отвърна той и ми каза името си - Клаудио Бортали. После каза още нещо, което направи впечатление и на съпругата на моя професор и тя каза, че сме имали шанса да попаднем на истински поет. Изрази се много изискано, и наистина беше права. След година и половина той ми изпрати стихосбирката си, но това е друга история, която няма да разказвам сега. Винаги съм искала да се върна и да обядвам някой слънчев ден под тентата на външните маси на "Фиаскетерия Тоскана", но за да обядвам или да вечерям там, било с някоя приятелка, било с мъжа ми - трябва да пожертваме една нощ във Венеция. Защото обяд или вечеря за двама човека в този ресторант, с вино и с десерт, излиза колкото една нощувка на двама или четирима във Венеция. За мен е непосилно да жертвам една нощ във Венеция за един обяд или за една вечеря, но ако за вас това не е проблем няма да сгрешите ако изберете "Фиаскетерия Тоскана". Там може да доверите на персонала, който ще ви въведе с красноречие в менюто (ако говорите английски, италиански, немски, френски...) и сомелиерът ще ви предложи най-подходящото вино. През онзи септември когато с моя професор и семейството му вечеряхме във "Фиаскетерия Тоскана" единодушно за първо избрахме risotto al nero, което пристигна във формата на морска звезда в чиниите, там за първи път опитах fritto misto, Кладио каза, че го правят със свръхрафиниран девствен зехтин, а моят професор добави, че ако искам да опитам fritto misto именно това е мястото, където трябва да го направя. И после десертите бяха отлични... Фотографиите не могат да дадат дори най-бегла идея, за онова, което представляват. Съветът ми е, ако можете да си позволите вечеря или обяд във "Фиаскетерия Тоскана" не се отказвайте от десерта.

Ако искате да направите впечатление на човека или на хората, с които сте във Венеция през някой от студените сезони, и ако се считате за достатъчно богат или поне заможен човек, стига да решите, може да направите резервация за вечеря в Harry's Bar. Ресторантът се намира на втория етаж над прочутия бар, в който ще ви покажат масата на Хемингуей в ъгъла. Вместо по телефона може да се отбиете следобеда, за да направите резервация на място и да изпиете един коктейл "Белини". Стилно облекло, кредитна карта, перфектен италиански или английски, излишна самоуверност, средна възраст 50 години - ако не притежавате всички тези характеристики няма защо да ходите в този ресторант. 


Искате ли да знаете в кой ресторант във Венеция са ходили Eзра Паунд и Феличе Карена (един художник от миналия век, свързан с Венеция), бивши президенти като Джими Картър и Александър Дубчек, Брад Пит и Дейвид Бауи (изключителни личности са и двамата, творци не по-малко значими от Езра Паунд и Феличе Карена). Е, всички те са ходили в Antica Locanda Montin. Слагам тук две снимки на Паунд (защото неговата история с Венеция е дълга и аз ще разкажа за нея, не и съмнявайте) и един автопортрет на Феличе Карена, който не го познавам достатъчно като художник, но познавам един човек, който има негова картина и живее в един палацо във Венеция, не, не е моят професор, дори не ми е приятел, хотелиер е, и ни се похвали една сутрин когато говорихме за Феличе Карена, освен това ми каза нещо, което не го пише в книгите.) Разбира се, Паунд е ходил в "Локанда Монтин" и като млад и като стар, затова тук слагам две негови снимки на различна възраст, и винаги е отсядал в Дорсодуро, така поне имам основания да смятам доколкото съм чела  венецианските му песни в The Cantos). (Очаквайте цяла глава "Венеция и Езра Паунд" - имам какво да разкажа - от запознанството на гроба му с двама негови почитатели, до лутането ми из Дорсодуро един декемврийски ден в търсене на дома им с Олга Ръдж.)

 Няма да слагам тук снимки на Дейвид Бауи и на Брад Пит, всички знаете как изглеждат, но те знаят как да прекарат времето си във Венеция, за разлика от мнозина други. Дейвид Бауи например един приятел го е виждал по време на Карнавала да си сваля маската преди да си влезе в хотела. Предполагам, че има bauta и tabaro, ако няма - да си купи, че един ден да могат да ги продадат на търг. Особено ми е приятно да си го представям как се разхожда необезпокояван.

Този ресторант Antica Locanda Montin e прочут с градината си и с това, че от началото на XX век или още от края на XIX век винаги е бил истинска locanda - страноприемница - със стаи за нощувка на горния етаж и с ресторант с градина на приземния етаж. В някоя от стаите на горния етаж е отсядал и Габриеле Д`Анунцио, който не е пропуснал да даде указания как да стигнете до това място. В наши дни коментарите на посетители от цял свят в един сайт за споделяне на впечатления от ресторанти и хотели като Tripadvisor тъжно показват как преминава световна слава, повечето от хората, дали мнението си за Antica Locanda Montin не са чували нито пък чели за това място, най-често то им е било препоръчано от хората на рецепцията в хотела, в който са отседнали. "Виното там беше по-скъпо отколкото същата бутилка на други места" пише някакъв младеж от Дания. Е, това също е полезна информация. Брад Пит, обаче, е ходил там преди да се обвърже с Анджелина Джоли. Моят професор също е ходил там. При всички случаи мястото не изглежда претенциозно, и през пролетта и през лятото, дори през септември е истинско удоволствие да се седи на маса в градината.

Cicchetti и вино Al Bottegon Cantine di vino già Schiavi

Толкова пъти съм ходила във Венеция, но не бих казала, че всеки път съм се оказвала в най-подходящия ден, в най-подходящия час, на най-подходящото място. Три пъти досега, един път през ноември и в две поредни години през декември, съм минавала недалеч от този прочут винен бар при рио ди Сан Тровазо и и не съм влизала в него.
Ако вървите от Дзатере покрай Рио ди Сан Тровазо, или минавате по моста на Академията, минавайки от сестиере ди Сан Марко в Дорсодуро, по обяд или по-късно през деня, отидете да изпиете чаша вино и да хапнете от онези сандвичета, наричани във Венеция "cicchetti" в този bacaro при средния от трите моста над рио ди Сан Тровазо.

Там един ден по обед бяха отишли с децата си Брад Пит и Анджелина Джоли, когато по време на карнавала през 2010 бяха прекарали във Венеция няколко дни, преди започването на снимките на филма "Туристът", в който Анджелина Джоли си партнираше с Джони Деп. Преди време вестниците писаха, че най-известната двойка в света на киното пуска в продажба собствена марка вино, произведено от лозята на техния замък "Мирвал" във Франция, а наскоро излезе информацията, че първите 6000 бутилки от френското розе “Миравал”, произведено от тяхната винарна, е било продадено за броени часове. Ясно е, че именно интересът им към вината ги отвел в този венециански винен бар, прочут с голямото си разнообразие от предлагани вина както от областта Венето, така и от различни региони на Италия и Франция. За улеснение на клиентите на всяка бутилка е сложена и бележка с цената.

Както се вижда от снимките, това не обаче не е някоя претенциозна енотека, а място, в което всеки озовал се във Венеция може да си позволи чаша вино придружена с онези сандвичета с канапе от франзела, които рано или късно ще свикнете да наричате "чикети". Ангилийското съответствие на думата е snacks, на български може би е най-добре да ги нарачиме "апетитни хапки".

Как да стигнете дотам? Много лесно. От моста на Академията, трябва да продължите покрай Академията вдясно по calle Corfu, която ще ви отведе до рио ди Сан Тровазо и оттам без да минавате по моста трябва да продължите по fondamenta-та покрай парапета, който отделя от rio-то докато стигнете до следващия мост, срещу който ще намерите "избата".

Озовавайте се пред Академията (ако слезете на тази спирка на vaporetto), от която и от двете страни на Академията да минете, после трябва да свиете вдясно и да вървите по calle larga Nani докато стигнете до Рио ди Сан Тровазо и там на ъгъла при моста ще видите табелите с двете названия на този винен бар.

Може да стигнете доттам и от Дзатере като вървите по тази фондамента, от която се вижда Squero di San Trovaso - най-известната от венецианските работилници, в които все още се правят гондоли. Стигнете ли до средния от трите моста над рио ди Сан Тровазо сте стигнали при "Скиави".

На дървената табела над входа пише Cantine del vino già Schiavi, което може да се преведе като "Винени изби вече Скиави", но дали това Schiavi ( чете се "Скиави") ще рече "Роби" в смисъла на "вече роби на тези изби с вино" или означава "вече Скиави" като Скиави се разбира като фамилно име на някогашния собственик- не мога да кажа). На неоновата табела над вратата табела е изписано Vini al Bottegon, а от блога на моя приятел Фаусто знам, че венецианците наричат това място Cantinone da Schiavi, което пък може да се преведе като " Избите при Скиави".   

Zabajon и кафе в Pasticcieria Rizzardini

Идеалният завършек на обяда с чаша вино на крак в Ostaria dai zemei е в посока кампо Сан Поло. Ще го намерите в сладкарницата на Рицардини - Pasticceria Bar Rizzardini. 
"Бар"защото на италиански думата "бар" се използва за място където се предлага кафе, както и нещо за хапване. Истинската важна дума тук е pasticceria "пастичерия", което ще рече, че тук се приготвят сладкиши.

 Трябва само да гледате за табелата, но вероятно ще ви направят впечатление и витрините, въпреки че сладкишите, които ще погълнат вниманието ви сладкиши, са пресните зад стъклото на плота вътре... А най-съвършения вкус, на който може да се насладите там се крие в техния zabajon. Препоръчвам го този дзабайон, защото след като го опитах, никога не съм могла да пожелая друг сладкиш в тази забележителна pasticceria и където и да е другаде в лагуната на Венеция. Признавам, взимала съм си дзабайон в още две венециански сладкарници (на крак, на крак, не си ги представяйте като сладкарниците с масички и столчета, мястото във Венеция е винаги малко и ценно), едната на Calle degli Albanesi зад Сан Марко, другата на Lista di Spagna в Канареджо, но не можеше да става и сравнение с любимия ми дзабайон при Рицардини, след който не ми е и хрумвало да опитам друг сладкиш в лагуната. Вкусът му е толкова нежен и съвършен, че съм се привързала към него като към любовник, след който не бих могла да пожелая друг. Не знам какво ще стане, ако някой ден, вляза в сладкарницата на Рицардини и не намеря любимия ми дзабайон, ако да кажем, някой току-що е купил последния... Не знам ще реша ли опитам друг сладкиш, например онзи с крем от кестени, или ще изпия само едно кафе. Не бих могла да знам дали ще му остана вярна или ще "го предам", надявам се винаги да е там и вкусът му да е все същият. (Веднъж видях и сладкаря, който го приготвя, казва се Паоло, поздравих го и му казах, че неговият дзабайон е сред най-прекрасните и незабравими неща във Венеция.)

С приятелките ми дори сме повтаряли, след ритуала на кафето с един zabajon сме си вземали по още един.
 

 Pasticceria Rizzardini се намира в sestiere Сан Поло, ще я видите като вървите по пътя от кампо Сан Поло към Риалто или обратно, в онази част на пътя между кампо Сан Поло и Сан Апонал, при campiello dei Melloni.
Кафето, което правят там също е много добро. Пила съм кафе на още два или три барплота във Венеция, но най-приятно ми е било в Pasticceria Rezzardini, горещо, без захар, на две силни глътки с превъзходния zabajon.

Снимките тук не са мои, намерих ги в интернет, не ми е и хрумвало да вдигам фотоапарата си там, за да си развалям удоволствието със снимане.

Къде да се яде във Венеция - част първа

Венеция е скъп град и eдва ли има човек, който да не го знае. Когато ме питат къде може да се хапне по-евтино препоръчвам да се обядва със сандвич на крак или пица на парче. С парите, които ще дадете за обяд в ресторант (дори този ресторант да се води osteria, което е традиционната италианска дума за гостилница) могат да се видят много неща, поне два или три музея плюс някоя църква от онези с входен билет. И няма никаква опасност да не ви хареса обслужването или това, което ще ви сервират. От друга страна, с колкото и пари да разполагате би било прекалено разточително да обядвате и да вечеряте в ресторант (или osteria) в град като Венеция. Сандвичите са добра идея, особено ако знаете къде може да опитате от най-добрите в целия град, ако не и в лагуната. А ако имате късмет може някоя неделя да попаднете на някое кампо по обедно време и там на специална цена да се предлага fritto misto с чаша шардоне за 10 или 12 евро в пласмасови чинии на открито.

Добре е да се знае, че ако двама души два дена вечерят в ресторант (или osteria) ще похарчат толкова пари, колкото ще им стигнат, за да се повозят около 40 минути с гондола и да си купят храна за две вечери (заедно с виното) от супермаркетите на Billa или Coop. Не че във Венеция има много супермаркети, но ако сте отседнали в bed &breakfast или в апартамент и разполагате с чинии, чаши, хладилник, тирбушон... e добре да разучите къде са тези супермаркети и вместо да ходите на ресторант, да напазарувате и вечеряте "вкъщи".

Съвършеният обяд на крак е в Ostaria dai zemei - гостилницата при близнаците, която съществува от януари 2006 г., а собствениците са двама братя близнаци, но най-много да видите зад бара само единия от двамата. А над бара, който е една дълга стъклена витрина с примамливи разноцветни неща за ядене, ще видите закачени и доста снимки на близнаци на всякаква възраст. Думата zemei "дземеи" е на венециански, италианската дума е gemelli. И ostaria (с "а" като втора гласна) изглежда също е на венециански диалект. Ясно е, че мястото се харесва на венецианците и именно един венецианец заведе една от приятелките ми там.
 

 

Ако идвате от кампо Сан Поло, след като минете покрай готическата тухлена фасада на  църквата Сан Апонал (затворена е за служби), трябва да внимавате като стигнете до една по-широка "улица", т.е. rio terrà, в края на която се вижда фасадата на църквата Сан Силвестро. На единия ъгъл пред вас е Ostaria dai zemei.
Не е трудно да откриете мястото, което е в сърцето на sestiere Сан Поло е, на няма и десетина минути от моста Риалто. Намира се точно на един ъгъл по пътя, който води от Риалто към кампо Сан Поло, там където Ruga Rialto се среща с един rio terrà, който отвежда към неокласическата фасада на църквата Сан Силвестро. Rio-то, което някога е текло срещу църквата и покрай лявата и страна е било заземено през 1845 г. Смята се, когато сегашната широка "улица" е била rio на днешния номер 1022 в палацо Валиер е живял Джорджоне, други обаче вярват, че живял в там, където сега е номер 1091. И на ъгъла при този rio terrà е "Остария даи дземеи".
Най-лесния начин да стигнете до тази ostaria - гостилница, която всъщност е бар с витрина с поне 20 вида сандвичи и добър подбор от вина, е да вървите от моста Риалто покрай Канал Гранде по Рива дел Вин, минавайки покрай външните маси на ресторантите по този бряг, наречен Riva del Vin "брега на виното", където не би седнал да яде никой венецианец, но затова пък на масите винаги има туристи, решили да хапнат край Канал Гранде, и когато стигнете докрая на Рива дел Вин, да свиете в безистена, на венециански sottoportego, който ще ви изведе на кампо Сан Силвестро, и оттам покрай църквата и после направо по широката улица, която свързва фасадата на църквата Сан Силвестро с пътя към кампо Сан Поло, по тази "улица", която някога е била rio, а сега е rio terrà ще стигнете до ъгъла където са няколкото външни маси без покривки на Ostaria dai zemei. Барът, защото това е повече бар, отколкото гостиница, въпреки името си ostaria, има два входа - единия към rio terrà Сан Силвестро, другия откъм Ruga Rialto. 

А вътре е барплота-витрина с малките апетитни сандвичета, които се консумират на крак. Отвън има две или три маси, но няма смисъл да сядате, две сандвчета (с канапе от франзела) се поглъщат бързо, още преди да свърши песента, която винаги се оказва идеален акомпанимент на избраното вино и двойка сандвичета. После може да и повторите или да опитате други два вида. Изборът, така или иначе, е голям.
Цените на различните вина са написани на черна дъска с тебешир, и може да се уверите, че чаша вино е по джоба на всеки. Аз обикновено си поръчвам "Каберне Франк", и ако случайно е свършило ми предлагат друго подобно. Бялото вино също е много добро и подхожда със сандвичите на рибна основа, с bacala mantecato (пасирана треска) с чесън или без чесън, там си заслужава да опитате и паниран цвят от тиква (ако има), и зеленчуковите кюфтенца от тиквички и патладжан, както и класическите с кайма. Звучат италианските евъргрийни (но не тези на "Рики е повери", Албано и Ромина, Тото Котуньо и Адриано Челентано, които се харесват в България), и удовствието става пълно когато човек разпознае някоя песен на Мина, Лучо Дала или на Орнела Ванони, която между другото има апартамент във Венеция... (А най-прочутата й песен, след като я включиха в саундтрака на "Бандата на Оушън" е L'appartamento.)

 

 

Снимките са от сайта www.ostariadaizemei.it

il giardino del palazzo Soranzo-Cappello

E' sucesso cosi' - ho deciso di entrare nel palazzo, ho attraversato in lunghezza il lungo portego dove non c'era nessuno e ho visto dalla parte interna della porta aperta che vedete nella penultima foto un piccolo mazzo di chiavi, credo con una o due chiavi nella seratura, mi son avvicinata e ho girato la chiave nella seratura, ho aperto la porta e sono uscita nel giardino di cui avevo letto e che avevo visto solo in foto di piccola dimensione. Non ho chiuso la porta dietro me perche' avevo paura che qualcuno poteva chiudere la porta a chiave e prendere l'ultima. Cosi' ho fatto queste foto avvicinandomi al portale aperto con HAdes e Persefona da destra, poi e' arrivato un ragazzo impegato che forse aveva visto la porta aperta oppure mi aveva vista nel giardino scioccato che ci sono entrata ed io gli ho detto "avevo letto di questo giardino, non c'era nessuno a cui chiedere il permessoq ho visto la chiave nella seratura, l'ho girata e sono entrata..."