Ние излизаме покрай него в един благословен от септемврийското слънце ден и тогава палацето (не, palazzo) Стерн за първи път ми се вижда прекрасен, няма и помен от неоготическия му фалш, който дотогава, всички предишни пъти, когато съм минавала край него с vaporetto ми е бъркал в очите. Този ден той ми се струва изискан без да е лишен от достолепие и докато безпирно го снимам ми изглежда толкова хубав, точно такъв, какъвто трябва да е изглеждал преди почти един век и на Мадам Стерн.
петък, 29 октомври 2010 г.
Palazzo Stern
Ние излизаме покрай него в един благословен от септемврийското слънце ден и тогава палацето (не, palazzo) Стерн за първи път ми се вижда прекрасен, няма и помен от неоготическия му фалш, който дотогава, всички предишни пъти, когато съм минавала край него с vaporetto ми е бъркал в очите. Този ден той ми се струва изискан без да е лишен от достолепие и докато безпирно го снимам ми изглежда толкова хубав, точно такъв, какъвто трябва да е изглеждал преди почти един век и на Мадам Стерн.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
C'est un très beau palais qui mérite l'attention que vous lui avez portée avec ces superbes photos. AnnaLivia, sur son blog "Mes Carnets Vénitiens", lui avait consacré une passionnante série d'articles, il y a quelques mois.
ОтговорИзтриванеAnne
Yes, Anne,
ОтговорИзтриванеI know AnnaLivia's passion for palazzetto Stern :)