Passaparola: Fidelio
Ragazze ignude e uomini ricchi in mantello e maschere, veneziane ma anche picassiane. con un'autorità quasi vescovile al centro. L'orgia è un termine usato nel cinema per la prima volta nella Dolce vita del grande Fellini. Parola esotica che conserva la sua carica trasgressiva. Ma qua sarà mortuaria. Kubrick qui mostra l'imposibilità, il rifuito dell'amore: il bacio è sempre tra due mascherati, è un bacio finto.
Маската на Пулчинела ще да е била любимата на Тиеполо
L'italiana di Picasso, la maschera di Rossana Molinatti al Carnevale 2001
L'italiana di Picasso in stile del primo cubismo, Zurigo, Fondazione E.G. Bührle.jpg)
L'italiana o La fioraia di piazza di Spagna, Collezione Marina Picasso, dipinto da Picasso nello studio di via Margutta che prese in affitto durante le otto settimane trascorse a Roma nel 1917.jpg)
Pablo Picasso, l'Italiana, The Hakone Open-Air Museum
специално за моя приятел Кирил Василев, за да му покажа как ми звучи поезията от втората му стихосбирка и как бих искала да ми звучи от третата
няма да пиша къде се намират тези неща и какво точно представляват произведенията от които са вдъхновени, аз не съм виждала с очите си нито едното, нито другото, но К. е виждал първото
по Одилон Рeдон, ако това изобщо е транскрипцията на български на този френски художник символист роден през 1840 година в Бордо
e specialmente per Anna Livia la maschera ispirata da uno dei più belli quadri di Giorgio de Chirico dal 1946, Ettore e Adromaca
и специално за скъпата ми приятелка Х. 
любимата ми картина на Магрит от 1964, която е в частна колекция
ето отново специално за Райна маската носена от Росана Молинати на карнавала през 2003
ето и акварела на Густав Моро "Венеция" послужил за вдъхновение
при посрещането на Марк Антоний, с двама придворни от свитата си които ги има и в фреската на Тиеполо
Rossana Moltinatti, che ha fatto dell'Arte la ragione della sua vita
можете да видите другите й маски, реплики на картини в различните години на Венецианския карнавал на 
Наградата за най-хубава маска на карнавала тази година печели групата от 16 pantagane - типичните венециански плъхове - дошли от Англия (не става ясно плъховете ли, групата или и двете)
Questa maschera protettiva, fu ideata da un medico francese Charles de Lorme nel 1500
не мога да се удържа и слагам тази снимка от представлението Il servitore in prova на венецианския театър Fondamenta Nuove, нашият скъп приятел Кристиан Ренцики е в ролята на Бригела.
две маски пред "Флориан" на площад Сан Марко от тазгодишния карнавал, снимката е на Френческа Фабрици 
ето я традиционната la baùta, накога носена и от мъже и жени и не само по време на Карнавала 
La gnaga („ла няга”) е една традиционна светла маска покриваща носа и горната част на лицето, придаваща му полу-женски, полу-котешки вид, носена някога предимно от онези младежи, които криели под нея своята хомосексуалност. Тази маска се съчетавала с женско облекло и който я носел по традиция имитирал гласа и поведението на жените. Така обикаляли из града, облечени da gnaga, „като кокотка” посещавали частните празненства и гостилниците, като някои си носели преметната през ръка кошничка с котенце, което мяучело и придавало на маската допълнителен шик и автентичност.
Днес гейовете по време на Венецианския карнавал не са маскирани като жени, а като транс-крале и на сюреалистния андрогинен вид, който добиват с прекрасните си карнавални маски и костюми, скриващи напълно пола, възрастта или цвета на кожата може да завиди всяка drag queen и истинска принцеса.
Струва ми се, че Коломбина е това, към което се стремят повечето жени (готвачка в кухнята, дама в обществото на мъжете и, предполага се, к.ва в леглото). Маската й (ако въобще има такава, защото в живота тя се подвизава само с грим), дрехите й са красиви и тя умее да ги използва като свое оръжие. Коломбина си слага маска, не за да се скрие, а да привлече вниманието, да предизвика, да накара някой да си фантазира. На вид е сладуранка, но съвсем не е невинна, тя е родена манипулаторка и дръзка авантюристка, знае как да се хареса и как да получи онова, което иска.
Най-известният от тези образи е Арлекино, умният добър слуга, понякога по-умен и от господата, на които служи, далеч по-забавен и находчив от тях, духовит или пък просто смешен той е безкрайно симпатичен с шарения си костюм от разноцветни кръпки, с засмяната черна маска, която покрива горната част на лицето, челото и носа, и с дървената си тояжка, която често му се налага да използва като тупалка. Понякога е в двойка с Арленина (която му е лика-прилика и даже носи същия костюм), друг път флиртува или е вече мъж на Коломбина, която го върти на пръста си, непрекъснато го увещава да й подарява разни неща, като междувременно флиртува с всички други.
Бригела е маска, малко по-късна от Арлекино. Името му идва от „briga”, дума за кавга, сплетня, свада, и се предполага, че е голям сплетник и кавгаджия. Като слуга е хитър и находчив и успява да се се сдобие с най-доброто в най-заплетените и парадоксални ситуации. Маската му е тъмно зелена, а зеления цвят на райета или квадрати е отличителен за костюма му. Костюмът му завършва една бяла барета. За разлика от Арлекино движенията му са по-сковани, не толкова необуздани и причудливи.
Пулчинела има неаполитански произход, винаги е влюбен и гладен, фигурата му напомня за градските смешници, онези които са свиквали да разсмиват всички останали, защото ако не го правят и без друго всички ще им се присмиват. Маската му е черна, с малко издължен и закривен нос, дрехите му са бели и не съвсем по мярка, има висока бяла шапка, изкуствена гърбица и корем. 
Панталоне е типично венецианския персонаж, това е старият търговец, богат и уважаван, или на ръба на фалита, и в двата случая безскрупулен и доста стиснат. Отличителния цвят на костюма му е червен, носи черни чехли, а черната му маска му с дълъг извит като клюн нос е с изражение на скъперник, който дори когато печели изглежда така сякаш губи.
Пиеро е карнавална маска, най-вероятно с френски произход, ако се съди името (Pierrot). Поява се във Венеция през ХVІІІ век, по времето когато френския е „салонния език” в града и може да се срещне и в наши дни на карнавала. Пиеро е името на онзи тъжен френски клоун с широки бели дрехи с големи черни копчета отпред, с бялата надиплена яка и бяла маска, на която често има и една сълза. Пиеро е романтичен и меланхоличен. Мързелът му пречи да се движи като другите герои, със сигурност обаче е по-интелигентен от повечето от слугите, често критикува грешките на господарите и изпълнява възложените му задачи наобратно, но не от глупост, а защото му се струват неуместни. Вместо вечеря винаги би предпочел една серенада под прозореца на своята любима, сигурно и затова е толкова бледен и слаб под широката си дреха.
