l'inizio del Rio Novo che confluisce nel Canal Grande

Ecco dove vanno quelli in piedi e quelli seduti


Quello che è rimasto dell'ex monastero "Santa Chiara" oggi è diventato "Hotel Santa Chiara", di tre stelle. Forse dovrei fare una lista degli alberghi che una volta erano monasteri. Se la facevo, cominicato con "Santa Chiara". Da qui si vede e il nuovo ponte "di cristallo" detto Calatrava o della Costituzione dal quale avevo fatto le due foto precedenti.



e voltandoci verso Nord Nordovest (come il titolo del film con Cary Grant) si vede il ponte verde di metallo "Santa Chiara" o del Monastero che segna l'inzio del Rio Novo





Ponte dei Tre ponti, visto dal Ponte del Prefetto o Papadopoli. Non sono mai andata in quella direzione.

il nuovo Ponte Calatrava o della Costituzione

Eccoci arriviamo il 3 novembre, decisi di andare a piedi fino al nostro b&b in calle Gabriella. La dicesione dipendeva dal tempo, faceva bel tempo e non ci rechiamo a percorrere il nuovo ponte "di cristallo".



Ето ни, пристигаме отново на 3 ноември, решени да отидем пеша до нашия b&b на calle Gabriella, която свършва при Rio dei Mendicanti. Решението зависеше от времето, а времето е хубаво, така че се отправяме към новия мост над Канал Гранде, проектиран от Сантяго Калатрава и затова наричан моста "Калатрава", открит за минаване последните 15 минути на 11 септември 2008 година.



стъкло и бял камък от Истрия, от който са направени много от представителните сгради във Венеция, моста Риалто (построен между 1588 и 1591) и моста при гарата наречен "Скалци" (през 1934)



парапети от стъкло и corrimano (лента за поставяне на ръката като при ескалаторите, не, не се движи) от бронз, обаче бронз от третото хилядолетие, приятен на пипане




И след снимките от моста, поглед назад към слънцето клонящо към залез, чиято светлина ухажва красотата на Венеция, по начин по който едва ли е ухажвала кой знае колко други градове в хилядолетната си история



Ето и една снимка от предишното пристигане, през септември, когато се качихме на vaporetto при Piazzale Roma и минахме под новия мост вместо по него. И друг път бях виждала долната част завита с платнища, предполагам извършваха някакви укрепителни работи. Дали пък няма да направят нещо като лифт за инвалидите там? Това последното изглежда са някакви мои фантасмагории, но не съвсем безпочвени, помислили са и за тях и се очаква да направят адаптация.



И една снимка от вечерната ни разходка с vaporetto през лятото, вечерта на неделята на Реденторе, след като бяхме хванали края на вечерната служба в "Сан Дзакария"





И идва време да си тръгнем, след четири ноември дни във Венеция, отново по същия мост, но сутринта в 11, а пристигнахме в ранния следобед към 4

il Quarto ponte sul Canal Grande

La storia

Fino al 1850, il Canal Grande era oltrepassato solamente dal ponte di Rialto: nel giro di dieci anni gli austriaci realizzarono due ponti in ferro, uno davanti alle Gallerie dell'Accademia e uno di fronte alla stazione ferroviaria, definiti entrambi dai veneziani "orridi bislunghi" per la forma che li caratterizzava. I due ponti in ghisa, oltre ad essere notevolmente deteriorati dal salso, condizionavano eccessivamente la navigazione sul canal grande, così furono entrambi sostituiti tra il 1934 e il 1938, rispettivamente dal ponte provvisorio in legno all'Accademia e dal ponte degli Scalzi realizzato interamente in pietra d'Istria, entrambi su progetto dell'ingegnere Eugenio Miozzi (1889-1979), all'epoca a capo della Direzione Lavori e Servizi pubblici del Comune di Venezia.

Nel tempo, l'eccezionale sviluppo del turismo internazionale ha condotto spesso l'attenzione sul centro lagunare da parte dei più noti e famosi progettisti: si sono così interessati alla progettazione nella città lagunare (senza che alcunché sia mai andato in porto) Le Corbusier, Louis Kahn, Frank Lloyd Wright e più recentemente Alvaro Siza.



Il progetto

Nel 1997 il famoso architetto scultore ed ingegnere Santiago Calatrava regalò alla città di Venezia il progetto esecutivo per un quarto ponte sul Canal Grande di collegamento tra l'area di arrivo a Venezia (Piazzale Roma) e la zona della stazione di Santa Lucia. Calatrava è autore di altri ponti famosi, come ad esempio il Puente de la Mujer di Buenos Aires, il Puente del Alamillo sul Guadalquivir e l'Oberbaumbrücke di Berlino.

Il progetto mostra un ponte dalla forma arcuata con una campata di 81 metri, larghezza di 6 metri alla base e 9 al centro per un’altezza di 10 metri al culmine; la struttura è in acciaio, i pavimenti in vetro, pietra d'Istria e Trachite Grigia Classica di Montemerlo. Anche i parapetti sono in vetro, con corrimano in bronzo


Battesimo e apertura

Il sindaco ha proposto di chiamare l'opera dell'architetto spagnolo "Ponte della Costituzione" e di ribattezzare Piazzale Roma (toponimo assegnato in epoca fascista) con il nome dell'antifascista ed europeista Silvio Trentin, notando però le difficoltà conseguenti al mutamento di un nome fortemente radicato e conosciuto.

In precedenza il sindaco Massimo Cacciari aveva proposto in sede di Consiglio Comunale il nome di Ponte de la Zirada dato che il ponte si trova in corrispondenza della curva iniziale del Canal Grande, anticamente denominata zirada in dialetto veneziano (a poca distanza si trova infatti la chiesa di Sant'Andrea della Zirada, ora sconsacrata e completamente inglobata nel terminal automobilistico di Piazzale Roma). La proposta ricalca quella che era la volontà dell'Amministrazione Comunale negli anni trenta[7] di chiamare il campo di fronte alla Stazione di Santa Lucia Campo de la Zirada, ma durante il periodo fascista si preferì dare un nome che richiamasse la centralità del potere, per cui prese il nome che tutti ormai conoscono, veneziani e turisti, di "Piazzale Roma". Dopo la posa in opera dei conci del ponte erano circolate altre ipotesi sul nome, tra cui Ponte delle Due Sante, in riferimento al nome delle due fondamenta unite dal ponte, quella di Santa Chiara e quella di Santa Lucia; Ponte Sabbadino, in onore del Proto che nel XVI secolo concepì l'idea di un nuovo ponte sul Canal Grande all'incirca nella stessa collocazione).

Il 4 settembre 2008 il sindaco Cacciari ha annunciato che, con decisione presa all'unanimità dalla giunta, il ponte si chiamerà "Ponte della Costituzione".

L'apertura del ponte è avvenuta alle ore 23:44 di giovedì 11 settembre 2008.

Il testo è tutto preso da Wikipedia italiana corpeso i titoli delle sezioni, la foto è dal sito di Comune di Venezia per la conferenza stampa, mi dà fastidio che la parte più alta della cupola di San Simeone Piccolo è tagliata. La fotografia è stata scattata dai garage.

http://it.wikipedia.org/wiki/Ponte_della_Costituzione

Quindi non è stato solo Ezra Pound a parlare dell' "Era" dei fascisti in colegamento con il ponte dell'Accademia. Se ne parla ancora a Venezia e il sindaco Massimo Cacciare voleva che cambiasse anche il nome di Piazzale Roma.

Ponte degli Scalzi

Ho trovato queste due belle foto d'estate, dal sabato del Redentore quando siamo arrivati a Venezia dopo una notte a Verona e usciti dalla porta della stazione "Santa Lucia" siamo stati inglobati dall'atmosfera della festa. Dio mio, che arrivo! Ho fatto una foto dal ponte degli Scalzi e abbiamo continuato a camminare a piedi con le valigie a ruote.



Намерих тези две летни снимки, от пристигането ни през юли, за празника на Реденторе след една нощ във Верона. Като пристигнахме на гарата във Венеция, още преди това като навлязохме по моста на Свободата, построен в лагуната, вече знаехме какво ни очаква, бяхме го преживели веднъж и очаквахме да попаднем още щом излезем от вратата на гарата под властта на омагьосващата Венеция. Очаквахме го, но то ни изненада, надмина всичките очаквания, атмосферата на празника ни засмука, so to say.



Due anni fa, il ponte degli Scalzi era, in ordine di tempo, l'ultimo dei ponti costruiti sul Canal Grande. Per l'inaugurazione della stazione ferroviaria gli austiaci volevano un ponte vicino alla stazione "Santa Lucia" presa il nome della chiesa demolita per la costruzione della stazione. La prima strutura in ferro, come era in ferro e quella di fronte all'Accademia era sostituita nel 1934 dal ponte in pietra d'Istria, esguito sy progetto di Eugenio Miozzi, lo stesso ingeniere che vinse il corcorso per il ponte dell'Accademia. Il ponte dell'Accademia però rimase in legno per molti anni prima di essere rafforzato con una costruzione di sotto in acciaio negli anni 80. E così è arrivato il tempo e dell'ultimo ponte "di cristallo" che collega la stazione con il piazzale Roma, detto "della Costituzione" alias Calatrava dal nome del suo archietetto. Oggi se si arriva in autobus dall'aereoporto si percorre il nuovo ponte di Calatrava e da lì si vede anche il ponte degli Scalzi, preso il suo nome dalla chiesa con la facciata barocca, (unica a Venezia) in marmo di Carrara.

Допреди две години моста при гарата наречен "Скалци" по името на църквата, срещу която се намира беше последния, трети, от мостовете над Канал Гранде по времето на построяването си. Сега обаче е гарата е свързана с Пиацале Рома с последния четвърти мост, открит през септември 2008 година и наречен "Мостът на Конституцията" или на Калатрава по името на неговия архитект. Така, че мостовете над Канал Гранде вече са четири, а най-новият някои наричат и "кристалния" защото парапетите му са прозрачни от изключително прозрачно и устойчиво стъкло. Все пак, онези, които пристигат във Венеция с влак и излизат през вратата на гарата ще видят първо "стария мост" или белият каменен мост при гарата, наричан от венецианците "Скалци" заради названието на църквата срещу която се намира, някогашната църква на босоногите кармелити, в която е погребан последния дож на венецианската република, отстъпил пред улитиматума на Наполеон Бонапарт. Мостът при гарата е бил постоен по време на австрийското управление през 1858 и е бил желан заради откриването на гарата "Санта Лучия" (наречена така на името на църквата, която била разрушена, за да се изгради на нейно място гарата). Първият мост е бил от желязо, материал широко използван във втората половина на ХІХ век. През 30те години на ХХ век е железния мост, поставен от австрийците е бил заменен от каменния мост изграден по проект на инжинера Еудженио Миоци (същият, чийто проект е спечелил и конкурса за новия мост при Академията). Мостът при гарата обаче е бил реализиран от бял камък от Истрия и е бил открит през 1934 година. Арката е с дължина 40 метра, а височината му е почти 7 метра. Не знам, защо, но той е последното нещо, което ми е хрумвало да снимам там. Обикновено като съм пристигала Венеция така ме е зашеметявала, че там при гарата просто съм снимала онова, което виждам пред себе си.



Направих тази снимка когато си тръгнахме първия път през септември 2008, бяхме взели от vaporetto от Фондаменте Нуове и с линия 42 минахме по канала на Канареджо, след което излазохме на Канал Гранде. Всъщност никога не съм си тръгвала с тъга от Венеция, защото съм знаела, че ще се върна. Тогава обаче не предполагах, че ще се връщам толкова често.



Върнахме се през лятото, за празника на Реденторе, третата неделя на юли, а билетите бях взела още през февруари. Останахме пет нощи във Венеция и в деня, когато трябваше да се качим на автобуса за Местре ми примъчня още щом видях превозните средства с гуми и ауспуси. Бях си наумила да спестим от последните две нощувки и предпоследната нощ спахме в Местре, а последната в Тревизо, за да разгледаме на сутринта града преди да се качим на самолета. Именно в неделята, след мръкване се качихме на vaporetto (имахме двудневни карти за водния транспорт) и тогава направих тази снимка след 8 вечерта. Не си тръгвахме, а само се разхождахме. Същата вечер седнахме при пианиста на кампо Санти апостоли.



През септември се върнахме и се качихме на vaporetto на пиацале Рома, седнахме най-отпред на седалките през капитанската кабина и направих доста снимки по Канал Гранде. Вече познавах повечето палаци и единствения дискомфорт бяха няколкото капки дъжд, които ме стреснаха някъде преди Риалто и на два пъти ми прекъснаха фотосесията.



И ето ни отново през ноември. Пристигнахме в един великолепен ден, венецианската светлина ни обгърна и бяхме щастливи като никъде другаде.



Този път минахме по новия мост на Конституцията, който аз обичам да наричам "кристалния", а някои наричат "Калатрава" по името на архитекта му. Дотогава дори не си и бяхме тръгвали по него.



От новия мост на Калатрава, наречен "Мостът на Конституцията" се вижда белият мост при гарата, на който всички венецианци казват "Скалци" по името на розовата църква с барокова фасада от карарски мрамор срещу която се намира. Беше вълнуващо пристигане.
Вървяхме пеша, аз правех снимки, а вече стигнали пред "Скалци" (и Иво казва на църквата и на моста така) аз се качих на моста, за да направя и оттам няколко снимки.



На запад, слънцето бе превърнало водата на Канал Гранде в ослепително огледало, заслепяваше ме, но въпреки контражура щракнах няколко пъти.

ponte di Rialto come si vede dal vaporetto e da altri punti di vista

Mi ricordo che emozione provavo prima di vederlo per la prima volta e dopo dieci anni dopo per rivederlo per prima volta di nuovo. Mi ero scordata che dal vaporetto dopo l'incurvazione sta il rinascimentale palazzo dei Camerlinghi non si vedeva tutto. Si vedo per un po' e non proprio tutto e subito poi si passa sotto. Succede in modo veloce soprattutto se si fanno anche delle foto.

Мостът Риалто както се вижда от vaporetto и др. места


Така ще видите моста Риалто, когато го приближите с vaporetto, при положение, че сте заели най-хубавите седящи места пред капитанската кабина


Снимка от фонадментата пред Палацо деи Камерлинги, който е точно преди моста Риалто вдясно и е един от първите palazzi в цяла Европа, построен по времето на дожа Андреа Грити (известен от портрета на Тициан), някога там са били офисите на данъчните, днес там се помещава Сметната палата.


Eто го и вечер когато отраженията на светлините играят във водата. Това е единствената ми сполучлива снимка, направена последната ни ноемврийска вечер във Венеция.


Светлините на Рива дел Вин, на десния бряг една ноемврийска вечер когато се прибирахме към хотела в Канареджо с vaporetto.


Под червените тенти вдясно са външните маси на на лошите ресторанти във Венеция, в които сядат само най-глупавите туристи. Гледката от моста обаче е фантастична особено в ден като този. Това е деня след "Потопа", направих я на тръгване. Тръгнахме си с багажа, през Риалто и натам към Фрари и Пиацале Рома, където в 11.10 се качихме на автобуса за летището в Тревизо. Беше 17 септември.


ето една част от моста Риалто, която се вижда от края на Riva del Vin, брега на виното, както е наречен десния бряг на Канал Гранде след Риалто.

Ponte di Rialto come lo abbiamo visto prima della festa del Redentore

Ma a che ora cominicia la festa del Redentore? Nel tardo pomeriggio? Verso sera? Quando verso le 5 e mezza siamo arrivati alla stazione abbiamo visto le barche noleggiati dai giovani, c'era la musica dallo sterio installato sulle barche e poi quando abbiamo raggiunto a piedi il ponti di Rialto abbiamo visto anche lì delle barche ferme e la gente che si divertiva e ballava. E poi le barche che andavano nel ritmo della musica verso la volta del Canal per prossegiure per il bacino di San Marco.

Мостът Риалто в навечерието на празника Реденторе

Мостът Риалто е един от символите на Венеция и един от най-известните в света. С впечатляваща си аркада той е издигнат там където е най-тясната част на Канал Гранде и където най-отрано е била заселена Венеция. За вида на предишния дървен мост на това място, за който може да се съди по една картина на Виторе Карпачо и за различните проекти в началото на ХVІ век, сред които били и проектите на Якопо Сансовино и Андреа Паладио и за сегашния мост построен между 1588 и 1591 по избрания проект на Антонио Да Понте ще пиша някой друг път. Днес се замислих как да представя за първи път в този блог моста Риалто и реших да го покажа такъв какъвто го видяхме събота в късния следобед на 17 юли, когато пристигнахме във Венеция за празника на Реденторе. За разлика от предишния път, не се качихме на vaporetto, a тръгнахме пеша (с багажа ни на колелца) от гарата, по моста Скалци и после през сърцевината на двата сестриери Санта Кроче и Сан Поло, които се намират на десния бряг на Канал Гранде излязохме на моста Риалто.




Минали отсреща на левия бряг на Канал Гранде, вече в сестиере Сан Марко видяхме две от големите лодки наети от младежи, които щяха да посрещнат фоерверките в нощта на Реденторе (Изкупителя, но също и Спасителя) в залива на Сан Марко. Когато пристигнахме при гарата имаше много повече такива лодки, на които се събираха младежи облечени в поръчани за празника фланелки с надпис Redentore 2009, повечето с бира в ръка, а от стереото качено на лодките дънеше техно. Вълната на празника ни бе заляла още в мига, в който бяхме излезли от вратата на гарата.




Бързахме да се отправим към хотела, където да оставим багажа и поехме по Рива дел Карбон и Рива дел Феро, някогашния бряг на въглищата и на желязото, по левия бряг покрай Канал Гранде към мястото където щяхме да завием към кампо Манин.



Ето как се виждаше моста Риалто оттам откъдето минавахме за кампо Манин, покрай Ка Фарсети, някога може би дома на Дандоло, преди да стане дож на 84 години, а днес заедно със съседния палацо Лоредан - една от двете сгради на Кметството. През юли бяха сложили един самоделен зелен трасперант или банер "Да подкрепим момчетата от Техеран".



Оставили багажа в хотел "Чентауро" и видели на рецепцията един от най-красивите венецианци, наричан от мен впоследствие Biondo Veneziano заради цвета на косите му, но и заради цялостното му излъчване бързо се отправихме отново към Риалто, за да наблюдаваме оттам преминаването на лодките с младежи.

Мостът на Академията Ponte dell'Accademia

Мостът на Академията е първият по ред над Канал Гранде, от Сан Марко в посока към гарата и Пиацале Рома. Ако пристигате във Венеция по Канал Гранде и сте тръгнали от Пиацале Рома, той е четвъртия и последния над Канал Гранде и за разлика останалите три моста е дървен (впоследствие подсилен с метална консттрукция).
За първи път е свързал двата бряга на Канал Гранде през 19 век и първоначално е бил железен, тъй като е бил поставен в момента на максималното използване на желязото. Свързва сестиере Дорсодуро с централния сестриере Сан Марко от 1854, но с първите десетилетия на ХХ век и новите конструктивни технологии е бил обявен конкурс за нов мост срещу Галерията на Академията. Проектът, който спечил конкурса през 1933 година, впоследствие не бил реализиран. Но необходимостта от построяването на нов мост на това място останала и така била изградена леко извитата дървена конструкция, която трябвало да е временна. Само, че проекта на инжинера Еидженио Миоци, реализиран от дърво през 30 години, останал и през 80те години на ХХ век, по-точно през 1985 моста на Академията бил заменен с идентична конструкция от дърво подсилена със стоманена конструкция отдолу. В песен LXXVI на Езра Паунд става дума за този мост, по който той е трябвало да мине, за да занесе коректурите на първата си стихосбирка при печатаря през 1908 година. Паунд споменава "старата грозотия", като визира първия мост при Академията и след това the new bridge of the Era, новия мост от фашистката ера (днес казваме от 30те години без пропагандни или исторически нюанси). Паунд е преминавал много пъти този мост защото в късните си години до смъртта си през 1972 година той е живял в сестриере Дорсодуро и дървения мост пред Академията е бил именно онзи мост през който е стигал пеша до Сан Марко.



Сега, когато гледам тези снимки съм под влиянието на Езра Паунд и мисля за стиховете от песен LXXVI за момента, в който той е стоял на кампо Сан Вио и се е канел да премине от другата страна, "в голямото гето" по моста на Академията и да задейства издаването на първата си стихосбирка при издателя. Та Езра Паунд е седял там, където е дървото, където е откритото пространство към водата, вдясно, там е мястото където Рио ди Сан Вио се среща с Канал Гранде. А снимката, разбира се, е направена от Моста на Академията, от където се разкрива един от най-хубавите изгледи към Венеция. Виждала съм много снимки направени от него (далеч по-хубави от тази) и много хора, които позират на него. С Иво дори сме се снимали взаимно с две двойки японци, с първите през септември 2008, с вторите през юли 2009. Тези взаимни снимки са много приятни, те са нещо като споделяне на щастието. Японците в Италия са всеотдайни в снимките и отзивчиви, освен това са ненадминати в кадрирането.



това се оказа единствената снимка, която съм му направила от vaporetto, през всичките четири когато бяхме във Венеция сме се снимали на него, но всъщност единственото място, от което се сетих да снимам самия мост бе от площадката на стълбището на палацо Кавали Франкети (през стъкло)

from Canto LXXVI by Ezra Pound

sht/I chuck the lot into the tide-water?
le bozze "A Lume Spento"/
and by the column of Todero
sht/I shift to other side
or wait 24 hours,
free then, therein the difference
in the greet ghetto, left standing
with the new bridge of the Era where was the old eyesore
Vendramin, Contarini, Fonda, Fodecho
and Tullio Romano carved the sirenes
as the old custode says: so that since
then no one has been able to carve them
for the jewel box, Santa Maria dei Miracoli,
Dei Greci, San Giorgio, the place of skulls
in the Carpaccio

from Canto LXXVI by Ezra Pound



трябва ли да хвърля във високата вода
коректурите „А Lume Spento” –
или от колоната на Тодeро
трябва да мина от другата страна
или пък да изчакам 24 часа
свободен след това, тогава разликата
в голямото гето, от лявата страна
с новия мост на Ерата, където бе старата грозотия
Вендрамин, Контарини, Фонда, Фондако
и Тулио Романо изваял сирените
както стария пазач каза: така, че оттогава
никой не е могъл да ги извае
в кутията за бижута Санта Мария деи Мираколи
деи Гречи, Сан Джорджо, мястото с черепите
и Карпачо

от Песен LXXVI на Езра Паунд
прев. Иво Хаджийски