le colonne di S.Marco e S.Teodoro

in un mattino verso le 8 ai primi di novembre 2009

4 foto di Alain Hamon and The Tourist official trailer

Няколко снимки направени от Ален една вечер на piazzеtta с acqua alta, по време на снимките на филма "Туристът" с Джони Деп и Анджелина Джоли в началото на април тази година когато палацо Дукале и църквата Сан Марко са били специално осветени.

Click here to see the original post by Alain Hamon, lundi, 5 avril 2010 La piazzetta de San Marco, l'acqua alta, The Tourist.

© photo by Alain Hamon

© photo by Alain Hamon

© photo by Alain Hamon

© photo by Alain Hamon

Photocredit: DESTINATION VENICE

Click here to see The Tourist - Official Trailer 2010

Gran Caffè Chioggia or Joseph Miotti is the best!

photo by Jana

Това е кафето с външни маси на piazzetta и с гледка водата и Палацо Дукале. Казва се „Гран Кафе Киоджа” и се намира под аркадите на Библиотека Сансовиниана между двата входа на библиотеката.

photo by Jana

Там свири и любимия ми бенд, чийто водач е гологлавия цигулар (както и саксофонист) Джоузеф Миоти, който преди няколко сезона свиреше на подуима пред „Куадри”. В интернет все още се продават записи на „оригиналния оркестър на Гран Кафе Куадри” с Джоузеф Миоти на първата цигулка.


През септември 2008 той вече свиреше с нов оркестър пред кафето на piazzetta. The Italian Style Quartet. (Открих ги в MySpace)


Послуша ли ги човек само минута там на piazzetta, веднага усеща, че са съмишленици. Някои вечери свирят предимно джаз, тогава са облечени с бели ризи и са с черни вратовръзки, а цигуларят (Joseph Miotti) и акордиониста (Omar Francescato) са с духови инструменти.


В Youtube са качени много техни изпълнения, но да ги слушаш на живо е несравнимо. На всичките ми снимки когато Йозеф Миоти е с цигулката е винаги с черна риза. Човек може да разпознае мелодии като „Раrla più piano” и друга филмова музика на Нино Рота и Енио Мориконе (мъжът ми се зарадва много щом чу темата на Клаудия Кардинале от „Имало едно време на Запад”).


The Italian Style Quartet

Band Members:

Joseph Miotti – Violino
Cornel Oprea – Pianoforte
Omar Francescato – Fisarmonica
Piero Antonello – Contrabasso

Във вечерта преди фойерверките за празника на Реденторе, когато всички гледаха да заемат по-близки места до водата те продължаваха да свирят и ми напомниха за оркестъра на „Титаник”. През ноември там вместо The Italian Style Quartet имаше само една пианистка, а подиумът бе закрит от страната на piazzetta с шатра и музиката от пианото бе само за онези, които щяха да седнат на външните маси под аркадите на Библиотеката. В първите дни на ноември това бе и единственото място на Сан Марко където имаше жива музика.

le belle foto di Jana

fatte tutte con il cellulare

Canaletto's "Capriccio" with the Four Horses

Canaletto, "Capriccio" with The Horses of San Marco in the Piazzetta, 1743
Oil on canvas, 108 x 129,5 cm
Royal Collection, Windsor

This painting is signed and dated 1743. It is one of the series of sopraporte that Canaletto painted on commission from Joseph Smith. The horses are normally positioned on the raised center section of the facade of the cathedral of San Marco. Canaletto has placed them on the forecourt, near Piazzetta, setting them on high pedistals and with a set of steps beneath.

The gilded bronze horses of San Marco are one of the great treasures of Venice. They are thought to be ancient, although their precise origin and date remains a matter of scholarly debate. It appears they were taken from Constantinople when the city was sacked by the Venetians in 1204.

In the 1740s the horses were above the loggia at the entrance to San Marco. They were only removed from this position in 1798 when Napoleon's troops overtook the city and were then taken to Paris, but returned to Venice in 1815.

The dramatic arrangement of these horses on pedestals is entirely fictional. It is possible that it is intended to convey the frustration felt by many at not being able to study the horses properly above the loggia. For example, the Neo-classical sculptor, Antonio Canova (1757-1822), suggested that they should be set either side of the entrance to the Doge's palace so that they could be seen to better advantage.

Source: Web Gallery of Art
http://www.wga.hu/index1.html

la colonna del Todaro in granito color rosa

Il mio amore per il granito è legato alle sculture egizie che ho vidi ai musei vaticani, è una storia che cominciò con una scena di pazzia, vedendo una sfinge in granito grigio volevo farle delle foto per ricordo ma una spagnola che aveva una borsa rossa si era appicicata a quella sfinge estremamente bella ed attraente, la sfinge silenziosa con i tratti di faraone sconosciuto, non la maledetta spagnola che non si allontava mentre la giuda del loro gruppo parlava, parlava ed io ero quasi impazzita, per foruna c'era Mr Y. che riuscì a calmarmi. Poco dopo scopriì anche il granito color rosa sempre lì nel museo ezigio in Vaticano, da allora il granito mi emoziona un sacco, ma le due colonne in piazzetta dovevo vederle bagnate dalla pioggia, allora il loro granito brillava e il loro colore emergeva, ne ho fatto tante foto con la pioggia, questa però l'ha scattata in una giornata di sole.

Biblioteca Sansoviniana

Отвън е Библиотека Сансовиниана, защото сградата (безспорен ренесансов шедьовър) е проектирана от Якопо Сансовино, отвътре е Библиотека Марчана, защото е посветена на евангелиста Марко, светецът покровител на града от 829. В края на предишната година, на 31 януари 828 мощите му са донесени в града, изигнат сред лагуната и са посрещнати подобаващо, с една "помпозна процесия" са внесени в църквата Св. Теодор, до тогавашния Палацо Дукале, който със сигурност е бил по-малък и с друг вид, но се е намирал на мястото на сегашния. Внесени в църквата на тогавашния покровител на града, Св. Теодор, те били поставени под главния олтар. В този исторически момент венецианците трябвало да изберат нов покровител на града, защото градът им вече можел да се похвали с реликвите не на кой и да е светец, а на евангелист Марко. Св. Теодор, старият покровител на града издигнат на архипелага от острови в лагуната, си имал църква посветена на него, но не и реликви, които да пазят спомена за него и които да привличат поклонници. Неговите мощи пристигнали във Венеция чак през ХІІІ век, когато от църквата му не била останала и следа. В момента обаче, когато мощите на евангелиста Марко били донесени от Александрия в Египет от двама венециански търговци, единият от остров Торчело, другият от Маламоко, и били предоставени на дожа, никой вече нямал съмнения, че новия покровител на града трябва да стане именно Св. Марко Евангелиста и, че трябва да му се издигне църква, каквато той заслужава. И дожът се разпоредил да започне издигането на църква, достойна за него. А крилатият лъв, символа на Евангелист Марко през цялото средновековие в цяла Европа, станал от ХІV век символ на Венеция, на Civitas Venetiarum и се вее и днес на знамето на Венеция. А двата покровители на града, новия Св. Марко, чийто символ е крилатия лъв и стария Св Теодор, първия покровител на града са почетени с двете монолитни гранитни колони (една от сив гранит, а другата от розов) на малкия площад (piazzetta) между Палацо Дукале (на който на български казваме Двореца на дожите) и Библиотеката, проектирана от Сансовино и носеща името на Сан Марко.

Историята на самата библиотека също е интересна, при създаването й е намесен и Петрарка, на който Венецианската република предоставила един палацо с изглед към залива, в който да живее и в който му гостувал Бокачо, като уговорката била Петрарка да остави всичките си книги на Венеция, които да бъдат в основата на една обществена библиотека. Първоначално ценните ръкописи от тази библиотека се съхранявали в една от големите зали на Палацо Дукале, именно от страната на piazzetta. По-късно когато библиотеката била основана с дарението на кардинал Бесарионе, през 1537 започнало изграждането на сградата по проекта на Сансовино. Била завършена години след смъртта на архитекта, настъпила 1570 г. от Винченцо Скамоци между 1583 и 1588.
Чела съм някъде, че по време на изграждането й, заради едно срутване на покрива на голямата зала архитектът Сансовино бил подведен под съдебна отговорност и че приятелят му Тициан се застъпил за него и така Сансовино не бил вкаран в затвора, но това не съм го проверила лично в историческите книги. Чела съм за възхищението на Андреа Паладио от тази сграда, който я нарича най-богато и хармонично украсената сграда, която човек тогава изобщо можел да види.
Ако влезете да разгледате градския музей Корер (със същия билет от 18 евро за Палацо Дукале) ще минете накрая и през представителната зала, чийто таван е украсен с картини на художници, избрани от Тициан и Сансовино, сред които най-впечатляващият и днес е Веронезе.
Входът към самата библиотека е до кафе "Киоджа" или "Киеджа", кафето с оркестър на подиум отвън, и с маси на piazzetta. Четенето в библиотеката е безплатно, стига да си извадите карта за деня, да знаете какво да си поръчате и да разполагате с време за четене. Малцина от онези, които са прекарали дълги часове и дни в нашата национална библиотека "Св.св. Кирил и Методи", ще имат време и възможност да четат в Библиотека Марчана. Аз лично не знам колко дни трябва да остана във Венеция, за да мога да прекарам два или три часа в библиотеката. Досега винаги съм предпочитала да отида другаде. Но тази библиотека пълни душата ми, дори само като я гледам отвън. Затова и я наричам Библиотека Сансовиниана.

Забравих да кажа, че от 1907 залите й се простират и в съседната сграда, наречена Дзека, бившия монетен двор, където са били изливани т.нар. дзекини, това е общото название на паричните единици във Венеция, които в зависимост от стойността си и емисията си, са имали най-различни наименования.