думата fondamenta

fondamenta dell'Arsenale

Fondamenta е венециански тротоар, но долу вместо асфалтова лента има канал, повечето нямат дори парапети, от другата страна като при тротоарите във всички други градове са стените на сградите. Под плочите, с които са павирани тези крайводни тротоари наречени фонадамента са забити безчет дървени колове в дъното на каналите. Тициано Скарпа в книгата си „Венеция е риба” казва нещо от сорта “знай, че вървиш върху една обърната наопаки гора”. В мн.ч. според съвремената употреба на езика е fondamente.
Най-дългите и най-приятни за разходки са от двата края на града откъм южната част на лагуната покрай канала, който разделя Венеция от остров Джудека са „Дзатере”, Саловете, фонадмента посроена още по времето на дожа Андреа Грити, чийто портрет ни е оставил Тициан.
„Фонадменте Нуове”, както подсказва и названието им са от по ново време може би ХVІІ век и са от северната страна на лагуната. За разлика от тях „Дзатере”, „Саловете” имат и различни названия в отделните си части, една от които (няма я на картите) Йосиф Бродски е избрал за заглавие на прозаичната си книжка за Венеция “Fondamenta degli Incurabili” (на неизлечимо болните) по името на някогашния приют за неизличимо болни (познайте от коя болест). Мисля, че няма такава табела, но има мост с такова название.
Фонадмента се нарича и всеки тротоар край канал във Венеция, колкото и незначителна да е дължината му. Етимологията е ясна. Ще рече нещо здраво, стабилно, в основата на нещо, с една дума фуднаментално.

ponte del Diavolo e calle del Diavolo

Мостът на Дявола е пред палацо Приули (който сега е хотел) над рио ди Сан Проволо

а calle del Diavolo, уличката на Дявола сигурно е получила името си от моста, в нея няма нищо загадъчно или зловещо, не по-дълга от 30 метра, започва от моста и се среща перпендикулярно с calle dei Pretti, уличката на свещениците. Свързва пряко Fondamenta dell'Osmarin с Fondamenta di San Severo. Този път е едния от вариантите от Сан Марко или от Сан Дзакария да се стигне до кампо Санта Мария Формоза и кампо Санти Джовани е Паоло

Photocredit: Hotel Palazzo Priuli e

http://www.gpmeneghin.com/ponti/ponti.php

А защо са свързани с Дявола ще прочете в книгата ми за Венеция когато я напиша

помните ли Антонио от новелата?

Антонио Анджелини от Сиена, който си беше загубил ума по фламандката във Венеция от новелата на Пиетро Фортуни?

ето Calle de la Balota, където е живеела неговата фламандката,

те с месер Дзаноби отиват там първия път с гондола, сигурно дома й е бил някои от тези с воден вход откъм рио ди Сан Салвадор

"Анси визминаре?"

"Йо!"

Рonte de le Balote sopra al Rio di San Salvador

Photocredit:

http://www.gpmeneghin.com/ponti/ponti.php

Calle dei Botèri две улици в различни сестриери

За начало ето едва снимка през зимата на Calle dei boteri in sestiere di San Polo

© photo by Daisuke Ido

Както вече споменах Calle dei Bot(t)eri, улица на бъчварите има и в сестриере Сан Поло, малко след рибния пазар тя извежда до Канал Гранде почти срещу Ка д`Оро, другата е в Канареджо, пада се успоредна на Фондаменте Нуове и там на номер 5115 ще видите имената на Тициано Вечелио по латински маниер и благородническия му герб (титлата му е дадена от Карл V). Кой знае защо италианския гид на Touring Club Italiano твърди, че ако тръгнете от Фондаменте Нуове по Calle del Fumo, улицата на Дима или пушека (която за беда на картите в началото си при северната част на лагуната е дадена като Calle dei Buranelli, улицата на тези от Бурано) и свиете на дясно в първата пресечка ще се озовете на campo Tiziano (няма го на никоя карта, явно така наричат въпросната Calle dei Botteri, улица на бъчварите в най-широката й част) ще видите дома на Тициан (в гида твърдят, че е на номер 5182-83, но на снимката, която направих през септември 2008 се вижда номер 5115). Домът, който никога не е бил дострояван така и не се вижда от високия зид. Бил е издигнат заедно със зида през 1527 и се счита, че Тициан е живял там в продължение на 45 години. Аз не се предоверявам на карти и пътеводители. Мога да пиша на Матео, собственика на хотел "Вечелио" и guest house "piccolo Vecellio" да ми обясни защо е това разминаване с номерата, но то едва ли е толкова важно, тъй като къщата на Тициан се разпознава веднага. Не се посещава, нито може да се види как изглежда зад зида.

Тук думата ми беше за еднаквите названия на улиците в различни сестриери, виждала съм да се повтарят имената и на Calle della Madonna, уличката на Мадоната (тези със сигурност са повече от две) и на Calle degli Albanesi, уличката на албанците.

Така е защото тези наименования на венецианските улички (или пасажи или проходи, още не съм намерила точното съотвествие на думата) са се получили по естествен начин, а не са измислени и сложени от градската управа.

И както може да видите венецианците, които са ги писали тези табели на бял фон с черни букви двойните съгласни в стандартния италиански са ги нямали за нищо.

а ето какво се вижда от другата страна на левия бряг на Каналe Гранде - Ка д`Оро

.

е dall'altra parte del Canal Grande c'è la Ca d'Oro

calle Gabriella където е Almoro

Алморо е старо венецианско мъжко име, а Габриела е международно женско

нашата calle Gabriella

в деня когато пристигнахме през ноември и чакахме "човека", който собственикът на "Алморò" изпрати да ни настани

calle Gabriella на една снимка от сайта с мостовете на Венеция направена от насрещния мост над навеса за лодки на болницата по протежинието на Фондамента деи Мендиканти, това разбира се е любимия ми рио деи Мендиканти, на просещите (монаси) основали манастира и след това и болничния приют. Мостчето над навеса за лодки на някогашния приют на Сан Ладзаро деи Мендиканти се вижда на първата снимка.
На тази от интернет ми харесаха цветовете.

и една снимка на нашата calle Gabriella, най-добре осветената в цяла Венеция (заради ремонта и скелето около една съседна на нашата сграда) във вечерта когато се върнахме от Торчело, Мурано и Бурано. Тези от лодката са работници, които спряха на малкото пристанче и когато след 10 минути ние заобиколихме вече измазваха отвътре съседния вход

думата calle

Calle е типичната венецианска тясна уличка, приличаща по-скоро на проход между зидовете. Буквално означава утъпкан път и названието е останало от времето, когато тези пътища или по-скоро пътеки не са били павирани с каменни плочи, а са били от утъпкана пръст. (Спомням си как Гьоте се оплаква от венецианската кал, чиито пръски разяждат всичко и съсипват дрехите) Думата calle в женски род, а множественото число е calli. Съществуват още две наименования за тези венециански проходи и излази между зидовете на сградите, които може да видите изписани на белите табели с черни букви по стените. Ruga буквално означава бръчка, а ramo – клон. „Бръчката” обикновено е извита, а „клона” свърза две „пътеки”. Широчината им варира от две-три метра като някъде може да достигне и по-малко от метър. Ако е по-широка от четири метра се нарича сalle larga (larga ще рече широка). А ако е доста дълга това съответно е отразено и в табелата calle longa на венециански или на стандартен италиански calle lunga (дълга), зависи колко е зачитал традицията онзи, който пръв е изписал табелата на съответното място.

Имам намерение да изредя някои от най-тесните calli (в мн.ч. тук) във Венеция. За една от тях знам от Тициано Скарпа и книгата му "Венеция е риба", за друга от сайта на един ресторант в сестиере Сан Поло, една трета ми посочи Иво, като минахме край нея, не знам дали ще открия назнанието й. Ще кажа, че не съм минавала досега по някоя от най-тесните, една от тях със сигурност е успоредната на нашата calle Gabriella, смаяхме се като я видяхме колко е тясна, от calle della Testa преди calle Gabriella, не изпитах никакво желание да се мушна в нея. Сега обаче съжалявам. Като се замисля не съм се впуснала да изследвам нито една calle, все бързах нещо друго да видя..

Тук ще покажа първо Calle del Fumo, уличката на Дима (или пушека), в дъното й се вижда зида на гробищния остров Сан Микеле, ние спахме една нощ в piccolo Vecellio (вдясно), но от другата страна видяхме едно ателие със стари печатарски преси, там бих желала да си поръчам визитки, ще поискам да ми напишат под името scrittrice bulgara e veneziana d'adorazione или само scrittrice писателка e basta



и последната calle където беше хотел "Леонардо", в който бяхме отседнали за две нощи

г-н Рикардо Силва от хотела бе така добър да ми даде някои пояснения на думата màsena, която на венециански диалект се оказа машина и се използва даже за машина за кафе, но наименованието си въпросната calle според него бе получила от някаква машина в металоизливането в тази част на сестиере Канареджо, дейност съсредочена някога там от която еврейския квартал получил наизванието ghetto - гето. Но с историята на думата гето и шествието и по света ще се занимая друг път.