Mais de quelle fenêtre cette photo a-t-elle été prise?

mi domanda Anne ed io pensavo subito della monofora gotica nella prima foto, ma il portale verso la calle sormontato dal "fiore" di Niccolò Romanello con uno degli angeli portascudi più belli di Venezia l'avevo preso da una delle finestre della pentafora (eranto tutte aperte quel giorno di luglio 2009, ero andata al bagno e poi dalle finestre l'ho visto abbellito dal sole del primo pomeriggio, era l'ultimo giorno del nostro soggiorno allora a Venezia)

   

di sotto sul mosaici simili a quelli di San Marco c'erano delle barche (costruite apposta) con schermi che rapresentavano l'acqua di un artista contemporaneo il cui nome non ricordo ma posso controllare.  

Quel giorno tutte le fineste di Ca' d'Oro che si potevano aprire erano aperte, è stata una visita indimenticabile.  http://venezia-emilia.blogspot.com/2010/04/ca-doro-nel-giorno-nel-quale-labbiamo.html  

L'angelo con lo stemma dei Contarini di Ca' d'Oro

Se volete vederlo in tutta la sua magnificenza dovete visitare la galleria di Ca' d'Oro in un giono di sole, nel pomeriggio. Questa foto l'ho fatta nel luglio 2009, poi mi è successo di fotografarlo ancora una volta, l'anno scorso a settembre di sotto in una mattinata grigia senza sole, sembra privo dalla metà della sua bellezza.

Flood (photo by Outlaw Pete)

© photo by Peter Brotherton alias Outlaw Pete

All rights reserved.

Speaking Outlaw Pete:
Night shot as the Grand Canal overflows into the Ca d'Oro during Venice's floods.

Outlaw_Pete's photostream on Flickr

i leoni guardie sugli angoli dei balconi di Ca' d'Oro

No, non sono alati, sono normali, sempre sui balconi laterali, quelli aggettanti delle monifore lateriali, di norma di stile gotico.
Questi sono i leoncini guardie di Ca' d'Oro.

i leoni sotto i balconi di Ca' d'Oro

Ca' d'Oro e Giorgio Franchetti (Episod 3)

През 1894 г. съдбата най-сетне се оказала благосклонна към Ка Д’Оро, тъй като я купил един истински просветен аристократ, не само по потекло, но и по дух. Това бил един барон от Торино на име Джорджо Франкети, човек с голяма култура, чувствителен и отдаден на любовта си към изкуството.


Той, както свидетелства един от неговите приятели Габриеле Д’Анунцио, започнал задълбочена работа по възстановяването и реставрацията на Ка Д’Оро. Новият горд и същевременно покрусен притежател на Ка д`Оро се занимавал всекидневно с подовата мозайка на приземния етаж, която искал да заприлича на тази в църквата „Сан Марко”. Дори Д’Анунцио, който често търсел компанията му на няколко пъти бил принуден да реди парченца порфир и серпентин в гипсовата основа.


Голямата заслуга на Джорджо Франкети била, че се опитал да възстанови Ка Д’Оро в оригиналния й вид, като събирал с упорство от антикварните магазини на цяла Европа онова, което Медуна, архитектът нает от балетната дива преди тридесетина години бил изхвърлил. Първо успял да си възвърне прекрасната vera da pozzo за дъждовна вода от ателието на Джовани и Бартоломео Бон.


После реконструирал парче по парче външната стълба и портала към уличката наречена Calle di Ca’ d’Oro с прекрасния релеф на Николо Романело, поставил отново всички елементи по фасада, които междувременно били махнати, реконструирал атриума в първоначалния му вид и зазидал прозорците, които архикетът Медуна бил отворил според прищевките на балерината.


Целта на Джорджо Франкети била да създаде идеалното място където да подреди своята колекция от произведения на изкуството, колекция в която и до днес най-големия живописен шедьовър е един гол Свети Себастиан пронизан със стрели на Андреа Мантеня, а най-скъпоцения мрамор е двойния портрет на младите съпрузи, излязал изпод длетото на Тулио Ломбардо. Барон Франкети бил откупил и свалените фрески на Джорджоне и Тициан от външните стени на Фондако деи Тедески, които и сега могат да се видят в портегото на втория етаж на Ка Д’Оро. Св. Себастиан със стрелите на Мантеня и сега сега да специално отреденото му място от Джорджо Франкети в дъното на първия piano nobile и мястото създава усещането за частен параклис в църква. Мисля си, че именно пред него е прекарал последните си часове Джорджо Франкети. Баронът се погрижил след смъртта му неговата колекция от произведения на изкуството, заедно с Ка Д’Оро да станат собственост на Италианската държава и до днес в някогашната „къща от злато” е част от колекцията на Джорджо Франкети.


Баронът завършил живота по колкото мъчителен, толкова и красив начин. Самоубил се през нощта на 18 декември 1922 г., след като измъчван от болките на една неизличима болест предпочел сам да сложи край живота си и днес прахта му почива под порфирената колона, поставена над мозайката във вътрешния двор, мозайката, която сам в продължение на часове много дни бил редил.


поглед към eдна съвременна инсталация в приземния портего от гостуващата в Ка` Д`Оро изложба ACQUA ВОДА


Fabrizio Plessi, L'enigma degli addii, Ca' d'Oro 2009

Note sui proprietari vari di Ca' d'Oro (Еpisod 2)

Щрихи към различните собственици на Ка` Д`Оро (преди появата на Джорджо Франкети, чието име носи днес художествената галерия в Ca' d'Oro)

Всички тези собственици на части от Ка` Д`Оро довели до плачевно състояние къщата и така през 1802 г. някой си Джакомо Пеци, човек на сделките, закупил една по-голяма част от нея като „полуразрушена”, успявайки да влезе във владение една през 1808 г. Не след дълго Ка д`Оро била продадена на Моизе Конелиано, който пък на свой ред я продал през 1846 г. на руския принц Александър Трубцой, който искал да я подари на една известна балерина от онова време, Мария Талиони, по която напълно си бил загубил ума, и разбира се й направил този подарък, за да се радва на благоволението й.
Тази Талиони, която триумфирала във венецианския балетен театър „Гало” досещ името на църквата в непосредствена близост до него Сан Гало имала безмерен успех в две балетни постановки „Дъщерята на Дунав” и „Ловът на Диана”, но се славела и като истинска „колекционерка” на палаци по Канал Гранде. Когато руският принц й подарил Ка` д`Оро тя вече притежавала палацо Джустиниан Бузинело при църквата Сан Апонал, Палацо Корнер Спинели при сегашната спирка на vaporetto Сант`Анджело и Палацо Джустиниан Лолин между църквите Сан Самуеле и Сан Видал. За нея получаването на Ка Д’Оро било като сбъдване на най-голямата й мечта, но за приказния дом построен в средата на ХV век от Марино Контарини, вече били настъпили тежки времена. Танцуващата „дива”, в желанието си да го реставрира ангажирала един нашумял архитект, който се прочул с повторното изграждане на операта „Ла Фениче” след един опустоштелен пожар в първата половина на ХІХ век. Тази архитект, родом от Ферара, на име Джовани Батиста Медуна се развихрил като истински Атила в Ка Д’Оро. Не питаел никакво уважение към изработеното с толкова любов от старите майстори Раверти и Бон или просто следвал прищевките на новата господарка на дома, разкарал „брокатената” vera da pozzo (кладенец за събиране на дъждовна вода) от червен веронски мрамор, разрушил откритата стълба в двора, махал мрамори, капители, сменял подовите настилки, дори отворил нови прозорци на фасадата. Истинската катастрофа, която свила сърцата на всички любители на архитектурата. А балерината „рециклирала” материал от Ка д`Оро, за да разкрасява другите си владения по Канал Гранде. Времето обаче неумолимо летяло и тя се пренесла в небесните селения, след като преди това се била разделела с няколко от своите палаци по Канал Гранде.
В последните десет години на ХІХ век маркиз Таволи купил Ка Д’Оро и за престиж дал под наем там два апаратамента. Първият прочут наемател бил Помпео Молменти, автор на една внушителна „История на Венеция в частния живот” и сенатор на Кралство Италия. В другия апартамент се настанила прочутата Анина Морозини, сред чиито поклонници бил и германския император Вилхелм ІІ.

(следва продължение)


гледката към Канал Гранде в едната и в другата посока (изток и запад) от лоджата на втория етаж на Ка` Д`Оро

la loggia del primo piano della Ca' d'Oro

dove nel 1422 lavorò el mastro tagiapie(t)ra Matteo Raverti, l'autore anche della scala esterna nel cortile. Sappiamo il suo nome grazie al padrone e commitente della Ca' d'Oro, Marino Contarini chi la volle costriure ed ornare tra il 1421 e il 1443.

Лоджата на първия етаж на Ка` д`Оро където през 1422 г. е работил майсторът каменоделец Матео Раверти, автор и на външната стълба във вътрешния двор, за чиято съдба има какво да се разкаже. Знаем името на майстора, защото собственикът и поръчител на "Златната къща" Марино Контарини си водил бележки кого наема на работа и какво му възлага.

Ca' d'Oro (Episod 1)

Някога хората минавали по най-важния воден път на Венеция са имали възможността да се радват на позлатата, която красяла фасадата на този приказен венециански дом, златото от който е останало само в названието – Ка Д’Оро, знатната къща, къщата от злато. Днес очите ни са остават в плен на изключителната й украса от бял и розовеещ мрамор. На времето френския художник Джовани Шарли(е) направил позлата на камените топки от мерлатурата на върха й, по малките лъвове пазачи застинали в двата ъглъла на балконите и на химерите по върховете на арките над прозорците. Днес можем само да си представим играта на светлината, която допринасяла за това Ка Д’Оро да се счита за едно от чудесата на готическата архикектура в цяла Европа. И без златните орнаменти днес фасадата притежава съвършена хармония между рисунък и материя, линия и декорация, изцяло облицована с полихромен мрамор, а вечер в наши дни е осветена с поставени на ключови места прожектори, за да изпъква красотата на беломраморните й дантели в мрака на нощта.


Ка д`Оро в юлския петъчен ден, когато влязохме в нея.

Забежете отворените прозорци на стаята на първия piano noblie вляво от лоджата на първия етаж, защото следващите снимки са направени от тази стая същия ден.



Историята на Ка Д’Оро е дълга около 450 години. Човекът, който я поръчал бил Марино Контарини, богат и просветен вененециански търговец, който решил да я построи на един терен собственост на съпругата му най-вероятно между 1421 и 1443 г. Той си водел най-грижливо бележки за всички извършени работи и затова знаем, че пред 1422 г. там работел майстора каменоделец Матео Раверти (автор на откритата стълба във вътрешния двор и на прекарасната лоджа на първия етаж) и че от 1424 г. работели също Джовани и Бартоломео Бон (баща и син), които се заели с работата по украсата на колонадата на приземния етаж,довършили фасадата и дантелената корона на покрива, уникална по рода си във Венеция. Тяхно дело е и една vera da pozzo за събиране на дъждовна вода във вътрешния двор от червеникав веронски мрамор. Там работил и Николò Романело, който се погрижил за капителите на колоните от лоджата на втория етаж и четирите капители за прозорците на първия етаж. През 1431 г. цялата фасада била облицована с мрамор и точно тогава бил нает и френския художник Шарли, който позлатил "короната" на покрива от бял камък от Истрия, арките и корнизите на лоджите, добавил за контраст и черен цвят във фона и оцветил в червен цинобър зъбците на корниза. Гербът на Контарини бил изписан със злато и ултрамарин. Мебелировката била завършена през 1432, годината в която Леонардо Контарини, синът на Марино, се оженил за Франческа Морозини. Но разкрасителните работи продължили още няколко години. Приказният дом бил напълно завършен когато 54-годишния Марино, останал вдовец се оженил отново за Лучия Корнер, от която имал друг син на име Пиетро. Наследниците на Ка Д’Оро били много, и през 1791 г. собствеността над дома била разделена между братята Молин, Джироламо Дзулиан, Карло Антонио Донà Деле Розе, Джовани и Пиетро Вениер и Антонио Дзено.

(следва продължение)

la loggia del secondo piano della Ca' d'Oro

Лоджата на втория етаж на Ка` д`Оро с една съвременна работа от гостуващата тематична изложба AQUA Вода. Не видях името на автора, но затова пък се знае, капителите на колоните са дело на Николò Романело в средата на ХV век.







Anche qui mi sento in dovere di scrivere "by Courtesy of" quel simpaticissimo signore custode nel portego al secondo piano nobile di Ca' d'Oro. Devo dire che anche quello nel primo piano nobile era un amore. Le opere che facevano parte della mostra che aveva come oggetto l'ACQUA non si potevano fotografare (chi le voleva nell'archivio di immagini doveva comprarsi il catalogo) ma il custode è stato gentilissimo di permettermi di fare delle foto nella loggia facendo finta di non accorgersi che prendevo anche l'opera fatta di pesci e collocata lì.

Calle dei Botèri две улици в различни сестриери

За начало ето едва снимка през зимата на Calle dei boteri in sestiere di San Polo

© photo by Daisuke Ido

Както вече споменах Calle dei Bot(t)eri, улица на бъчварите има и в сестриере Сан Поло, малко след рибния пазар тя извежда до Канал Гранде почти срещу Ка д`Оро, другата е в Канареджо, пада се успоредна на Фондаменте Нуове и там на номер 5115 ще видите имената на Тициано Вечелио по латински маниер и благородническия му герб (титлата му е дадена от Карл V). Кой знае защо италианския гид на Touring Club Italiano твърди, че ако тръгнете от Фондаменте Нуове по Calle del Fumo, улицата на Дима или пушека (която за беда на картите в началото си при северната част на лагуната е дадена като Calle dei Buranelli, улицата на тези от Бурано) и свиете на дясно в първата пресечка ще се озовете на campo Tiziano (няма го на никоя карта, явно така наричат въпросната Calle dei Botteri, улица на бъчварите в най-широката й част) ще видите дома на Тициан (в гида твърдят, че е на номер 5182-83, но на снимката, която направих през септември 2008 се вижда номер 5115). Домът, който никога не е бил дострояван така и не се вижда от високия зид. Бил е издигнат заедно със зида през 1527 и се счита, че Тициан е живял там в продължение на 45 години. Аз не се предоверявам на карти и пътеводители. Мога да пиша на Матео, собственика на хотел "Вечелио" и guest house "piccolo Vecellio" да ми обясни защо е това разминаване с номерата, но то едва ли е толкова важно, тъй като къщата на Тициан се разпознава веднага. Не се посещава, нито може да се види как изглежда зад зида.

Тук думата ми беше за еднаквите названия на улиците в различни сестриери, виждала съм да се повтарят имената и на Calle della Madonna, уличката на Мадоната (тези със сигурност са повече от две) и на Calle degli Albanesi, уличката на албанците.

Така е защото тези наименования на венецианските улички (или пасажи или проходи, още не съм намерила точното съотвествие на думата) са се получили по естествен начин, а не са измислени и сложени от градската управа.

И както може да видите венецианците, които са ги писали тези табели на бял фон с черни букви двойните съгласни в стандартния италиански са ги нямали за нищо.

а ето какво се вижда от другата страна на левия бряг на Каналe Гранде - Ка д`Оро

.

е dall'altra parte del Canal Grande c'è la Ca d'Oro