Ca' d'Oro (Episod 1)

Някога хората минавали по най-важния воден път на Венеция са имали възможността да се радват на позлатата, която красяла фасадата на този приказен венециански дом, златото от който е останало само в названието – Ка Д’Оро, знатната къща, къщата от злато. Днес очите ни са остават в плен на изключителната й украса от бял и розовеещ мрамор. На времето френския художник Джовани Шарли(е) направил позлата на камените топки от мерлатурата на върха й, по малките лъвове пазачи застинали в двата ъглъла на балконите и на химерите по върховете на арките над прозорците. Днес можем само да си представим играта на светлината, която допринасяла за това Ка Д’Оро да се счита за едно от чудесата на готическата архикектура в цяла Европа. И без златните орнаменти днес фасадата притежава съвършена хармония между рисунък и материя, линия и декорация, изцяло облицована с полихромен мрамор, а вечер в наши дни е осветена с поставени на ключови места прожектори, за да изпъква красотата на беломраморните й дантели в мрака на нощта.


Ка д`Оро в юлския петъчен ден, когато влязохме в нея.

Забежете отворените прозорци на стаята на първия piano noblie вляво от лоджата на първия етаж, защото следващите снимки са направени от тази стая същия ден.



Историята на Ка Д’Оро е дълга около 450 години. Човекът, който я поръчал бил Марино Контарини, богат и просветен вененециански търговец, който решил да я построи на един терен собственост на съпругата му най-вероятно между 1421 и 1443 г. Той си водел най-грижливо бележки за всички извършени работи и затова знаем, че пред 1422 г. там работел майстора каменоделец Матео Раверти (автор на откритата стълба във вътрешния двор и на прекарасната лоджа на първия етаж) и че от 1424 г. работели също Джовани и Бартоломео Бон (баща и син), които се заели с работата по украсата на колонадата на приземния етаж,довършили фасадата и дантелената корона на покрива, уникална по рода си във Венеция. Тяхно дело е и една vera da pozzo за събиране на дъждовна вода във вътрешния двор от червеникав веронски мрамор. Там работил и Николò Романело, който се погрижил за капителите на колоните от лоджата на втория етаж и четирите капители за прозорците на първия етаж. През 1431 г. цялата фасада била облицована с мрамор и точно тогава бил нает и френския художник Шарли, който позлатил "короната" на покрива от бял камък от Истрия, арките и корнизите на лоджите, добавил за контраст и черен цвят във фона и оцветил в червен цинобър зъбците на корниза. Гербът на Контарини бил изписан със злато и ултрамарин. Мебелировката била завършена през 1432, годината в която Леонардо Контарини, синът на Марино, се оженил за Франческа Морозини. Но разкрасителните работи продължили още няколко години. Приказният дом бил напълно завършен когато 54-годишния Марино, останал вдовец се оженил отново за Лучия Корнер, от която имал друг син на име Пиетро. Наследниците на Ка Д’Оро били много, и през 1791 г. собствеността над дома била разделена между братята Молин, Джироламо Дзулиан, Карло Антонио Донà Деле Розе, Джовани и Пиетро Вениер и Антонио Дзено.

(следва продължение)