събота, 15 май 2010 г.

Ritrovamento dei resti di san Marco

В друга своя картина Тинторето разказва как е открито тялото на Св. Марко в Александрия. В тази картина повече от сюжета прави впечатление умелото предаване на перспективата. В интерпретацията на Тинторето светецът по чудо се появява в гробницата и сам показва на венецианците кое е неговото тяло. (Такава, повтарям е версията на Тинторето, историкът Мартино да Канале от втората половина на ХІІІ век разказва случката по по друг начин.) В своята „История на изкуството” Ернст Гомбрих е описал и анализирал тази картина и аз сега не ще импровизирам, а само ще цитирам тук (с едно малко разместване и сравнителен превод от българското и италианското издание) написаното от него:
Тинторето изглежда е чувствал, че колкото и несравним да е Тициан като живописец на красотата, неговите картини търсят повече да се харесват, отколкото да вълнуват, че в тях няма достатъчно движение и драматизъм, за да накарат големите събития от библейската история и от свещените легенди да оживеят истински пред нас. Прав или не, Тинторето решава да разкаже тези истории по различен начин, да внуши на зрителя трепета и напрежението на епизодите, които изобразява и той наистина умее да грабне, да завладее зрителя. На пръв поглед картината изглежда някак объркана и като че ли обърква и нас. Вместо главните действащи лица да са подредени отчетливо в изобразителната плоскост, както е у Рафаел, ние проникваме в дълбочината на странно сводесто помещение.

Tintoretto, St Mark Working Many Miracles,1562-66
Oil on canvas, 396 x 400 cm, Pinacoteca di Brera, Milan

В левия ъгъл висок мъж с ореол е вдигнал ръка, сякаш за да попречи на нещо, което става пред очите му – и ако проследим жеста му, ще видим, че е отправен към сцената, която се разиграва високо под свода от другата страна на картината. Там двама мъже спускат надолу един труп, изваден от гробница, а трети човек с чалма им помага, докато в дъното някакъв човек с факла се опитва да разчете надписа на друг саркофаг. Тези хора очевидно ограбват катакомба. Един труп лежи простран в странен ракурс върху килим, а до него е коленичил достолепен на вид стар мъж в скъпи одежди и го гледа. В десния ъгъл група жестикулиращи мъже и жени гледат с почуда и изумление светеца – защото фигурата с ореола сигурно е светец. Вгледаме ли се по-внимателно, ще видим, че той държи книга: това е евангелист Марк, светецът-покровител на Венеция. Картината разказва за пренасянето но мощите на Св. Марко от Александрия (станал град на "неверниците" мохамедани)във Венеция (където за тях ще бъде построена прекрасната църква посветена на евангелиста Марко). Мъжът, който е коленичил в знак на благодарност и преклонение, е поръчителят на картината [Томазо Рангоне] – член на братството, поръчало картината (отново Скуола Гранде ди Сан Марко, откъдето в периода 1562-66 са поръчали на Тинторето три картини, разказващи за чудесата на Св. Марко). Според легендата Св. Марко бил епископ на Александрия и бил погребан в една от тамошните катакомби. Когато групата венецианци проникнали в катакомбата с благочестивата задача да намерят тялото на светеца, те не знаели в коя от многобройните гробници се намират скъпоценните мощи. Но Св. Марко внезапно им се явил и им посочил своите тленни останки. Този именно момент е избрал Тинторето. Светецът заповядва на хората да не претърсват повече гробниците, тялото му е намерено, то лежи в нозете му, озарено от светлина, и неговото присъствие вече върши чудеса: отдясно един човек, обладан от бяс, се гърчи, а злият дух тъкмо излиза от устата му във вид на струйка дим.

St Mark Working Many Miracles (detail)

Няма съмнение, че тази картина се е сторила доста екцентрична на съвременниците, тя сигурно ги е смаяла с резките контрасти на светлина и сянка, на близост и далечина, с липсата на хармония в жестовете и движенията. Но те трябва скоро да са осъзнали, че с по-обичайни средства Тинторето не би могъл на създаде впечатление за нещо свръхестествено и тайнствено, разиграващо се пред очите им. За тази цел той дори жертва топлата и мека красота на колорита – това най-гордо завоевание на венецианската живопис, на Джорджоне и Тициан.

2 коментара:

  1. This painting was executed for the hall of the Scuola Grande di San Marco with three other canvases (now in the Gallerie dell'Accademia, Venice).

    A masterpiece of Tintoretto's full maturity, this painting is a profound expression of his originality. It creates a lyric spectacle out of extreme disquietude. In fact, it expresses a visionary notion that borders on the hallucination, and in this way the scene of the stealing of the body becomes a meteoric display. A memorable image is created that has the impact of a clap of thunder at a witches' ritual.

    It has recently been shown that this picture does not, as was long assumed, show the rediscovery of the body of St Mark on June 25, 1094, but various miracles of healing worked by the patron saint of Venice: he is depicted raising a man from the dead, restoring a blind man's sight, and casting out devils. As in The Miracle of the Slave, which he painted for the same location, Tintoretto illustrates the power of St Mark by placing the invisible guidelines of his construction of the perspective in the saint's outstretched hand. The donor Tommaso Rangone, who claimed great healing powers for himself, thereby making large sums of money, had his own figure painted kneeling humbly, but none the less wearing the magnificent golden robe of a cavalier aurato. Doge Girolamo Priuli had only recently bestowed the title of "Golden Knight" on him.

    ОтговорИзтриване
  2. the donor Tommaso Rangone = il commitente Tommaso Rangone = поръчителят Томазо Рангоне е коленичилият мъж в тържествена златиста одежда с широки ръкави.

    ОтговорИзтриване