The Miracle of St Mark Freeing the Slave by Tintoretto

Първото от тези платна, на което Тинторето разказва история свързана с Св. Марко евангелист, е отхвърлено поради екценричността си от поръчителите – венецианското светско братство (днес бих казали асоциация или фондация) Скуола Гранде ди Сан Марко. Тази картина прави художника за няколко дни знаменитост в града и всички са любопитни да я видят. Тинторето е нарисувал как Св. Марко се появява от небето и чудотворно спасява един християнски роб, отишъл да се поклони на мощите му в Александрия без позволението на господаря си, който обаче го настигнал в Александрия и за да го накаже, след като го оковал заплашвал да му счупи краката с чук. Точно в този момент докато робът лежи още гол на земята от небето се появава светецът, с появата му оковите се разчупват, виждаме как чука е отлетял от ръката на безсърдечния господар и събралото се множество на площада смаяно се отдръпва. Най-близко стоящите потресени се отдръпват, а тези които са по-назад се тълпят да видят какво става. Сюжетът разгърнат от Тинторето е разказан в „Златната Легенда” Legenda Aurea на Яков Ворагински (Jacopo da Varazze, 1230 – 1298), в която се разказва за това чудо на Сан Марко и от Скуола Гранде ди Сан Марко са поискали именно този епизод да краси една от стените на „школата”. Тук е мястото да кажа, че гръцката етимология на думата „школа” тръгва от място за събирания или събрания, т.е. за хора, събрани с определена цел на едно място.

Tintoretto, The Miracle of St Mark Freeing the Slave1548,
Oil on canvas, 415 x 541 cm, Gallerie dell'Accademia, Venice

Картината е с два източника на светлина, отгоре светеца, облян от божествена светлина, долу роба, чието голо тяло блести с отразената светлина на чудото и можем да забележим всички реакции на хората около тях, вирната в почуда брадичка на господаря, едно дете в прегръдките на жена, което се чуди какво става, поразява босото ходило на жената (колкото по-мръсно e, толкова е по-секси, ще кажат заклетите фетишисти), прекрасния гръб на онзи мъж с червена дреха, с ефект на втора кожа, (винаги ми се е искало да го погаля), прави впечатление и другия с ризница до него...

The Miracle of St Mark Freeing the Slave, 1548, detail
И накрая човек забелязва и естествената светлина в дъното на картината, където са маркирани някои архитектурни детайли от Чинкуеченто, както в историята на изкуството се казва целия ХV век.

E' il primo capolavoro di Tintoretto realizzato nel 1548. Una grande tela, commissionata da una delle più importanti confraternite della città di Venezia: la Scuola Grande di San Marco.

Le Scuole Grandi erano confraternite formate da cittadini benestanti veneziani. Sono chiamate "grandi" per lo splendore dei loro edifici e dei loro tesori interni.
La scuola rifiuta l'opera giudicandola troppo originale. Però con questo dipinto il trentenne Jacopo Robusti soprannominato Tintoretto (non per le varie tinte che usa e perché aveva il padre tintore di panni) ottiene i primi successi per procurarsi poi incarichi per edifici pubblici veneziani.
La tela dai grandi dimensioni raffigura un episodio della legenda di San Marco, il santo patrono della città lagunare. Uno schiavo cristiano va ad Alessandria d'Egitto, senza il permesso del suo padrone, per venerare le reliquie del santo. Al suo ritorno il padrone lo punisce minaciando di rompergli le gambe e cavargli gli occhi... Allora dal cielo appare San Marco che libera lo schiavo. La scena avviene sotto un pergolato, tra un edificio con colonne e un tempio prositilo, in una piazza. Al centro della composizione in terra si trova lo schiavo, in cielo apprare il santo. L'argomento è tratto da un episodio della Legenda Aurea di un certo Jacopo da Varagine. La folla attorno lo schiavo nudo in terra si muove, qualcuno guarda, qualcuno si tira indietro spaventato. Il colore nei primi piani è forte e diventa più debole sullo sfondo, per dare un senso di prospettiva. Il quadro ha al centro il volo del santo che apparso dal cielo provocando una seria dei gesti agitati intorno al corpo nudo dello schiavo.
Tintoretto si serve di una doppia fonte di luce: quella dal fondo illumina la scena in un'autmosfera naturale, quella dall'esterno esalta i corpi e i gesti dei protagonisti in primo piano.
Anche se era rifiutata dall'istituzione che la aveva richesta, quest'opera diventa la prima affermazione pubblica dell'artista. E' conservata nella Galleria dell'Accademia a Venezia dove l'ho vista due volte di certo ci ritornerò per rivedere e ammirare il vestito rosso una specie di "seconda pelle" del personaggio seduto di spalle a destra... Una delle schiene più belle che ho visto sia dipinte che dal vivo.