вторник, 18 май 2010 г.

Torre dell'Orologio Часовниковата кула


Часовниковата кула на площад Сан Марко се вижда и от водата когато минавате с vaporetto.


Оказа се, че срещу 12 евро може да се качите горе при двете бронзови фигури, които удрят камбаната. Ние сме виждали часовниковата кула от Камбанарията (вход 8 евро) и от терасата на църквата "Сан Марко" откъдето съм направила последната снимка в този пост (билета за музея на втория етаж в църквата е само 4 евро). Едва последният път през ноември открихме, че човек може да се качи и на Часовниковата кула (доскоро тя се реставрираше и тези посещения най-вероятно са възобновени от есента на 2009).


Минавайки под Кулата с часовника се навлиза в Мерчерие, Mercerie, търговските улички с бляскаво осветени витрини със сувенири и бижута. Вдясно, веднага след бара на ъгъла е магазина с обувките на Еmilio Pucci, малко по-натам не липсват и Gucci. Но най-вече има красиво стъкло от Мурано, маски, картини и дрехи. Именно от Merceria съм направила тези снимки, на които се вижда задната й страна. Една сутрин като отивахме към площад Сан Марко видяхме на връха й, там където двете бронзови мъжки фигури удрят камбаната да се веят дълги светли коси. Оказа, че се горе има група хора и докато си извадя фотоапарата от джоба те почти изчезнаха от полезрението ни. После разбрахме, че качването горе струва 12 евро, като става с предварително записване на касата на музея Корер (входа му е под тясното "Наполеоново" крило от архитектурната рамка на площад Сан Марко). Осъществява се на малки групи с гид. Доста е скъпо само за един изглед, но може би си заслужава да се види Венеция оттам. Ние го отложихме за следващия път.


Часовниковата кула е от северната страна на площада до първата представителна сграда, построена още през ХІІ за резиденции на министрите от правителството на Венецианската република, наречени Прокураторите на Сан Марко и добила сегашния си вид през 1532 г., когато бил добавен оше един втори етаж по проект на Якопо Сансовино. Пред аркадите на тази дълга сграда, наречена Старите Прокурации, Procuratie Vecchie ( която можем да видим и в картината с процесията на Сан Марко на Джентиле Белини, датирана 1496-50 г.) днес са масите на двете исторически кафета "Куадри" и "Лавена". По време на австрийската окупация, в "Гран кафе Куадри" ходели офицерите от авсрийската армия и тогава венецианското добро общество не стъпвало там, а всички интелектуалци се срещали в отсрещното кафе "Флориан" под аркадите на Новите Прокурации от южната страна на площада. И двес, конкуренцията изглежда ожесточена, ако наблюдавате внимателно оркестрите на подиумите пред две кафета. Между твърде близките "Куадри" и "Лавена" от страната на Старите Прокурации и Часовниковата кула, има съглашение, докато свирят от едното кафе, музикантите пред другото почиват. Споразумението е неизбежно, иначе ще се получи какафония и от звуци и никой не ще седне да пие кафето или коктейла си там.


Часовниковата кула е построена между 1496 и 1499 г. вероятно по проект на Мауро Кодуси (венециански ренесансов архитект, за който ще има още много да пиша, той е особено любим на Иво) и е била укрепена през 1755 г. от Джорджо Масари, който я обградил с двете крила от двете страни. 10 години вече, откакто ходя във Венеция (ехе, това звучи добре, но не е съвсем точно, тези ходения до Венеция в рамките на 10 години са състоят от посещение за 1 ден през 1999, когато цялата часовникова кула бе покрита с платнище, на което бе изрисувана съвсем точно, тридневно посещение през септември 2008 и три пътувания до там миналата година - през юли, септември и ноември 2009) и винаги по нея нещо се работи като някаква част от крилата й са покрити вече с бяло платно, така, че никога не съм могла да я фотографирам "като нова".


Първоначално човек като я види е замаян, и не може да осъзнае къде точно се вижда точния час. Добре, че беше Иво да ми го покаже, иначе аз кой знае колко дълго още щях да се взирам в циферблата без цифри, който показва лунните фази и движението на слънцето в зодиака. Така, че има ми правоъглниците на син фон от двете страни на статуята на Мадоната с младенеца, римското число от едната страна показва часа, арабското число от другата страна показва минутите. На всеки кръгъл час двете бронзови фигури на върха удрят с дълги чукове по голямата камбана между тях. Механизмът е забележителен, скулптура и механика в служба на точността. Всеки час е удрян по веднъж от двете фигури, така, че оттеква двойно, прекрасно е да е чуе и разпознае. Двете фигури са наричани I mori, маврите, всичко, което е тъмно на цвят във Венеция минава за moro, мавър. В италинския език дори брюнетките са наричат more, a mora освен брюнетка, тъмнокоса жена, означава и тъмна бира. Както съответно bionda, освен блондинка, се използва и за светла бира. Но да не се разсейвам, а нека ви разкрия, един друг много специален механизъм. На два специални празника в годината, правоъгълниците които показват часовете и минутите се превръщат във врати, и на всеки кръгъл час оттам излизат четири дървени фигурки, които минават пред Дева Мария с младенеца Исус и дават израз на преклонението си. Кои са тези персонажи. Първи излиза един ангел с тръба, който възвестява събитието с вдигане на златния си тромпет, след него се задават тримата влъхви, Re Magi, както ги наричат на италиански, царете от Изтока Мелхиор, Балтасар и вече не помня името на третия, които видели Витлеемската звезда, са дошли от далеч да се поклонят на новородения цар на небесата, минавайки през Девата те посягат да свалят короните и чалмите си и се прибират през другата вратичка, която през останалото време показва минутите. Това шествие се повтаря на всеки кръгъл час в дните на Богоявление и Възнесение, само два пъти в годината. След преминаването на ангела тръбач, който води шествието на влъхвите звука от ударите на големите бронзови Mori по камбаната горе са придружени от аплодисментите на туристите, които са долу на площада. Магическият театър, осъществен с прецизно замислен механизъм, за да възвести настъпването на всеки час, наистина си заслужава да бъде аплодиран. Фаусто, който ми разкри това представление, е заснел минаването на влъхвите, предшествани от ангела и аз ви съветвам да видите снимките в неговия Alloggi Barbaria Blog . Ако кликнете на снимките, за да ги увеличите ще видите как точно изглеждат фигурките и ще забележите нещо, което не се вижда с невъоръжено око, нишата, в която е бронзовата статуя на Дева Мария с бебето Исус е отпред с фина мрежа, за да остане недостижима за гълъбите, които дават своя принос за очарованието на площада.
Тази процесия може да се види само в деня на Epifania, Богоявление, на 6 януари и по време на празника Sensa, както е на венециански Възнесение, в ранната пролет, празник, който подобно на Великден всяка година се пада на различна дата. Ако по това време сте във Венеция ще видите и кратката процесия на влъхвите.


Всяка снимка на часовниковата кула показва часа, когато е направена, стига да потърсите римската и арабската цифра от двете страни на статуята на Мадоната с младенеца, точно над "балкончето", по което на всеки кръгъл час в дните на Богоявление и Бъзнесение минават ангела и влъхвите.


И накрая ето и снимката на Часовниковата кула от терасата на църквата Сан Марко, където са копията на четирите бронзови коня (оригиналните коне са вътре) в музея, някогашния matroneo, галериите на втория етаж, които са били предназначени за жените в по-ранните епохи, а днес са приели музея на църквата.

2 коментара:

  1. Страхотно описание! .... само като допълнение към него споделям сцената на часовниковата кула, която се разиграва към финала на любимия ми роман "Червенокосата" от Алфред Андерш (Die Rote, Alfred Andersch)

    ОтговорИзтриване
  2. да бе, Хринчи, бях я забравила тази сцена, а ти все за нея ми говориш, като отидем заедно във Венеция, ще се качим и ще те снимам до първия красив непознат, който се мерне, ти само си носи червената перука, с която искаше да пееш Хендел или Пърсел, не си спомням вече :)

    ОтговорИзтриване