Строежът на църквата Сан Марко започва през 829 г. с идеята да се издигне достойна църква за Марко Евангелиста, чието тяло било погребано в Алексанрия в Египет, където той бил основал църква, бил нейн първи епископ и предал богу дух през 68 година, както твърди официалната му биография, на 25 април, когато според църковия каледар и днес е неговия празник. В края на предишната 828 г. мощите му били задигнати от венециански търговци, които ги донесли във Венеция, за да осигурят на града чудодейната му подкрепа и гордостта от притежаването на толкова ценна реликва. Тази история е палела въображението на много художници, но аз тук ще се спра на художествените разкази на Джентиле Белини и Тинторето.
Gentile (and maybe Giovanni) Bellini, Oil on canvas, 347 x 770 cm, Pinacoteca di Brera, Milan
И ако Джентиле Белини ни показва как Сан Марко проповядва в Александрия в една доста любопитна картина от първата половина на ХV век, която може да се види в Миланската картинна галерия „Брера”, (пред която винаги съм се спирала и никога не съм забравяла още от първия път когато я видях преди десет години. Дотолкова ми се стори екзотична със измислените си сгради, в които се прокрадваше някаква алюзия с църквата Сан Марко) то този, който истински разгръща сюжета в няколко смайващи платна е Якопо Робусти, известен повече като Тинторето.
това платно е изумително... защо ми се струва, че е рисувано и от двамата братя Джентиле и Джовани Белини??, но може би бъркам с друга творба от този мащаб.... всъщност исках да кажа, че това е Александрия, Египет - чалмите, ориентализмът и най-вече меката светлина и голият градски декор, в който отсъства и листенце природа някак неусетно точно предава духа на самата Венеция. Платното е същинско бижу, видяла съм го и гарантирам 100% ;)
ОтговорИзтриванеда, Хринчи, твърди се, че и Джовани Белини има пръст в него и може би наистина е така, защото има нещо специално в него.
ОтговорИзтриване