Pope Alexander III and Doge Ziani in Venice, 14 cent. miniantureOrigins
Legend has it that thanks to a meeting between the Pope and the Emperor on Ascension Day in 1177, and to the Serenissima Republic's diplomatic efforts to bring peace, the Pope bestowed many privileges on the city (the use of the sword, the candle, the seal, ensign, curial seat, silver trumpets, and the concession of an indulgence to Saint Mark on Ascension Day).
This included the act of "marrying the sea", as a sign of Venice's domination at sea and official recognition of the Republic's predominance. The Doge of the Serenissima used this rite to demonstrate the Republic's dominion in the gulf. The doge and his entourage embarked on the Bucintoro. On reaching the mouth of San Nicolò port, the Doge threw a gold ring into the sea.
Празникът Сенса (Възнесение на венециански, Sensa е на венециански диалект италианската дума Ascensione, която означава Възнесение) някои твърдят се празнува от хилядната година с излизане с лодки в морето начело с Бучинторо, представителната лодка на дожа, при изхода от лагуната там където от столетия е църквата Сан Николо на остров Лидо (и откъдето днес излизат и влизат круизните кораби, порещи водите на залива на Сан Марко и минаващи по канала на Джудека, за да стигнат до крайната си и начална точка – Венецианската морска гара). Тези, които вярват, че празнуването на този в пълния смисъл на думата венециански празник с излизане във водите на Адриатика започва от хилядната година смятат, че така се е отдавала почит на дожа Пиетро ІІ Орсеоло (991-1009), който победил хърватите и прогонил пиратите от Адриатическо море като така сложил началото на венецианското господство в Адриатика. Но празникът Сенса добива истинската си ритуална страна на „Обручение с морето” от 1177 г. по времето на дожа Дзиани и гостуването на папа Александър ІІІ във Венеция, където молещият за мир император германски император Фридрих Барбароса очаквал на плочата от червен мрамор в притвора на църквата „Сан Марко”.
С падането на Венецианската република през 1797 празникът Сенса е бил забранен от французите и немислим след това, когато Венеция е станала част от империята на Хабсбургите. Именно по това време, през 1818 г. Байрон пише именно във Венеция четвъртата песен на поемата си „Странстванията на Чайлд Харолд” и започва 12-та станса така:
Австриец немеца сразен сменил е,
владее цар, де цар бе свел глава
прев. Димитър Статков, София, Народна култура, 1958
The Sensa today
Today the ceremony is not as magnificent as in previous centuries, but the symbolism of the mystic marriage to the sea is still evident and is certainly still valid today. The Mayor of Venice, civic dignitaries and religious and military representatives leave Saint Mark's Square and sail to the Port of S. Nicolò where the ritual ring throwing takes place.
Днес Байрон щеше да се радва, ако можеше да види възобновения празник, който отново се празнува от 1994 г. с излизане на Бучинторо в Адриатическо море, и голямата лодка с официалните лица, начело с кмета, е водена и придружавана от гребци в гондоли, каорлини и кану-каяк. В празника на Сенса, в наши дни взимат участие гребците от всички гребни клубове във Венеция, а кортежът е приветстван от матросите във военноморското училище „Франческо Морозини” на остров Сант`Елена, част от сестиере Кастело, последната от шесте административни зони на Венеция.
Снимките на Фаусто Мародер, които той е публикувал в своя Alloggi Barbaria Blog показват как протича в наши дни празникът Сенса. В църковния календар датата на Възнесение се падаше в четвъртък, но ритуалната част на празника по традиция е изместена в неделя. Така, в неделя, 16 май, в девет часа гребните лодки, които участват в кортежа се събират в залива на Сан Марко. Кортежът вчера е тръгнал към Лидо в 9 и половина. На снимките лесно ще откриете голямата лодка, Бучинторо, в която седят кметът и другите официални лица, тръбачите на носа й са облечени в традиционни костюми, а гребците са в тъмно-синьо и бяло. Когато кортежът минава покрай военноморското училище матросите привестват Бучинторо, символ на славната Венецианска морска република. След това минава по широкия канал, по който круизните кораби излизат и влиза в морето, където във водата пред църквата Сан Николо е кулминацията на празника – някогашното обручение с морето с пръстена, хвърлян от дожа във водата. Вчера такъв пръстен за първи път е хвърлен в морето от новия кмет на Венеция, Джорджо Орсини, разпознаваем лесно на снимките благодарение на трикольорната лента, която носи през рамо. Онези, които са гледали събитието по телевизията са чули и какво точно е казал кметът. А онова, което някога е казвал дожът, преди да хвърли златния пръстен за ежегодната венчавка с Адриатика може да прочетете в предишния мой пост за празника, илюстриран с картините на Каналето, които изобразяват празника Сенса в първата половина на ХVІІІ век. В наши дни когато кметът хвърля златния пръстен в морето от съпътстващите Бучинторо лодки се разнася възгласа „Viva San Marco!” и в този момент гребците държат греблата над водата.
© photo by Fausto MaroderПроцесията по вода тръгва. Фаусто е направил тази снимка от сушата, а следващите до една са вече от водата. Всичките му снимки са с авторски права и не могат да бъдат използвани без да се получи писменото му разрешение. Аз, разбира се, го получих, но съм длъжна да кажа, че не могат да бъдат "заети" без съгласието на автора им.
© photo by Fausto MaroderКортежът при един от мостовете по Рива, между Riva Schiavoni и Riva Ca' di Dio. Ако увеличите снимката ще разпознаете и кмета с трикольорната лента през рамо, седнал в Бучинторо.
© photo by Fausto MaroderНа тази снимка на заден план е остров Лидо, дългия ивица земя, която разделя залива на Сан Марко в лагуната от самото море. От другата страна на остров Лидо са водите на Адриатика, а храма, който се вижда на снимката е така наречения Оборочен храм, ако не греша е от ХІХ или от началото на ХХ век.
© photo by Fausto MaroderНа тази снимка се вижда военно-морското училище на о-в Сант`Елена, което носи името на дожа Франческо Морозини (1688-1694), за който няма да пропусна скоро да разкажа. С неговите военни успехи като адмирал на венецианската флота е свързана експлозията в Партенона на Акропола, в годините, когато турците са го използвали за склад с амуниции.
© photo by Fausto MaroderЕто го и днешния Буцентавър (Bucintoro, чете се Бучинторо) с тръбачи в традиционни одежди, гребци които в по-ниската средна част гребат прави и официални лица, насядали на креслата в задната част на голяма лодка, от която от силния вятър, затрудняващ гребците, се вее знамето със златния лъв на Сан Марко на тъмночервен фон, това е Венецианското знаме, развявано стотици години от венецианските кораби по всички пристанища в Средиземноморието.
© photo by Fausto MaroderНякога съпътстващите Бучинторо са били в гондоли с bauta и tabarro, маскирани, за да запазят анонимността си, днес са с шапки с козирки и слънчеви очила и някои с кану-каяк. В оригиналния пост на Фаусто ще видите и гребците облечени в тон с една розова и една синя лодка от един или два различни гребни клуба, но тук не можех да му взема всички снимки, така че по-добре кликнете на дадения линк, и ще видите за какво говоря.
© photo by Fausto MaroderНовият кмет на Венеция Джорджо Орсини, който спечели изборите преди месец
Всичките снимки, с изключение на първата, която е направена от мен септември 2009, са с Copyright и могат да бъдат използвани единствено с писмено съгласие на автора им, Фаусто Мародер. За контакт с него е нужно да оставите коментар в блога му, към който по-горе съм дала един линк.
Photographer: Fausto Maroder
© All rights reserved.
To see Fausto's original blog post CLICK HERE
Няма коментари:
Публикуване на коментар