вторник, 11 май 2010 г.

Scuola Grande di San Rocco

Scuola Grande di San Rocco или L'Arciconfraternita Scuola Grande di S. Rocco, както е цялото й наименование е била призната като гражданско сдружение, или като казваме днес фондация, от Съвета на Десетте на Венецианската република през 1478 година, когато седалището й е било при църквата Сан Джулиано, но скоро след това сключила аналогично споразумение с църквата на монасите францисканци, наречена накратко Фрари, преместила седалището си при Сан Силвестро, а после през първите години на ХVІ век в новата сграда, в която се помещава и днес, на мястото, където ще я откриете, зад абсидите на църквата Фрари.

Сградата е започната през 1515 от Бартоломео Бон, на който се дължи плана и изграждането на приземния етаж. Работата била продължена от Санте Ломбардо (сина на Тулио Ломбардо, който му послужил като гарант) и след 1527 от Антонио Скарпанино, забележителен архитект, който завършил горния етаж и хармонизирал фасадата с издигането на двойния ред колони. След смъртта му през 1549 довършителните работи били поети от Джанджакомо деи Гриджи.

Вътре освен поръчаните платна на Тинторето, станали част от стените и тавана на Школата, са изложени на стативи и картини на Тициано, Тиеполо, Джорджоне и пак на Тинторето. Предлага се и аудиогайд.

Scuola Grande di San Rocco е единственото братство, която се спасява от затварянето на църквите и прилежащите им братства по времето на Наполеон Бонапарт и което продължава своята дейност до модерността. Днес братството наброява около 350 главни събратя (сред тях има и жени), които се събират веднъж годишно.


За да влезете в монументалната сграда от ХVІ век на Scuola Grande di San Rocco (в сянката) трябва да платите вход 7 евро, но си струва да се види великолепието на залите й, сред които изпъкват Sala Grande Superiore (на горния етаж) и Sala dell'albergo (където са отсядали гостите на Школата или Братството) богато украсени с удивителни дърворезби, разноцветнен мрамор и много добре запазените картини на Тинторето, който в продължение на години е изпълнявал поръчки за Школата, превъщайки се в нейна запазена марка. Църквата, чиято фасада е изградена по-късно, за да хармонира с Школата е с вход свободен.

Giovanni Antonio Canal, known as Canaletto, Feast of San Rocco, 1735, Oil on canvas, 147 x 199 cm, The National Gallery, London


Църквата е построена между 1489 до 1508 от Бартоломео Бон и работниците му. От оригиналната постройка са останали само частта с абсидата и портала впоследствие поставен от страната срещу Школата, (можем да превеждаме Школата като Братството, но аз държа на думата Школа и скоро ще кажа защо, етимология на дума школа разкрива, че на гръцки това ще рече място за събирания). Останалото от църквата е било реконструирано през 1725 от Джовани Скалфарото.

На Картината на Каналето от 1735 с празника на Сан Роко (на 16 август в църковния календар) се вижда, че фасадата на църквата още не е изградена. Тази фасада, която виждаме сега е била издигната между 1765 и 1771 г, като архитектът Б. Макаруци е следвал линиите на съседната Школа.

Вътре в църквата, вход свободен, могат да се видят няколко картини на Тинтрорето, ако човек има време и търпение да ги потърси и разгледа. Между двата входа, цетралния и страничния към уличката между църквата и Школата виждаме Сан Роко представен на папата. Вляво от страничния вход на друга картина на Себастиано Ричи може да се види Св. Елена, майката на император Константин в мига, в който намира кръстното дърво. При абсидата вляво от урната с мощите на Сан Роко са две картини от ателието на Тинторето - Сан Роко изцерява животните и Сан Роко в затвора, където за него се грижи един ангел. От дясната страна на абсидата има още две картини на Тинторето, художник изпълняващ всички поръчки на Школата, Сан Роко изцерява чумавите и Сан Роко в пустинята. От другата страна, вдясно от централния вход и насрещна стена срещу страничния вход откъм Calle Tintoretto има още две картини на Тинторето, на едната от които ще видите Сан Роко заловен в битката при Монпелие. Вдясно от централния вход има и едно Благовещение на Тинторето. Освен всички олтарни картини, с които е украсена църквата (сред тях има и един портрет на Папа Пий Х от Феличе Карена, художник живял през 60те години на ХХ век във Венеция, наскоро почетен е една възпоменателна изложба в палацо Кавали Франкети, която отразих в този блог) заслужава внимание главния олтар в абсидната, на който е поставена урната с тялото на Сан Роко. Статуята на светеца е (от ателието) на Бартоломео Бон.

Но кой е Сан Роко?

Сан Роко се ражда в Монпелие през 1295 г. в благородно семейство, след като известно време учил медицина, на 20 години той се отравил на поклоническо пътешествие в Италия, като се спирал и помагал на болните от чума в Акуапенденте, Рим, Римини, Чезенар Форли и накрая в Пиаченца, където сам се разболял, но оздравял по чудо с помощта на едно куче, което му носело хляб в гората където се бил оттеглил. Когато се върнал в Монпелие, той не бил разпознат от близките си и умрял в затвора през 1327 г. само на 32 години. Неговите дела и благодеяния се прочули бързо във Франция и той бил почетен като светец пазител от чумните епидемии, които се разпространявали по това време в Европа. Култът към него се разпространил и във Венеция, където били докарани мощите му през 1485, тялото му намерило покой в църквата на Главното братство през 1520 г.

Празникът на Сан Роко

След голямата чумна епидемия през 1576 Сан Роко бил обявен за съпокровител на града и църквата, издигната специално за този светец била обект на поклонение всяка година на църковния празник, когато там идвали да му отдадат почит почит дожа, всички важни персони и граждани. Именно поклонението на един такъв празник е отразил в картината си и Каналето от 1735 година, а дожа, който виждаме на нея е Алвизе Пизани избран за дож през януари същата година. Празникът се чества и в наши дни на 16 август, с подобаваща тържественост и един балдахин наречен Tendon del Dose, тентата на дожа, който се издига на Кампо Сан Роко между църквата и Школата.

4 коментара:

  1. Най-сетне нещо на човешки език! Брава! Грацие! Много занимателно и изчерпателно написано.

    ОтговорИзтриване
  2. Фаусто ме информира, че в деня на Сан Роко, 16 август влизането в Скуола Гранде ди Сан Роко е безплатно. А аз се сетих, че във филма "Казанова" с Хийт Леджър сцените, които се развиваха в двореца на дожите, там с бала на дожа всичко това е заснето в залите на Скуола Гранде ди Сан Роко.

    ОтговорИзтриване
  3. carissima emilia mi piacciono sempre molto i tuoi post su Venezia, mi commuove il tuo amore per questa vecchia e cadente Signora...anch'io la amo e mi piace andarci nei miei giorni di libertà. La Scuola Grande di san Rocco mi commuove particolarmente perchè proprio sulla destra del portone d'ingresso, qualche anno fa è morta una mia cara amica. Stava andando ad una riunione in campo S. Tomà e improvvisamente si è accasciata a terra a causa di un infarto. I soccorsi sono arrivati troppo tardi perchè come puoi immaginare con i motoscafi non hai la velocità e la libertà di muoverti come con le auto. Mi ha fatto piacere ricordare Rina con te,
    spero tu non lo legga con tristezza, anche questo è la vita di questa città. Ciao A

    ОтговорИзтриване
  4. Aliza,
    credo tu possa immaginare quante persone innamorate di Venezia abbiano sognato che la morte gli arrivasse nello stesso modo come è arrivata dalla tua amica Rina. Credo che tutti che amano Venezia sperino di morire lì, ma sono veramente pochi che hanno avuto questo destino. La prossima volta che passo da lì mi ricorderò la tua amica, ma dio mio, che proscenio per la morte che ci raggiunge all'improvviso, sarei grata di morire anch'io in un posto così.

    ОтговорИзтриване