Scuola Grande di San Rocco

Scuola Grande di San Rocco или L'Arciconfraternita Scuola Grande di S. Rocco, както е цялото й наименование е била призната като гражданско сдружение, или като казваме днес фондация, от Съвета на Десетте на Венецианската република през 1478 година, когато седалището й е било при църквата Сан Джулиано, но скоро след това сключила аналогично споразумение с църквата на монасите францисканци, наречена накратко Фрари, преместила седалището си при Сан Силвестро, а после през първите години на ХVІ век в новата сграда, в която се помещава и днес, на мястото, където ще я откриете, зад абсидите на църквата Фрари.

Сградата е започната през 1515 от Бартоломео Бон, на който се дължи плана и изграждането на приземния етаж. Работата била продължена от Санте Ломбардо (сина на Тулио Ломбардо, който му послужил като гарант) и след 1527 от Антонио Скарпанино, забележителен архитект, който завършил горния етаж и хармонизирал фасадата с издигането на двойния ред колони. След смъртта му през 1549 довършителните работи били поети от Джанджакомо деи Гриджи.

Вътре освен поръчаните платна на Тинторето, станали част от стените и тавана на Школата, са изложени на стативи и картини на Тициано, Тиеполо, Джорджоне и пак на Тинторето. Предлага се и аудиогайд.

Scuola Grande di San Rocco е единственото братство, която се спасява от затварянето на църквите и прилежащите им братства по времето на Наполеон Бонапарт и което продължава своята дейност до модерността. Днес братството наброява около 350 главни събратя (сред тях има и жени), които се събират веднъж годишно.


За да влезете в монументалната сграда от ХVІ век на Scuola Grande di San Rocco (в сянката) трябва да платите вход 7 евро, но си струва да се види великолепието на залите й, сред които изпъкват Sala Grande Superiore (на горния етаж) и Sala dell'albergo (където са отсядали гостите на Школата или Братството) богато украсени с удивителни дърворезби, разноцветнен мрамор и много добре запазените картини на Тинторето, който в продължение на години е изпълнявал поръчки за Школата, превъщайки се в нейна запазена марка. Църквата, чиято фасада е изградена по-късно, за да хармонира с Школата е с вход свободен.

Giovanni Antonio Canal, known as Canaletto, Feast of San Rocco, 1735, Oil on canvas, 147 x 199 cm, The National Gallery, London


Църквата е построена между 1489 до 1508 от Бартоломео Бон и работниците му. От оригиналната постройка са останали само частта с абсидата и портала впоследствие поставен от страната срещу Школата, (можем да превеждаме Школата като Братството, но аз държа на думата Школа и скоро ще кажа защо, етимология на дума школа разкрива, че на гръцки това ще рече място за събирания). Останалото от църквата е било реконструирано през 1725 от Джовани Скалфарото.

На Картината на Каналето от 1735 с празника на Сан Роко (на 16 август в църковния календар) се вижда, че фасадата на църквата още не е изградена. Тази фасада, която виждаме сега е била издигната между 1765 и 1771 г, като архитектът Б. Макаруци е следвал линиите на съседната Школа.

Вътре в църквата, вход свободен, могат да се видят няколко картини на Тинтрорето, ако човек има време и търпение да ги потърси и разгледа. Между двата входа, цетралния и страничния към уличката между църквата и Школата виждаме Сан Роко представен на папата. Вляво от страничния вход на друга картина на Себастиано Ричи може да се види Св. Елена, майката на император Константин в мига, в който намира кръстното дърво. При абсидата вляво от урната с мощите на Сан Роко са две картини от ателието на Тинторето - Сан Роко изцерява животните и Сан Роко в затвора, където за него се грижи един ангел. От дясната страна на абсидата има още две картини на Тинторето, художник изпълняващ всички поръчки на Школата, Сан Роко изцерява чумавите и Сан Роко в пустинята. От другата страна, вдясно от централния вход и насрещна стена срещу страничния вход откъм Calle Tintoretto има още две картини на Тинторето, на едната от които ще видите Сан Роко заловен в битката при Монпелие. Вдясно от централния вход има и едно Благовещение на Тинторето. Освен всички олтарни картини, с които е украсена църквата (сред тях има и един портрет на Папа Пий Х от Феличе Карена, художник живял през 60те години на ХХ век във Венеция, наскоро почетен е една възпоменателна изложба в палацо Кавали Франкети, която отразих в този блог) заслужава внимание главния олтар в абсидната, на който е поставена урната с тялото на Сан Роко. Статуята на светеца е (от ателието) на Бартоломео Бон.

Но кой е Сан Роко?

Сан Роко се ражда в Монпелие през 1295 г. в благородно семейство, след като известно време учил медицина, на 20 години той се отравил на поклоническо пътешествие в Италия, като се спирал и помагал на болните от чума в Акуапенденте, Рим, Римини, Чезенар Форли и накрая в Пиаченца, където сам се разболял, но оздравял по чудо с помощта на едно куче, което му носело хляб в гората където се бил оттеглил. Когато се върнал в Монпелие, той не бил разпознат от близките си и умрял в затвора през 1327 г. само на 32 години. Неговите дела и благодеяния се прочули бързо във Франция и той бил почетен като светец пазител от чумните епидемии, които се разпространявали по това време в Европа. Култът към него се разпространил и във Венеция, където били докарани мощите му през 1485, тялото му намерило покой в църквата на Главното братство през 1520 г.

Празникът на Сан Роко

След голямата чумна епидемия през 1576 Сан Роко бил обявен за съпокровител на града и църквата, издигната специално за този светец била обект на поклонение всяка година на църковния празник, когато там идвали да му отдадат почит почит дожа, всички важни персони и граждани. Именно поклонението на един такъв празник е отразил в картината си и Каналето от 1735 година, а дожа, който виждаме на нея е Алвизе Пизани избран за дож през януари същата година. Празникът се чества и в наши дни на 16 август, с подобаваща тържественост и един балдахин наречен Tendon del Dose, тентата на дожа, който се издига на Кампо Сан Роко между църквата и Школата.