Ето как изглежда eдин пасаж от Филип Солерс на български преведен от Google Преводач:
... "Думите тук искам да живея, звук, презареждане, говоря за себе си, ако те са доставени по въздуха, сякаш са дошли директно от него, което означава, ритъм, музика. От добро използване на Венеция: Изберете квартал, си мост, си док, кей си, градина, да направи повече и да се премести, да чете и пише. Той е в действие първият път, когато дойде, пускат навсякъде искате да видите всичко. Тогава защо притеснява? Играта е голяма и дълбока, отколкото цялата, цялата присъства във всеки фрагмент, като в една хубава книга, една добра картина, добър Мадригал, добър концерт. Добро утро, сутрин, обед, ранния следобед, късно следобед, вечер, през нощта, тъй като много независими театри в театъра, няма напредък, кръгове, сфери. Точката на Dogana ди Маре, с нея "Златен глобус", обобщава тази стабилност компас "....
Ето и френския оригинал:
..."Les mots, ici, veulent vivre, résonner, se recharger, parler d'eux-mêmes comme s'ils étaient prononcés par l'air, comme s'ils émanaient directement de lui, sens, rythme, musique. Du bon usage de Venise : choisir son quartier, son pont, son ponton, son quai, son jardin, ne plus en bouger, lire ou écrire. On circule les premières fois que l'on vient, on court partout, on veut tout voir. Ensuite, à quoi bon ? La partie est aussi grande et profonde que le tout, l'ensemble est présent dans chaque fragment, comme dans un bon livre, un bon tableau, un bon madrigal, un bon concerto. Matin, matinée, midi, début d'après-midi, fin d'après-midi, soirée, nuit, autant de théâtres indépendants dans le théâtre, aucune progression, cercles, sphères. La pointe de la Douane de Mer, avec son globe d'or, résume cette stabilité de compas "....
Philippe Sollers -Eloge de l'Infini©Editions Gallimard 2001
from the blog of VenetiaMicio
Няма коментари:
Публикуване на коментар