петък, 14 май 2010 г.

Biblioteca Sansoviniana





Отвън е Библиотека Сансовиниана, защото сградата (безспорен ренесансов шедьовър) е проектирана от Якопо Сансовино, отвътре е Библиотека Марчана, защото е посветена на евангелиста Марко, светецът покровител на града от 829. В края на предишната година, на 31 януари 828 мощите му са донесени в града, изигнат сред лагуната и са посрещнати подобаващо, с една "помпозна процесия" са внесени в църквата Св. Теодор, до тогавашния Палацо Дукале, който със сигурност е бил по-малък и с друг вид, но се е намирал на мястото на сегашния. Внесени в църквата на тогавашния покровител на града, Св. Теодор, те били поставени под главния олтар. В този исторически момент венецианците трябвало да изберат нов покровител на града, защото градът им вече можел да се похвали с реликвите не на кой и да е светец, а на евангелист Марко. Св. Теодор, старият покровител на града издигнат на архипелага от острови в лагуната, си имал църква посветена на него, но не и реликви, които да пазят спомена за него и които да привличат поклонници. Неговите мощи пристигнали във Венеция чак през ХІІІ век, когато от църквата му не била останала и следа. В момента обаче, когато мощите на евангелиста Марко били донесени от Александрия в Египет от двама венециански търговци, единият от остров Торчело, другият от Маламоко, и били предоставени на дожа, никой вече нямал съмнения, че новия покровител на града трябва да стане именно Св. Марко Евангелиста и, че трябва да му се издигне църква, каквато той заслужава. И дожът се разпоредил да започне издигането на църква, достойна за него. А крилатият лъв, символа на Евангелист Марко през цялото средновековие в цяла Европа, станал от ХІV век символ на Венеция, на Civitas Venetiarum и се вее и днес на знамето на Венеция. А двата покровители на града, новия Св. Марко, чийто символ е крилатия лъв и стария Св Теодор, първия покровител на града са почетени с двете монолитни гранитни колони (една от сив гранит, а другата от розов) на малкия площад (piazzetta) между Палацо Дукале (на който на български казваме Двореца на дожите) и Библиотеката, проектирана от Сансовино и носеща името на Сан Марко.

Историята на самата библиотека също е интересна, при създаването й е намесен и Петрарка, на който Венецианската република предоставила един палацо с изглед към залива, в който да живее и в който му гостувал Бокачо, като уговорката била Петрарка да остави всичките си книги на Венеция, които да бъдат в основата на една обществена библиотека. Първоначално ценните ръкописи от тази библиотека се съхранявали в една от големите зали на Палацо Дукале, именно от страната на piazzetta. По-късно когато библиотеката била основана с дарението на кардинал Бесарионе, през 1537 започнало изграждането на сградата по проекта на Сансовино. Била завършена години след смъртта на архитекта, настъпила 1570 г. от Винченцо Скамоци между 1583 и 1588.
Чела съм някъде, че по време на изграждането й, заради едно срутване на покрива на голямата зала архитектът Сансовино бил подведен под съдебна отговорност и че приятелят му Тициан се застъпил за него и така Сансовино не бил вкаран в затвора, но това не съм го проверила лично в историческите книги. Чела съм за възхищението на Андреа Паладио от тази сграда, който я нарича най-богато и хармонично украсената сграда, която човек тогава изобщо можел да види.
Ако влезете да разгледате градския музей Корер (със същия билет от 18 евро за Палацо Дукале) ще минете накрая и през представителната зала, чийто таван е украсен с картини на художници, избрани от Тициан и Сансовино, сред които най-впечатляващият и днес е Веронезе.
Входът към самата библиотека е до кафе "Киоджа" или "Киеджа", кафето с оркестър на подиум отвън, и с маси на piazzetta. Четенето в библиотеката е безплатно, стига да си извадите карта за деня, да знаете какво да си поръчате и да разполагате с време за четене. Малцина от онези, които са прекарали дълги часове и дни в нашата национална библиотека "Св.св. Кирил и Методи", ще имат време и възможност да четат в Библиотека Марчана. Аз лично не знам колко дни трябва да остана във Венеция, за да мога да прекарам два или три часа в библиотеката. Досега винаги съм предпочитала да отида другаде. Но тази библиотека пълни душата ми, дори само като я гледам отвън. Затова и я наричам Библиотека Сансовиниана.

Забравих да кажа, че от 1907 залите й се простират и в съседната сграда, наречена Дзека, бившия монетен двор, където са били изливани т.нар. дзекини, това е общото название на паричните единици във Венеция, които в зависимост от стойността си и емисията си, са имали най-различни наименования.




5 коментара:

  1. Прекрасна е!
    Харесвам начинът ти на представяне, чудесните снимки и настроението, което създаваш.
    Поздрав, Диана

    ОтговорИзтриване
  2. Диана,
    благодаря ти, думите ти, ме накараха да вярвам, че си струва да продължавам да пиша на български в този блог.

    ОтговорИзтриване
  3. ах, Шекспир е гениален - ВЕНЕЦИАНСКИТЕ ТЪРГОВЦИ - те са истинските покровители на този град! Нали така, Еми, нали това показва твоята експертиза!?
    (а аз не познавам по-голям експерт по Венеция от теб!!)

    ОтговорИзтриване
  4. eхе, Хринчи, ти си гениална, така е, май си права, макар и да не го бях мислила, Робърт Браунинг бе написал, че там търговците са били крале, в стихотворението "Токата от Галупи" at Venice where the merchaints were the kings, но ти си много по-точна, именно търговците са истинските покровители на този град! Шекспир не мисля, че имал предвид точно това, макар, че Антонио си е жив светец покровител, и аха-ха да стане и мъченик. Филмът с Джеръми Айрънс и Джоузеф Файнс показваше много ясно най-тънката част в отношенията, макар и като цяло да не се беше получил. А Ал Пачино ме направил доста гаден Шейлок.

    ОтговорИзтриване
  5. хахахаха.. и аз започнах да се червя... but thanks;)... виж ги тези англичани и те май нещо чувстват общо с венецианците и постоянно ги тематизират - връзката си струва да се анализира?! :D

    ОтговорИзтриване