събота, 15 май 2010 г.

The spouseless Adriatic mourns her lord

Canaletto, Return of the Bucintoro to the Molo on Ascension Day, c. 1732, Oil on canvas, 77 x 126 cm, Royal Collection, Windsor

Canaletto, Return of the Bucintoro to the Molo on Ascension Day (detail), c. 1732, Oil on canvas, Royal Collection, Windsor

Canaletto, Return of the Bucintoro to the Molo on Ascension Day (detail), c. 1732, Oil on canvas, Royal Collection, Windsor

The spouseless Adriatic mourns her lord;
And, annual marriage now no more renew'd,
The Bucentaur lies rotting unrestored,
Neglected garment of her widowhood!
St. Mark yet sees his lion where he stood,
Stand, but in mockery of his wither'd power,
Over the proud Place where an Emperor sued
And monarchs gazed and envied in the hour
When Venice was a queen with an unequall'd dower.


Canto IV, stanza 11 Childe Harold's Pilgrimage
By George Gordon, Lord Byron

За своята царица днес тъгува
морето овдовяло - сватбен ден
със нея всяка пролет не празнува
и гние Буцентавърът свещен.
Лъвът крилат от сила е лишен,
макар все тъй да бди под небесата.
А император тук стоял смирен
и в завист бродели крале, когато
Венеция седяла върху трон от злато.


Джордж Гордън Лорд Байрон
из "Странстванията на Чайлд Харолд"
ІV песен, станса 11, превод в стихове Димитър Статков, София, Народна култура, 1958

В бележките към първото българско издание на поемата на Байрон е разказано как е поставено началото на венецианския празник Sensa, когато в годините на Serenissima, Светлейшата република, е била извършвана церемонията наречена Sposalizio del mare. През ХІІ век, по време на конфликта между папа Александър ІІІ и император Фридрих Барбароса, Венеция била на страната на папата, който изпратил на града един златен пръстен, за да се извърши "брачен обред" между Венеция и Адриатическо море и "за да знаят бъдещите поколения, че морето принадлежи на Венеция по правото на победителя и трябва да й се покорява, както съпругата се покорява на съпруга". Обредът, символизиращ могъществото на Венеция, се извършвал всяка година в деня на Възнесение господне след Великден, като дожът хвърлял от своя буцентавър (Bucintoro, бучинторо на венециански, голямата впечатляваща не само с разкош, но и с размери лодка на дожа) един златен пръстен в морето. В една друга версия при официалното си посещение във Венеция през 1177 г. папа Александър ІІІ подарява на дожа Себастиано Дзиани един осветен пръстен с думите: "Приеми го като залог за господството, което ти и твоите наследници ще имате вечно над морето". Когато Байрон казва "А император тук стоял смирен" той има предвид именно победеният немски император Фридрих Барбароса дошъл във Венеция през 1177 г. да моли за мир папа Алексанър ІІІ. Срещнали се в предверието на църквата Сан Марко на червената мраморна плоча срещу централния вход, която ще ви покажа на снимка когато разкажа малко повече за дожа Дзиани, за неговите дипломатически успехи и строителна програма, при която площад Сан Марко добива сегашните си размери. С течение на времето la Sensa се превръща в най-величественото венецианско тържество. Дожът се качвал със свитата си в разкошно официално облекло на Буцентавъра, а гребците му били млади благородници. Те го отвеждали до морето отвъд остров Лидо и в процесията по вода участвали стотици по-малки лодки и гондоли. На Лидо го посрешал патриархът от Сан Пиетро ди Кастело която до 1807 г. била Патриаршеската църква и след обичайните молитви благославял един златен пръстен. След това когато Буцентавъра навлизал в спокойното море, дожът хвърлял пръстена в Адриатика с тържествените слова Desponsamus te, mare, in signum veri perpetuique dominii Serenissimae Republicae Venetae" ("Обручаваме се за тебе, море, в знак на вярното и вечно владичество на светлейшата венецианска република"). През ХVІІ век политическото значение на Венецианската република намаляло, а две години след като Байрон издава първите две песни на поемата си "Чайлд Харолд" Венеция става част от Австрийската империя на Хабсбургите, и австрийското управление там продължава от 1814 до 1866 г. Но след излизането на последния дож от Палацо Дукале вечерта на 15 май 1797 г. малко след ултиматума на Наполеон Бонапарт (който заплашил, че ще бъде Атила за Венеция) настъпил краят и на ежегодното тържествено обручение с морето.

Но ето как споменава този празник в мемоарите си Казанова, когато говори за церемонията през пролетта на 1754 г.:

На втория ден след пристигането ми един баркароле [лодкар] ми предаде едно писмо тъкмо в момента, когато имах намерение да изляза, за да придружа Бучинторо, с който дожът искаше да направи ежегодното си пътуване, за да се ожени за Адриатика, вдовицата на толкова много съпрузи, която въпреки това беше така свежа, както в деня на Сътворението.

Историята с това писмо е кратичка и доста интересна и аз определено възнамерявам да я направя обект на един следващ пост озаглавен "Портретът, начин на употреба". Така, че тук прескачам историята с писмото и портрета, на която ще се спра специално и продължавам със следващото споменаване на "сватбата".

Поради лошото време чудната сватба трябваше да бъде отложена за неделя и понеже господин Де Бригадино пътуваше на следния ден за Падуа, то аз го придружих дотам. Любезният стар господин предоставяше на младостта шумните удоволствия, които вече не му подхождаха и предпочиташе да прекарва дните на венецианските празници, при които той само се отегчаваше, в мирно спокойствие.

Г-н Де Бригадино е венециански благородник, на който по време на един празник Казанова спасил живота, доколкото си спомням той получил инфаркт и Казанова, който свирел като цигулар на този празник в един от венецианските частни дворци, пръв се впуснал да му помогне, направил необходимото и му помогнал да се съвземе. След тази случка той бил почти осиновен от г-н Де Бригадино, който му предоставял дома и гондолата си, когато отсъствал от Венеция и се съветвал с него по всеки здравословен и от общ характер въпрос. Така че Казанова след като обядва с него следващата събота в Падуа, му целува ръка и отива до пощата, за да наеме една кола и да се върне във Венеция. Следва един пътен инцидент с друга кола, при който той се запознава с поглед с анатомията на една дама, която за малко не пада в реката Брента, Казанова се притичва на помощ и същевременно отстранява "с целомъдрена ръка причиненото от падането безредие на дрехите й". След хиляди благадарности дамата и спътникът й продължават своето пътуване към Падуа, а Казанова неговото към Венеция, където ще отпътува след Бучиторо с гондолата на своя благороден покровител г-н Де Бригадино. Ето как започва разказът му за този празничен ден:

На следната сутрин аз се маскирах още отрано, за да следвам Бучинторо, който трябваше да отпътува при хубаво време за Лидо, където се извършва голямото и смешно празненство.
Този не само своеобразен, но буквално единствен празник зависи от смелостта на адмирала на арсенала, тъй като последният отговаря с главата си, че ще има постоянно хубаво време. Защото и най-малкият противен вятър би могъл да обърне кораба; тогава дожът би се удавил заедно с целия светлейши сенат, чуждите посланици и папския нунций, венчален свидетел на тази смешна сватба, на която венецианците отдават почит, граничеща със суеверие. Нещастието би станало особено чувствително от това, че цяла Европа би се смяла и сигурно би казала, че най-сетне дожът е изпълнил наистина брачните си задължения
.

А ако искате да разберете как продължава този ден за Казанова може да кликнете HERE

Canaletto, The Bucintoro Returning to the Molo on Ascension Day c. 1730, Oil on canvas, 182 x 259 cm, Private collection

И накрая, днес, когато във Венеция се извършва възобновената в последните години церемония с излизане в морето начело с кмета и градската управа ще цитирам откъс от едно стихотворение на Иво Хаджийски, за което се надявам рано или късно да получа позволение да публикувам тук:

белени кестени разпилени върху морската повърхост
букет рози в сребърна ваза
хиляда златни пръстена по дъното на Адриатика


Иво Хаджийски

1 коментар:

  1. значи все пак Адриатическо море е младоженката, а Венеция е младоженецът ;)
    Как бих искала да прочета цялото стихотворение на Иво Хаджийски, чийто три стиха са залог за тържество на мисълта, чувството и образа в едно!!

    ОтговорИзтриване