сряда, 17 февруари 2010 г.

История с маски

Преди два века във Венеция маската не била използвана само в периода на карнавала, но и в много други случаи през годината. В средата на ХVІІІ век, по времето на Казанова, маските били позволени от деня на Св. Стефан след Коледа до полунощ на Martedì Grasso, блажния вторник, когато приключвали карнавалните празненства. Но маски се носели и през петнадесетте дни на Богоявление, дори някои, със специални правомощия ги използвали до средата на юни по време на най-важните тържества на Републиката, както на официалните банкети и празници било допустимо носенето на tabarro и baùta.

Canaletto, Regatta on the Canale Grande, c.1735, Oil on canvas, 117 x 187 cm, National Gallery , London

Разполагаме с разказа на Казанова за деня, когато представителната голяма лодка на дожа, наречена Bucintoro трябва да отпътува към морето за церемонията по бракосъчетаването с Адриатика. На коментара на Казанова за този единствен по рода си венециански празник ще се спра на друго място, тук само ще кажа, че той се маскира отрано, за да последва Бучинторо с гондолата на своя благороден покровител, любезния стар господин Брагадино, който е заминал за Падуа, където предпочитал да прекарва венецианските празници, по време на които само се отегчавал. Така, че Казанова, който се ползвал с безусловното му доверие, след като веднъж му спасил живота, този ден се качил в гондолата му с герб и двама гондолиери и се отправил към площад Сан Марко където седнал да изпие кафето си. Пиел го с открито лице под прокурациите когато една красива женска маска галантно го ударила по рамото с ветрилото си. Понеже я не познавал той не обърнал внимание на закачката и спокойно си допил кафето. След това сложил маската си и се отправил към т.нар. кей за погребения, който по моя преценка ще се намира там където в наши дни е спирката на vaporetto „Сан Дзакария”, там го чакала гондолата на г-н Де Брагадино. Близо до Моста на Сламата (както се нарича моста, от който всички сега си правят снимки пред Моста на Въздишките) той забелязал същата маска, която наблюдавала едно изложено на показ срещу десет солди чудовище (тук няма начин да не се сетите за картината на Пиетро Лонги „Носорогът”). Казанова се приближил до нея и попитал с какво право преди малко го е ударила.

Наистина се учудвам, че досега няма написана комична опера за приключенията на Казанова във Венеция. Затова сега сме принудени да се задоволим с цитати и с малко театър. Така, че Казанова се приближава и усмихнат под маската си пита: „Мога ли да знам, siora Maschera, с какво право преди четвърт час ме ударихте?”
И маската със звънлив глас: „За да ви накажа, задето не ме познахте, след като вчера ми спасихте живота”.
Трябва да кажем, че предния ден Казанова се е върнал от Виена и на път към Венеция при брега на река Брента се притекъл на помощ на един обърнат кабриолет. След този отговор той вече знаел как изглеждат не само лицето, но и краката на дамата, засипал я с комплименти и попитал дали ще отплава след Бучинторо. (Пребогато украсената лодка на дожа, която някои превеждат като Буцентавър и която можете да видите на най-известните картини на Каналето).
„Бих отишла с удоволствие, ако имах сигурна гондола”, отговаря дамата.


Canaletto, Il giorno della Sensa,, c.1730-39, Oil on canvas, Pushkin Museum, Moscow, Russia

Оттук насетне давам думата на Казанова:

„Аз й предложих моята, която беше много голяма; тя се посъветва за миг със своя също маскиран спътник и след това прие. Когато пожелаха да се качат, аз ги поканих да свалят маските си, но те ми казаха, че по известни причини искали да останат инкогнито. След това ги помолих да ми кажат дали са от свитата на някой посланик, защото в такъв случай, макар и със съжаление, трябва да ги помоля да слязат; но те ме увериха, че са венецианци. Понеже гондолата се управляваше от прислугата на един благородник, то бих могъл да го изложа пред държавните инквизитори и бях длъжен да избегна това.
И тъй ние отплувахме след Бучинторо; седящ до дамата, аз си позволих някои волности, но тя ме смути до известна степен, като промени мясотото си. След тържеството ние се върнахме обратно във Венеция и офицерът ми каза, че ще ми бъдат благодарни, ако им направя честа да обядвам с тях в „Дивият човек”. Приех поканата, понеже бях любопитен и ми се искаше да опозная дамата. Това, което бях видял от нея при паданетж, обясняваше напълно любопитството ми. Офицерът ме остави сам с нея и излезе да поръча яденето.
Щом останах сам с красавицата, аз й казах със свободата, която е позволена при маскирането, че съм влюбен в нея, имам ложа в операта, която оставям на нейно разположение и ако би ми дала известна надежда, че няма да си загубя времето, то съм готов да й служа по време на целия карнавал. Но ако има намерение да бъде жестока, то я моля да ми каже това предварително и открито.”

Дамата, леко обидена му казва: „А аз ви моля да ми кажете с кого си мислите, че си имате работа.”
Казанова: „С една извънредно любезна жена, независимо дали сте принцеса, или жена от най-нисшето съсловие. При това осмелявам се да се надявам, че ще ми дадете още днес доказателство за вашата доброта; в противен случай след обяд ще имам честта да ви кажа най-учтиво сбогом.”

Разменят си още няколко реплики, държанието на господина с нея го кара да бъде внимателен, но когато по време на обяда вътре в гостилницата дамата сваля маската си, тя му се струва още по-красива от предишния ден. Казанова предлага ложата си на офицера и той с радост я приема. Тъй като изобщо няма такава, след обяда Казанова се извинява, че има някаква работа и отива да се снабди с една ложа в Комичната опера. След представлението дава вечеря на двойката в друга гостилница, а после ги отвежда с гондолата до дома им, при което получава от красавицата „всички доказателства за благоволение, които могат да се дадат в присъствието на трети, за когото трябва да се държи сметка”. На раздяла, офицерът казва, че утре ще му се обади.

На следващия ден офицерът идва и му се представя. Казва, че носи униформата си благодарение на един австрийски патент за капитан, но никога не служил. Разказва, че баща му е богат и се ползва с уважение на борсата, но той бил скаран с него откакто заживял с дамата, която заради него била изоставила съпруга си. Предлага някакви глупави съмнителни сделки, Казанова е решен да не задълбочава познанството, но офицерът го запознава със семейството си и Казанова се влюбва от пръв поглед в сестра му. Сестрата е онова момиче с инициали К.К., единственото момиче, за което Казанова наистина е пожелал да се ожени.
'''

Няма коментари:

Публикуване на коментар