понеделник, 8 февруари 2010 г.

Мнимата монахиня (четвърто действие)


И ето как продължава комедията, която би могла да се постави наистина на сцена.
Мъри влиза пръв, а очакваща го мнима монахиня щом вижда още един мъж след него
скача и покрива лицето си с една кърпа.

Мъри: - Както казах не се забавих много.
Мнимата
Монахиня
: - Кой е господинът с вас и защо е тук? Във всички случаи постъпката ви е недостойна.
Казанова: - Аз трябва да попитам коя сте, защото се намирате в дома ми. Настоявям да видя лицето ви.
Мнимата
Монахиня
: - В дома ви съм защото ме измамиха. Не вярвах, че съм си имала работа с един мошеник.
Мъри: - (просъсква на италиански) Zitta puttana!

Ако вместо да изпровизирам цитирам изискания Казанова, то англичанинът й заповядва да мълча, като се обръща към нея с „титлата на нейната достойна професия”. Обидена жената става и понечва да вземе палтото и маската си, които лежат на леглото, но Мъри я блъска назад и тя полита към леглото.

Казанова: - Както видяхте тази жена е с поне десет сантиметра по-ниска от М.М. и говори лош френски. Но сега като я видях трябва да призная, че известна прилика все пак може да се открие.
Мъри: - (вече на френски) Ще се наложи да почакате, сестро, докато дойде благородния ви сводник, ако не искате да отидете в затвора.
Мнимата
Монахиня
: - В затвора?!

В следващия миг тя посяга съм един процеп в монашеското си облекло, но Мъри успява да хване ръката й. Не по-малко бърз Казанова улавя другата й ръка, пребъркват я и изваждат от джобовете й два пистолета.

Мъри: - О, какво имало тук! Наистина се помислили за всичко!
Казанова: - Седнете на този стол и внимайте, защото няма да ви изпуснем от поглед и пистолетите сега са у нас.

С едно рязко движение Мъри разкъсва отпред светата й одежда измъква една кама скрита там. Мнимата монахиня започва да плаче отчаяно.

Мъри: - Искаш ли да да мълчиш и да се държиш спокойно, докато дойде Капучефало или искаш да отидеш веднага в затвора?
Мнимата
Монахиня
: - А щом той дойде?
Мъри: - Тогава ти обещавам да те пусна да си отидеш?
Мнимата
Монахиня
: - С него?
Мъри: - Може би.
Мнимата
Монахиня
: - Добре ще бъда спокойна.
Мъри: - Имаш ли още оръжия?

На този въпрос жената отговаря като съблича монашеската си дреха, както и роклята си отдолу, те обаче не я оставят да се съблече гола, както си е наумила, за да въздейства на чувствеността им. Но Мъри я прекъсва.

Мъри: - Basta! Стой там и не мърдай повече!
Казанова: - Учуден съм, но тя наистина има съвсем малка прилика с М.М., но разбирам защо сте се заблудили, скъпи приятелю.
Мъри: - При очакванията, които имах грешката ми е напълно обяснима и съм сигурен, че ако бяха на мое място биха се заблудили мнозина.
Казанова: - Разбирам ви, приятелю, желанието да се притежава една монахиня, която по признание и чрез тържествен обет, независимо дали той е бил доброволен или принудителен, се е отказала от радостите на любовта и от плътското общуване с нашия пол възбужда и изкушава като някога Ева, която пожелала ябълката..
Мъри: - Именно, il frutto proibito, както казвате вие, забранения плод..
Казанова: - И това влечение към забраненото се увеличава от трудностите, които се срещат при нарушаването на строгите манастирски закони, всеки знае, че радостите, които се постигат най-трудно са най-сладки.
Мъри: - И често онова, заради което човек е рискувал тъй като е трудно постижимо, дори не би погледнал когато то само му с предлага (поглежда с омерзение към мнимата Мария Магдалена)
Казанова: - (разсмива се) Кажете ми как направихте това очарователно запознанство?

Междувременно те двамата са седнали да масата и са си сипали по чаша вино.

Мъри: - Преди шест месеца стоях пред манастирските врати с нашия консул господин Смит, когото придружавах, за да да видим някаква церемония. Спомням си, че говорехме за десет или дванадесет монахини, които бяха минали покрай нас и по този повод аз му казах: „Бих дал 500 дзекини, за да мога да прекарам няколко часа с красивата М.М.” Граф Капучефало ме чу, но не каза нищо. Господин Смит ми отвърна, че човек може да я види само при решетката за разговори, както прави френският посланик, който често я посещава. На следващият ден при мен дойде Капучефало и ми каза, че той би могъл да ми предложи една любовна нощ с монахинята, за която съм споменал на някое определено от мен място, само че тя трябвало да бъде сигурна, че работата ще се запази в тайна. Каза ми, че току-що бил говорил с нея и когато назовал името ми, тя отговорила, че ме е видяла с господин Смит и желаела да вечеря с мен при това повече от склонност, отколкото за петстотинте дзекини.
Казанова: - И вие веднага му повярвахте?
Мъри: - Каза ми, че той е единственият, комуто тя се доверява и именно той бил този, който я придружавал до дома на френския посланик във Венеция, когато тя желаела да го посети. Каза ми също така, че нямало да нужда да се опасявам, че ше бъда измамен, тъй като ще мога да й предада сумата сам и то след като съм я притежавал. (вади от джоба си миниатюрния й портрет и го показва на Казанова) Ето портрета й. Две седмици след този разговор с Капуцефало аз го откупих от графа, това беше две два след като бях прекарал цяла нощ с една въображаема и очарователна жена. (поглежда към мнимата монахиня и се разсмива) Тази хубостница дойде при мен маскирана и облечена като монахиня и аз бях толкова глупав да вярвам, че притежавам едно съкровище. Сега ме е яд само, че не разкрих измамата още щом видях косата й, тъй като знаех, че монахините трябва да носят косите си късо отрязани. А когато й обърнах внимание на това тази хубостница ми отговори, че имат право да ги носят и по-дълги под шапчицата си и аз бях толкова глупав да й повярвам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар