вторник, 2 февруари 2010 г.

Pietro Fortini ІV част: "Анси визминере?"

В такива забавления те прекарали много дни. И един ден, в разгара на лятото, прекрасната съпруга на Антонио седяла на хлад под навеса пред къщата им и шиела. По това време на годината много пилигрими се били отправили на пътешествие. Особено много имало в светата година на Юбилея когато към Рим тръгвали хора от много места и страни. И докато красивата като ангел млада невеста седяла пред дома си и шиела, облечена в деколтирана рокля с къси ръкави и обута в бели дантелени чорапи и кадифени пантофки извезани със сребро, които мъжът й бил донесъл от Венеция, минала група от фламандски пилигрими, които отивали в Рим да почетат гроба на апостол Петър и да получат опрощение на греховете. Сред тях случайно се бил оказал един млад благородник, дал обет да направи поклонение в Рим. Той бил на 25 години, но изглеждал на по-малко от 24, за разлика от другите пилигрими, които живеели от милостиня, той носел у себе си кесия с пари и по време на пътуването покривал сам разноските си, но виждайки там под навеса тази красива и елегантна млада жена, тя му се сторила като ангел слязал от рая и той се впуснал към нея, за да поиска милостиня в името господне, нещо, което дотогава не бил правил. Красавицата се вгледала в лицето на фламандеца и той й се сторил благороден и благовъзпитан човек (какъвто наистина бил) и като си припомнила думите, които била научила от съпруга си го попитала:
- Анси визминере?
Чул това, младият пилигрим останал втрещен. Загубил ума и дума от удивление, защото подобно предложение било наистина последното нещо, което можел да очаква от тази жена, стоял пред нея и не знаел какво да направи. Стоял там изпълнен с нерешителност, разтреперан и зашеметен, считайки за истинско чудо, че жената му отправя такава покана. Не говорел италиански и могъл да й отправи само един пламенен взор, сякаш пред себе си имал божествено, а не земно създание и не могъл да произведе и звук, поразен от красотата и думите й.
Жената, като видяла, че той мълчи и само я гледа повторила въпроса си. Подканен повторно младият мъж стигнал до убеждението, че дамата наистина има намерение да се позабавлява с него и дори си помислил, че може да е някаква шега, но в гръдите му вече се бил разгорял истински плам. Разкъсван между желанието и съмненията младият фламандец се осмелил да си помисли, че тази жена е блудница, съдейки по дръзкото й предложение и съблазнителното й облекло. Въпреки това той продължил да я гледа с умоляващи очи. Дамата водена от милосърдие и желание да му даде милостиня се обърнала към него за трети пореден път със същите думи. Тогава младият пилигрим захвърляйки всяка срамежливост и благочестие, не помисляйки повече за св. Петър или св. Павел се устремил към красотата, чието дълго съзерцание му напомнило за възкресението на плътта. Направил крачка напред и дръпнал шнура на панталоните си. Младата жена побегнала назад в склада, с който завършвал навеса, където Антонио държал сандъците с венецианско стъкло. Обзет от страст пилигрима застигнал красавицата и обсипал лицето и нежната й шия с жарки целувки. Повалил я на един от затворените сандъци и се опитал да удоволетвори разгорялото се желание като не спирал да шари с ръце под полата й и се опитвал да намести чепа си между краката й. Младата жена, изумена от този неочакван развой на събитията, не знаела какво да направи и започнала да вика на помощ мъжа си:
- Антонио! Антонио!
Чул тези вопли, бедният пилигрим се отдръпнал и макар да не разбирал какво става, все пак си дал сметка, че виковете и поведението на жената издавали страх и не се връзвали с предложението, което му била отправила. И тъй като не познавал местните обичаи и се страхувал да не си навлече неприятност въпреки огромното си съжаление той изчезнал като призрак преди някой да се появи и да го задържи.


(край на четвърта част)

Няма коментари:

Публикуване на коментар