сряда, 17 февруари 2010 г.

Възобновяването на Венецианския карнавал

През ХІХ век Венеция и нейният Карнавал въплъщават романтичния мит и мнозина писатели поети и музиканти се чувстват привлечени от града в лагуната. Байрон, Вагнер, Жорж Санд пристигат във Венеция и попадат в плен на неповторимата й атмосфера. Междувременно последния дож е излязал завинаги от Палацо Дукале вечерта на 15 май 1797 година след ултиматума на Наполеон Бонапарт и по време на френската окупация, а след това и в годините от 1814 до 1866 на австрийско управление Венецианският карнавал замира. Маските се превръщат в отживелица като перуките, а традициите на карнавалните празненства се запазили доколкото било възможно на островите Мурано и Бурано където през този период на годината продължавали да приготвят карнавалните сладкиши и да се шегуват помежду си отвъд рамките на допустимото. ХХ век дошъл с двете си световни войни и първото събитие, което напомнило за блясъка и безгрижието на карнавалните дни бил прочутия бал на Бейстеги, даден на 3 септемри 1951 в палацо Лабия от новия му собственик дон Карлос (Шарл или Чарлз) де Бейстеги. Това било първото голямо светско събитие след края на втората световна война и то било обявено за партито на века.

Големият маскен бал в залите на палацо Лабия с фреските на Тиеполо бил увековечен от фотоапарата на Сесил Бийтън. Пиер Карден създал повече от дузина костюма специално за бала и така направил пробива си във висшата мода. Салвадор Дали измислил костюма на Кристиан Диор, а Диор върнал жеста като се погрижил за костюмите на Гала и Дали. Орсън Уелс се появил с черна тога, защото костюма му закъснял, а съпругата на английския посланик лейди Даяна Купър била облечена като Клеопатра от фреската с посрещането на Марк Антоний. Именно голямата слава на този маскен бал, организиран за откриването на Биеналето от 1951, послужила като вдъхновение за възраждането на традицията на венецианския карнавал в края на 70-те години.
Възобновен като спонтанно обръщане към традициите през 1979 година Венецианският карнавал имал изключителен успех и бързо се превърнал в прекрасен инструмент за привличане на туристи през февруарските дни. От Общината, оперния театър „Ла Фениче”, туристическата асоциация и Биеналето организирали 11-дневна програма, като оставили място за импровизация, а хотелите изключително изгодни търговски пакети включващи нощувките и празнични вечери с dress code костюм от епохата и маска. Успехът на възобновения Карнавал надминал всички очаквания и от 80-те години той се превърнал в културен феномен. Цените на хотелите достигнали пика си, но Карнавала отразявал и чествал Пътуването и Срещата на различни култури в една наистина смайваща контактна зона, каквато Венеция не е преставала да бъде през цялата си история.

Няма коментари:

Публикуване на коментар