по-цялостен поглед към картината на Карпачо

Ето отново двете дами нарисувани от Карпачо, за които от четири века се спори дали са Cortigiane или Nobildonne. Джон Ръскин се възхищавал с цялата си душа на блясъка и спокойствието, на размаха и нежността в тази картина, Габриеле Д`Анунцио обичал деканса, който се излъчва от нея. Куритизанки в очакване на клиенти или благородни дами със специфични шапки почти като на догареси, скучаещи в отсъствието на мъжете си? Поне онази част от загадката, в която човек се пита къде са мъжете, които очакват вече е изяснена. Историците на изкуството с всички основания са предполагали, че двете дами са били част от по-голяма картина. (И не само те, всеки, който види оригинала ще разбере, че това само е детайл, защото картината е значително по-малка от представа, която създават за нея репродукциите.) Къде са мъжете в този момент станало ясно още през 70те години на ХХ век когато картината на Карпачо “Лов на корморани в лагуната” е била закупена от J. Pаul Getty Museum в Малибу. Тогава се оказало, че белия крем (или ако предпочитате лилиум) на преден план в изгледа с лова в лагуната всъщност е цветето във вазата от картината с двете дами, онази ваза поставена на парапета на терасата, на която може да се види и герба на семейство Торели. Платното на Карпачо от първите години на ХVІ век впоследствие било срязано на две, три или четири части и така днес можем да си представим едната му половина по цялата височина на картината. На преден план са дамите на терасата, на заден план мъжете, които от лодки стрелят с лъкове по корморани в лагуната. Двете картини, „Дамите” (наричани цели два века „Le Cortigiane”) от музея Корер във Венеция и “ловът на мъжете в лагуната” от „Пол Гети Мюзеум” са били събрани за пръв път след като са били разделени почти четири века за една изложба през 1999 година във Венеция.

Лявата страна на картината е потънала в небитието. Отрязани са тялото на хрътката, с която си играе зрялата дама, опашката на пауна, половината на един чехъл с платформа висока 12 см. Тези чехли с високи платформи наричани във Венеция calcagnini дори били забранени тъй като падането от тях често водело до сериозни контузии. Може само да се гадае какво е било нарисувано в другата част на терасата. Но при двете дами са и герба на благородното семейство Торели (на вазата с цветето) и подписът на Карпачо на листа хартия застъпен от лапата на кучето с липсващо тяло.