събота, 6 февруари 2010 г.

Монахинята или за честта (трето действие)



И така те се уговорили да вечерят заедно в Мурано следващия ден. На другата сутрин Казанова отпътувал за острова, за уведоми Тонина, че ще доведе двама приятели на вечеря. Тонина грейнала от удоволствие щом Казанова я уверил, че ще остане при нея когато след вечеря двамата му приятели си тръгнат. След това отишъл в манастира където при решетката в стаята за разговори се срещнал с М.М. Вечерята минала чудесно, докторът и посланикът били очаровани от Тонина, която пък на свой ред останала удивена от факта, че англичанинът напуснал къщата свеж и трезвен, макар да изпил сам шест бутилки от най-хубавото вино. Коментарът на Казанова за това е: „Мъри изглеждаше като някакъв красив Бакхус, рисуван от Рубенс.”

И така дълго чаканият ден най-сетне настъпил. Нетърпението причинявало на Казанова сърцебиене, Мъри също бил нетърпелив, но той намирал приключението за комично, докато за Казанова то можело да се окаже трагично. Тук идва и моментът за сцената между Казанова и М.М. в деня преди решаващата вечер в стаята за разговори. Същия ден той отишъл в манастира, за да се види с М.М. при решетката и да я помоли за една услуга, която тя да изпълни сляпо без да му задава каквито и да е въпроси.


М.М.: - Кажи, сърце мое, и бъди уверен, че доколкото зависи от мен, няма нищо да ти откажа.

Казанова: - Тази вечер, един час след залез слънце, ще дойда и ще кажа да те повикат на тази решетка, моля те, ела! С мен ще бъде един друг господин, моля те да му отравиш няколко учтиви думи, след това ще си отидеш. Сега трябва да намерим само някакъв предтекст, за да оправдаем неподходящия час.

М.М.: - Аз ще изпълня желанието ти, но нямаш понятие с колко трудности е свързано това в нашия манастир, защото със залез слънце стаите за разговори се заключват и ключовете се намират у игуменката. Но понеже се касае само за пет минути, то ще кажа на игуменката, че чакам някакво писмо от брат ми, което може да ми се предаде само тази вечер. Ти ще ми предадеш едно писмо, за да може монахинята, която ще ме придружи да засвидетелства, че не съм излъгала.

Казанова: - Значи няма да дойдеш сама?

М.М.: - Не, за това не смея и да помоля.

Казанова: - Добре, но нареди така, че да имаш със себе си някаква късогледа старица.

М.М.: - Аз ще поставя свешника в задната част на стаята.

Казанова: - Не, ангел мой, много те моля не прави това! Напротив, трябва така да го поставиш, че да можеш да бъдеш видяна съвършено ясно.

М.М.: - Това е странно, но аз ти обещах сляпо подчинение и затова ще дойда с два свещника. Смея ли да се надявам, че при следващата ни среша ще разрешиш загадката?

Казанова: - Най-късно утре ще научиш всичко с всички подробности.

М.М.: - От любопитство няма да мога да спя.

Казанова: - Не, сърце мое, спи спокойно и бъди сигурна, че ще ти бъда благодарен.

След този разговор Казанова трябвало да бъде спокоен, но като се връщал към Венеция той донякъде се страхувал, да не ми Мъри да му съобщи, че монахинята е била принудена да отложи срещата. Тогава той едва ли би заподозрял М.М., но се притеснявал посланика да не помисли, че срещата е била осуетена от самия Казанова. Прекарал мъчително този ден, който му се видял безкрайно дълъг. Вечерта сложил едно писмо в джоба си и се отправил към мястото на уговорената среща, където трябвало да чака посланика. Мъри бил изключително точен.

Ето и кратката вечерна сцена в Мурано:

Казанова: - (извиква още като го вижда) Дойде ли монахинята?

Мъри: - Да, скъпи приятелю. Ако желаете, да отидем в стаята за разговори на манастира, но ще видите, че ще ви се каже, че тя е болна или заета. Ако искате, може още сега да се откажете от баса.

Казанова: - За Бога, не! Държа извънредно много на тези сто дзекини!

И те се отправят към манастира. На вратата Казанова моли да повикат М.М. Казват му, тя го очаква, душата му започва да пее и двамата с англичанина влизат в стаята за разговори, която намират осветена от четири свещи. Не нека оставим Казанова сам да разкаже как точно е протекла срещата.

Като си спомня за тези моменти, живота ми става приятен! От това разпореждане аз се убедих не само в невиността на моята благородна и чистосърдечна възлюблена, но съзрях с възхищение нейната проницателна мъдрост. Мъри беше станал сериозен и вече не се усмихваше.
Сияеща от миловидност и красота, М.М. влезе, придружаваше я една сестра-прислужница и двете носеха по един свещник. На отличен френски език тя ми направи един много ласкателен комплимент. Аз й предадох писмото. Тя разгледа надписа и печата и го сложи в джоба си, като ми благодари и каза, че ще отговори веднага. След това се обърна към моя придружител:

М.М. - Може би съм виновна, господине, че сте пропуснали първото действие от операта.

Мъри: - Честта да ви видя за момент, мадам, струва повече от всички опери на света.

М.М.: - Струва ми се, вие сте англичанин?

Мъри: - Да, мадам.

М.М.: - Английската нация днес е първа в света, зашото е свободна и могъща. Господа, аз съм ваша покорна слугиня. (отегля се)

И ето какво си мислел Казанова в този миг:

„Никога не бях виждал М.М. тъй красива, като в този момент. Напуснах стаята за разговори, изгарящ от любов, изпълваше ме една радост от съвсем нов вид, каквато дотогава не бях познавал. Забързах с големи крачки към моето казино, без да се грижа за министър-резидента, който нямаше защо да бърза, за да ме следва. Пред вратата
аз го изчаках.”

Казанова: - Е, сега убеден ли сте, че сте били измамен?

Мъри: - Само спокойствие! Ще имаме достатъчно време да говорим за това. Елате горе!

Казанова: - Да дойда горе?

Мъри: - Моля ви за това.

Казанова: - Та какво ще правя горе със съществото, което чака там?

Мъри: - Нека си направим една шега с нея.

Казанова: - По-добре я изхвърлете.

Мъри: - Не, нейният сводник трябва да дойде рано сутринта в два часа, за да я вземе. Тя ще го предупреди и той ще избегне справедливото ми отмъщение. Можем да изхвърлим и двамата през прозореца.

Казанова: - Въздържайте се! Честта на М.М. изиска тази история да не става известна. Добре, да отидем горе, ще се пошегуваме. Любопитен съм да видя мръсницата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар