четвъртък, 4 февруари 2010 г.

Вениер и Дзафета

Perdonatemi, giovani; l'amore
Ch'io vi porto fa dirmi cio ch'io dico.
Sapete ben ch'io vi son servitore,
Non pur compagno, fratello et amico
.


Lorenzo Venier "Il trentuno della Zaffetta"

Простете ми, младежи, любовта,
именно ме кара да да ви го кажа.
Знайте добре, че аз съм ваш слуга,
не само другар, брат и приятел

Лоренцо Вениер, "Тридесетте и един на Дзафета"


И все пак, едва ли ще ни навреди един по-сбит преразказ на поемката на Вениер, който още в самото й начало казва: „и ако Аретино е пророк, то аз съм поет”. Не трябва да забравяме, че той много добре е знаел каква е истинската поезия и че това, което е написал няма нищо общо с висока литература, освен факта, че е в рими, и си остава само мъжко забавление и гадно сатирично отмъщение.

„По две причини, Дзафета, аз в божествен стил ще възпея твоите дела – обръща се той към своята жертва – Едната е да демонстрирам, че не Аретино е написал стиховете на „Непостоянната”, другата е, че искам да удоволетворя не малкото луди, които ме притискат да разкажа в нова форма за онези, които ти мина в Киоджа”.

„Бог е наясно, Госпожо, че ме боли и ме кара да страдам – продължава месер Вениер – от вашия рекорд с тридесет и един, тъй като ви обичам и боготворя, но който не държи на приятелската дума, държи на монетите от злато и щом някой да ви оправи желае, ще ви оправи и отпред и отзад и тогава защо да не мога ако щом някой желае да възпея новелата за тридесет и едина?”

Излиза, че е наранен защото в следващия стих той пак се обръща към нея: „И тъй, Синьора Анджела Дзафа, ако греша ме поправете, при все че фактът е достатъчно известен и по-добре всички да знаят, че в нощта когато е била с тридесет и един Дзафета не е могла да си присвои душата и кесията на нито един”.

Следва едно обръщение към алчните курви, чиято реторика се състои в следното: „курви крадли, които се срамувате да имате един благороден мъж за любовник, на един благороден мъж призива чуйте, направил от една мръсница изискана дама, с привилегия да бъде сред избрани, коя сред вървелите е Непостоянната Курва и до къде я доведе това, обещавам ви, знам и ще кажа.”

И се започва с генеалогията на Дзафета, как била дъщеря на един прокуратор, как майка й била от Ка Гримани и как си спечелила това курвенско име.
И после Вениер твърди, че курвите си мислят, че са по-големи от хляба, а накрая само с хляб остават горките. „Стига й на Дзафета да е с кехлибар, в коприна и злато, с високи и божествени чехли, защото не за добродетел, красота и грация е родена тя в бедност.”
В следващия куплет има и един упрек към онези, които се хващат с тази харпия, която от който я обича се отегчава и които й дават без тя да ги заслужава, щом ги поиска душата и парите си.
„Простете ми, младежи, любовта, която изпитвам ме кара да да ви го кажа. Знайте, че аз съм ваш слуга, не само другар, брат и приятел, но на езика ми е онова, което ми в сърцето, казвал съм и го и пак ще го кажа: вашите състезания, не благородството или красотата, вас принизяват, а нея въздигат.”

Тук свършва въведението и започва новелата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар