събота, 6 февруари 2010 г.

Монахинята или за честта (второ действие)


Същата вечер двамата с доктор Ригелини вечеряли при Мъри. Естествено, Казанова не можел да мисли за друго и въодушевено започнал да хвали хубавата М.Е., която видял същия ден в девическия манастир. Посланикът подел темата веднага и в последвалия разговор е истинската драматическа завръзка. Ще цитирам този разговор, така, както го е предал Казанова в мемоарите си защото в него и в цялата история с Мъри и М.М. той максимално се е приближил до драматическата композиция.

Мъри: - Между нас казано, вие бихте могли да си набавите насладата от нейните прелести, ако искате да пожертвате известна сума, която впрочем не е много висока; но човек трябва да е посветен.
Казанова: - Вероятно са ви разказали нещо?
Мъри: - Не, доставиха ми се доказателства и работата беше по-малко трудна, отколкото мислите.
Казанова: - Ако са ви доставени доказателствата, то ви правя комплимент и не се съмнявям повече. Завиждам на щастието ви, тъй като не вярвам, че във венецианските манастири би се намерила втора такава съвършена красота.
Мъри: - Лъжете се. Майка М.М. от манастира *** в Мурано е положително по-хубава.
Казанова: - Чух да се говори за нея и веднъж я видях, но вярвам, че невъзможно да се притежава с пари.
Мъри: - Аз вярвам, че да (тук той се усмихва) и когато вярвам нещо, то се дължи на положителни основания.
Казанова: - Вие ме изненадвате. Въпреки това бих се хванал на бас, че са ви излъгали.
Мъри: - Ще загубите баса. Вие сте я видели наистина само веднъж, но бихте ли я познали отново по портрета й?
Казанова: - Разбира се! Нейното лице ми направи силно впечатление.
Мъри: - Почакайте!
Мъри става и излиза от стаята, връща се след минута с една кутия с осем или десет миниатюрни портрета, (това са бюстове на жени с еднаква изработка, всичките с разплетени коси и разголени гърди) която поставя на масата пред Казанова.
Казанова: - (докато ги разглежда) Това са все забележителни хубавици, безсъмнено опознали сте ги от близо.
Мъри: - Вярно е, ако познаете някоя от тях, ще пазите тайна.
Казанова: - Разбира се. Тези три познавам. Тази прилича на М.М., но признайте, че може би са ви излъгали, било когато сте я имали в манастира, или когато лично сте я взели, тъй като има жени, които си приличат.
Мъри: - Та как може да са ме излъгали? Аз я притежавах тук, в моето казино, в нейното монашеско облекло и прекарах цяла нощ с нея. Предадох й лично една кесия, съдържаща петстотин дзекини, доблестният сводник получи петдесет.
Казанова: - Мисля, че след като сте я видели тук, вие сте я посещавали в стаята за разговори.
Мъри: - Не, никога, тя се опасяваше да не би да узнае нейният официален любовник. Както ви е добре известно, това беше френския посланик.
Казанова: - Но тя го приемаше само при решетката за разговори.
Мъри: - Тя е ходила при него в светско облекло толкова често, колкото той желаел. Това го зная от същия човек, който ми я доведе.
Казанова: - Много пъти ли е идвала при вас?
Мъри: - Само веднъж. Това ми бе достатъчно. Но за сто дзекини мога да я имам когато поискам.
Казанова: - Всичко това изглежда като вярно, но бих искал да се басирам на петстотин дзекини, че са ви измамили.
Мъри: - В три дни ще ви дам отговор.
Казанова в мемоарите си повтаря, че не се съмнявал нито за миг, че цялата история била една голяма измама, но изтръпвал при мисълта, че все пак би могла да бъде и вярна. Дори бил готов да загуби петстотин дзекини, за да се обогати познанието му хората чрез едно такова ужасно откритие. Но ако доблестният англичанин бил станал жертва на някакаква мистификация, то честта на М.М. изискавала да извади посланика от заблудата му, без да изложи любимата си. След три дни Мъри казал на доктор Ригелини, че иска да се види с Казанова. Двамата с доктора отишли при него и ето как се уговорили в следващата сцена: Мъри: - Работа е наред, сигурен съм, че за сто дзекини ще получа хубавата монахиня.
Казанова: - Добре, значи да се басираме за петстотин дзекини!
Мъри: - Не, не за петстотин, драги ми! Бих се срамувал да взема петстотин дзекини чрез такъв абсолютно сигурен бас, но стоте, които тя ще ми струва бих взел с удоволствие. Спечеля ли, насладата ше ми платите вие, загубя ли, няма да й дам нищо.
Казанова: - Кога ще се разреши загадката?
Мъри: - Моят Меркур ми каза, че трябва да почакаме един ден, докато настане маскарадната свобода. Сега трябва да обмислим как да направим, за да получим и двамата необходимото уверение, защото инак никой от нас няма да се счита за задължен да плати баса. Но да получим и двамата това убеждение ми се струва трудно, защото ако наистина притежавам М.М., то би било против моята чест, тя да заподозре, че съм издал тайната й.
Казанова: - Не, това би било наистина непростима подлост. Аз имам следния план, който може да задоволи и двама ни, защото след неговото провеждане всеки от нас, независимо дали е спечелил, или загубил, ще бъде убеден, че всичко е било редовно: веднага щом сте в притежание на истинската или фалшивата монахиня, вие ще я оставите под някакъв предлог и ще се срещнете с мен на някое предварително уговорено място. Ние ще отидем заедно в манастира и аз ще кажа да повикат М.М. Щом я видите и говорите с нея, вие ще убедите, че тази, която сте оставили във вашето казино е една измамница.
Мъри: - Разбира се, тогава ще бъде напълно убеден и ще платя баса с най-голямо удоволствие.
Казанова: - В същото мога да ви уверя и аз. Ще кажа значи да повикат М.М. в стаята за разговори, ако сестрата-прислужница ни каже, че е болна или заета, то ще си отидем и вие печелите. Вие ще отидете да вечеряте с вашата хубавица, а аз ще отида другаде.
Мъри: - Отлично, но понеже срещата може да стане само нощно време, то възможно е вратарката да ви отговори, че по такова време не може да се извика никоя от сестрите.
Казанова: - В такъв случай пак аз губя.
Мъри: - Значи вие сте сигурен, че тя ще дойде, ако е в манастира?
Казанова: - Това е моя работа. Повтарям ви: ако не ви се даде възможност да говорите с нея, аз ще се обявя за победен и губя стоте дзекини, а даже и хиляда, ако искате.
Мъри: - Уговорено е ясно и недвусмислено, скъпи приятелю, и аз ви благодаря предварително.
Казанова: - Моля ви само още за едно: бъдете съвсем точен и нека часът да не бъде много неподходящ за един манастир.
Мъри: - Например един час преди залез слънце добре ли е?
Казанова: - Отлично!
Мъри: - Аз ще се погрижа също така персоната, което ще ме чака да остане на мястото, което съм й определил, дори и да бъде истинската М.М.
Казанова: - Тя няма да чака дълго, ако й определите да дойде в едно казино, което аз държа в Мурано и където имам едно момиче, в което съм влюбен. Ще се погрижа това момиче да не е там в определения ден и ще ви дам ключа от казиното като ще се погрижа там да намерите една отлична студена вечеря.
Мъри: - Превъзходно! Но трябва да означа мястото на Меркура.
Казанова: - Имате право. Каня ви утре там на вечеря, но всичко трябва да се пази в пълна тайна. Ще отидем в казиното с една гондола и след вечеря ще напуснем къщата през вратата откъм улицата, по този начин ще научите как може да стигнете по вода и по суша. На вашия посредник е необходимо да покажете само мястото за спиране на лодки и вратата на дома. В деня, за който той ви обещае монахинята ще получите ключа. В къщата ще намерите само един стар човек, който живее в приземието, той няма да ви забележи нито при идването, нито при тръгването ви. Моето момиче нищо няма да види и няма да бъде видяно и всичко ще се нареди отлично. На това можете да разчитате.
Мъри: - Започвам да считам баса за изгубен, но това няма значение, ще се радвам толкова и на загубата, колкото на печалбата.

От този разговор става ясно, че думата Меркур идва от римския бог на търговията Меркурий и в случая се използва за сводник. А думата казино във Венеция от ХVІІІ век означава нещо като квартира за забавления. Казино ще рече не дома, в който някой живее, а друго място където се среща с приятели, за да играе или да прекара нощта в приятна компания. Казанова и доктор Ригелини вечерят при Мъри в неговото казино във Венеция, а не в официалната му резиденция, където той живее с лейди Мъри.

*
Всички реплики тук са взети дословно от мемоарите на Казанова, той ги е предал в пряка реч и докато се чудех дали да преразказвам историята или направо "да я сканирам" ми хрумна да предложа един плах вариант за драматизация.

1 коментар:

  1. Тази картина на Антонио Гуарди "При решетката за разговори" показва това помещение в манастира при Сан Дзакария, но е от същото време и тъй като е единствената картината показваща този начин на общуване я сложих тук. Parlatorio на италиански, "говорилня"

    ОтговорИзтриване