И тук започва истинското представление, което дава Казанова, маскиран като Пиеро на бала в манастира. Понеже Пиеро e без оръжие, той хваща пощурелия Арлекино за колана и тичайки го разнася из цялата зала, докато Арлекино продължава да го удря с плоската си тояжка, която прилича на дървена сабя. На помощ на Арлекино идва неговото момиче – Арлекина, същото онова момиче, с което Пиеро преди това е изтанцувал менуета. Тя също започва да удря Пиеро, който е хванал Арлекино. Пиеро го пуска на земята, отнема му тояжката, мята пъргаво на рамото си Арлекина, след което подгонва пред себе си Арлекино и го потупва със собственото му оръжие отзад. Всичко това е съпроводено от силния смях на зрителите и виковете на Арлекина, която се опасява, че ще падне. Но нека Казанова сам разкаже как приключва тази импровизирана комедия.
„Тя имаше право, защото един глупав Пулчинела се приближи изозад и ми постави крак, тъй че не можех да не падна. Всички го освиркаха. Аз скочих и понеже се бях силно ядосал, започнах с безсрамника истински ръкопашен бой. Той беше голям колкото мен, но умееше да се възползва от силите си. Тръшнах го на пода и тъй силно го разтърсих, че той изгуби изкуствения си корем и гърбицата. При високия смях на обществото и при ръкоплясканията на всички монахини, които никога не бяха виждали такова представление, аз използвах един благоприятен момент, промъкнах се през тълпата и изчезнах.”
Изпотен той скача в една гондола, няма наметка, а навън е студено. В мемоарите си разказва, че слязал при Ридото, за да не настине. Познавайки разстоянието от Мурано до Венеция, там където е било Ридото, близо до днешната първа спирка на vaporetto за Сан Марко, на calle Vallaresso, Казанова трябва да е стигнал за не по-малко от 40 минути. До отиването си в квартирата в Мурано, имал още два часа и понеже нямал търпение да се наслади на изненадата на красивата монахиня щом види г-н Пиеро, героя на бала, за да мине по-бързо оставащото до срещата време поиграл в Ридото, където сигурен, че никой няма да го познае извършил хиляди безчинства, спечелил, загубил и два часа след залез слънце, с джобове пълни с пари се качил на една гондола и се отправил към Мурано. Влязъл тихо в любовното гнездо и видял своята богиня в монашеско облекло, облегната на камината. За да я изненада, пристъпвал на пръсти, но когато се приближил спрял като вкаменен. Монахинята, която го чакала там не била М.М.
„Тя имаше право, защото един глупав Пулчинела се приближи изозад и ми постави крак, тъй че не можех да не падна. Всички го освиркаха. Аз скочих и понеже се бях силно ядосал, започнах с безсрамника истински ръкопашен бой. Той беше голям колкото мен, но умееше да се възползва от силите си. Тръшнах го на пода и тъй силно го разтърсих, че той изгуби изкуствения си корем и гърбицата. При високия смях на обществото и при ръкоплясканията на всички монахини, които никога не бяха виждали такова представление, аз използвах един благоприятен момент, промъкнах се през тълпата и изчезнах.”
Изпотен той скача в една гондола, няма наметка, а навън е студено. В мемоарите си разказва, че слязал при Ридото, за да не настине. Познавайки разстоянието от Мурано до Венеция, там където е било Ридото, близо до днешната първа спирка на vaporetto за Сан Марко, на calle Vallaresso, Казанова трябва да е стигнал за не по-малко от 40 минути. До отиването си в квартирата в Мурано, имал още два часа и понеже нямал търпение да се наслади на изненадата на красивата монахиня щом види г-н Пиеро, героя на бала, за да мине по-бързо оставащото до срещата време поиграл в Ридото, където сигурен, че никой няма да го познае извършил хиляди безчинства, спечелил, загубил и два часа след залез слънце, с джобове пълни с пари се качил на една гондола и се отправил към Мурано. Влязъл тихо в любовното гнездо и видял своята богиня в монашеско облекло, облегната на камината. За да я изненада, пристъпвал на пръсти, но когато се приближил спрял като вкаменен. Монахинята, която го чакала там не била М.М.
Пред него стояла К.К. облечена като монахиня. Още по-силно изненадана от него, тя не промълвила и дума, не издавала и едно възклицание, нито направила някакво движение. Казанова (все още като Пиеро) се хвърлил на едно кресло, за да спечели време и да се съвземе от изненадата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар