una novella di Pietro Fortini І част

И ето идва ред на новелата за Антонио, млад търговец от Сиена, който отишъл във Венеция, за да закупи стоки и се влюбил там в една фламандка... Новелата е от средата на ХVІ век и е достигнала до нас благодарение на Пиетро Фортини, който я включил в сборника си с новели, издаден между 1551 и 1561 година. Това е една от четиредесет и деветте новели в „Дните на младите влюбени”, дни, в които пет дами и двама кавалери се събират всяка неделя в една градина където си разказват различни любовни истории. Това е втората новела от „Дните” и аз съм чела единствено нея, при това не на италиански, а на руски, в един сборник „Итальянская новелла Возрождения” издаден в Москва през 1984 година. (Ако я имах на италиански със сигурност щях да поискам да я преведа, но тъй като я нямам, ще се задоволя с един подробен преразказ.)

Живеел в Сиена един млад търговец, който имал магазин, който му носел не малък доход. Бил доста хубав, строен и се обличал много добре. Обичал да си стои в магазина и се грижел добре за търговските си дела. Един друг сиенски търговец, виждайки младежа винаги богато облечен решил, че е доста заможен, наумил си да го ожени за една от дъщерите си и изпратил приятелите си да обсъдят с Антонио, както се казвал младежа, предложението за брака. Антонио останал очарован и бързо започвал да мисли повече за бъдещата си невяста отколкото за магазина. Нямал търпение да се венчае и скоро насрочили сватбата. Щастлив младежът направил много подаръци на бъдещата си булка и след венчавката дори и не помислял да се завърти в магазина. Радвал се повече на младата си хубава жена отколкото на получената зестра и чак няколко месеца след сватбата решил да попълни запасите си със скъпо струващи предмети и заминал за Венеция, откъде искал да закупи на едро някои неща, които само разполагащите с повече средства търговци можели да си позволят. Сбогувал се нежно със скъпата си жена и се отправил към прославения голям град Венеция минавайки през Флоренция, Болоня, Ферара и Падуа.
Като пристигнал във Венеция, където никога преди това не бил ходил той започнал да разправя от къде и да разпитва за някой от неговия край, който да му помогне да се настани и да го ориентира в обстановката. Така попаднал на един свой земляк на име Джовани Манети, който живеел за постоянно във Венеция. Младежът му казал защо е дошъл и от какви товари се интересува и го попитал къде ще е най-добре да се настани. Тогава Манети го насочил към дома на един негов приятел славянин, който давал стаи на пансион на порядъчни хора, както повечето хора, които живеят във Венеция, включително и благородниците, не само обикновените жители. Придружил го, заедно със слугата си до дома на славянина и го представил като свой приятел.
Антонио се вслушал във всичките му препоръките и се настанил в дома на славянина. Поживял във Венеция пет дни, всеки от които оглеждал различни стоки и в неделя на закуска докато разговарял със своя хазаин му казал:
- Чуйте, господин Дзаноби (така се наричал славянина) исках да ви помоля нещо.
Славянинът, който бил много любезен и услужлив човек попитал:
- С какво мога да ви бъда полезен? Както знаете, драги ми господине, аз съм на ваше разположение.
Тогава Антонио казал:
- Днес е празник, бих искал ако не ви затруднява, да се разходим из Венеция. Покажете ми, моля ви, града, защото още не съм го опознал и без Вас ще се загубя сред вашите улички и канали.

За славянина било удоволствие да го разведе. Разменяйки си любезности те излезли навън и се запътили пеша към централната част на града, като оставили зад гърба си дома на славянина, който се намирал при църквата Санта Мария дела Фава, в Ка Барбаро. След това се качили на гондола, дали три маркети на гондолиера и той ги разходил по каналите и залива на Сан Марко. Докато се возели в гондолата Антонио попитал славянина:
- Месер Заноби, а няма ли да отидем при момичетата, които даряват любов и ласки за пари и наричат себе си по римски маниер куртизанки?
- Ще отидем – съгласил се славянина – Само, че сега е твърде рано и те всички сега са в църквите на причастие, но след като се причестят можем да отидем да ги огледаме и ще намерим сред тях не малко красавици. Но нека се повозим още малко по Канал Гранде докато стигнем моста Риалто и така времето ще мине.
И двамата продължили разходката си с гондола по Канал Гранде. Тогава славянинът се сетил за една фламандка, която познавал и казал:
- Месер, искам да ви заведа на кале деле Балоте да видим дали няма да намерим у дома една мадона Джакена, родом от Фландрия. Кълна се, тя е едно от най-прелестните създания, което някога света е виждал и съм сигурен, че ще ви се понрави, ако не, ще отидем където поискате.
И те се отправили към calle delle Ballote, където живеела фламандката. Когато пристигнали славянина слязал от гондолата и почукал на вратата. Чула ударите фламандката се показала на прозореца и като видяла славянина, когото отдавна познавала, дръпнала шнура, с който се отваряла вратата. Славянинът освободил гондолата и въвел Антонио. Качили ли се по стълбите и се озовали в неголяма зала, чиито стени били покрити с необикновени платове. Към тях приближила любезно усмихната фламандката. Била очарователна като най-красивите венецианки и ги посрещнала много сърдечно. Фигурата й била напета и стройна, а лицето бяло като първия сняг и цялата приличала на букет рози и теменужки огледани в сенчеста градина и откъснати сутринта.
Тя настанила си гостите да седнат в кресла тапицирани със зелено кадифе, извезано със злато и като седнала между двамата мъже започнали разговор за различни неща и предмети. Въпреки, че била родом от Фландрия тя се изразявала съвсем свободно на италиански и външната й красота се съчетавала с голямата красота и благородството на душата й. Когато се наприказвали, фламандката се обърнала към прислужницата си, която била от нейната страна и й казала нещо на техния език. В следващия момент била внесена чудна трапеза с всички необходими ястия и скъпи вина и гостите, като продължили разговора опитали с апетит от всичко. След като пийнал малко вино, славянинът, за да не притеснява младежа казал:
- Простете, мили ми господине, но когато излязохме от дома ми забравих, че трябваше да изпратя нещо в Киоджа. Моля ви, месер Антонио, ако не ви затруднява, изчакайте ме тук един час. Разговаряйте с мадона Джакена, а аз ще се постарая да не се забавя много - и след като се извинил още веднъж станал, като добавил – Виждате ли, месер Антонио, така или иначе трябва да изчакате тук завръщането ми, тъй като сам няма да можете да намерите пътя за вкъши.
И той излязал като оставил насаме Антонио с фламандката.

(край на първа част)